ГЛАВА 5ПОДОБРЯВАНЕ НА ПАМЕТТА

31
тези образи „закачалки на паметта“. Когато някой курсист каже дума,
лекторът я свързва по някакъв смислен или произволен начин с образа,
който е асоциирал със съответстващото на думата число. „Закачалката“
за десет е „пръсти“; ако курсистът предложи „снежна топка“ за десета дума, полученият образ може ще бъде снежна топка върху пръстите ти.
Всичко това не е трудно за ум, който е свикнал да визуализира.
Курсистите започват да заучават „закачалките на паметта“, когато са в своето ниво, а лекторът бавно повтаря думите. После, когато са в
Бета и започнат да ги запаметяват, работата е по-лесна, защото думите изглеждат познати.
Налага се да пропусна „закачалките на паметта“ в тази книга,
защото за да ги изучим, ще са ни необходими много време и място.
Вие вече притежавате мощно средство за усъвършенстване едновременно на визуализацията и на паметта си — мисловния екран.
Всичко, което смятате, че сте забравили, е свързано с някакво събитие. Ако е име, събитието е моментът, в който сте го чули или прочели. След като се научите да работите с мисловния екран, трябва само да визуализирате някое минало събитие, съпътстващо онова,
което смятате, че сте забравили и проблемът е решен. Казвам „онова,
което смятате, че сте забравили“, защото в действителност въобще не сте го забравили. Просто не си го спомняте. Съществува съществена разлика.
Светът на рекламата ни предлага подобна илюстрация на разликата между памет и припомняне. Всички гледаме телевизионни реклами. Те са толкова многобройни и толкова кратки, че ако поискат от нас да изброим пет или десет от гледаните през миналата седмица,
ще посочим три или най-много четири.
Основният начин, по който рекламата „продава“ една стока, е като ни кара да „запомним“ някаква стока на подсъзнателно ниво.
Съмнително е всъщност дали изобщо забравяме каквото и да било.
Мозъкът ни складира образи и за най-обикновените събития. Колкото е по-жив образът, колкото по-важен е той за нас, толкова по-лесно си го спомняме.
Когато един електрод нежно се докосва до оголен по време на операция мозък, той събужда отдавна „забравено“ събитие с всичките му подробности и то толкова живо, че отново изпитваме като истински възприятията за мирис, звук, образ. В случая, разбира се, се докосва

32
мозъкът, не съзнанието. Когато работи съзнанието — свръх наблюдателя, интерпретаторът — то не се нуждае от докосване с електрод. Съзнанието, за разлика от върха на носа ни, няма свое определено място.
Да се върнем към паметта. Някъде, на хиляди мили от мястото,
където се намирате, от едно дърво се отронва листо. Вие няма да запомните и няма да си спомните това събитие, защото не сте го преживели, нито пък то е важно за вас. Но умът ми записва много повече събития, отколкото предполагаме.
Докато четете тази книга, вие изпитвате хиляди неща, за които не си давате сметка. Тъй като сте се задълбочили в четенето, вие не ги забелязвате. Това са звуци и миризми, гледки, прокрадващи се в ъгъла на зрението ви, леко неудобство, ако ви стиска обувката, допирът до стола, на който седите, температурата в стаята — възприятията като че ли нямат край. Ние възприемаме всичко това, но не си даваме сметка,
че го възприемаме, което на пръв поглед изглежда като противоречие,
но нека разгледаме случая с една жена под пълна упойка.
По време на бременността жената установила отлично разбирателство с акушер-гинеколога. Между тях възникнало доверие и приятелство. Дошло време за раждането и под обичайната обща упойка тя родила хубаво, здраво бебе. По-късно, когато лекарят я посещавал в болничната стая, родилката била странно резервирана,
дори враждебна към него. Нито тя, нито той могли да си обяснят промененото отношение, но и двамата желаели да разберат причината.
Решили да опитат да открият с хипноза някакъв скрит спомен, който да обясни тази внезапна промяна.
Под хипноза жената се върнала към събитията, преживени заедно с лекаря — от по-близките към по-далечните. Не се наложило да се връщат много назад. В дълбок транс, вместо да пропусне времето, когато е била в безсъзнание в родилната зала, жената възпроизвела всичко, което си говорили сестрите и лекарят. В
присъствието на упоената родилка те си говорели безчувствено,
хладно, шеговито, на моменти изразявали раздразнение от бавното раждане. Родилката била предмет, а не човек, чувствата й не били взети под внимание. В крайна сметка тя била в безсъзнание, нали така?
Питам се дали въобще е възможно човек да бъде в безсъзнание.
Ние или можем, или не можем да си спомним за преживяното, но

33
винаги регистрираме нещата и всички преживявания оставят в мозъка ни здраво запечатани спомени.
Означава ли това, че с помощта на методите, които ще научите,
след десет години ще си спомняте номера на тази страница? Може би изобщо не сте го погледнали, но той е тук, вие сте го видели с крайчето на окото си. Най-вероятно няма да си го спомните. Той не е и едва ли някога ще бъде важен за вас.
Но можете ли да си спомните името на симпатичния човек, с когото сте се запознали на вечеря преди седмица? Когато за пръв път сте чули името му, това е било събитие. Просто трябва да възпроизведете на мисловния си екран съпътствалите го събития,
както вече обясних, и то ще се появи веднага. Отпуснете се, влезте в нивото си, създайте екрана, изживейте събитието. За целта са нужни от петнадесет до двадесет минути. Но съществува и друг, нещо като спешен метод, който мигновено ще ви отведе на нивото ви и припомнянето на нужната информация ще стане по-лесно.
Методът включва прост пусков механизъм, който, веднъж овладян от вас, става все по-ефективен и по-ефективен. Нужни са ви само няколко сеанса по медитация, за да го овладеете напълно. Ето колко е просто: допрете палеца и първите два пръста на едната от двете си ръце и съзнанието ви мигновено ще се настрои на по-дълбоко ниво. Опитайте сега и нищо няма да се получи — това още не е пусков механизъм. Влезте в нивото си и си кажете (на ум или на глас) „Когато събера пръстите си по този начин — допрете ги — и имам сериозна цел, ще вляза в моето ниво за медитация, за да постигна това, което желая.“
Правете упражнението всеки ден в продължение на седмица,
използвайки едни и същи думи. Скоро в съзнанието ви ще се установи здрава връзка между събирането на пръстите и моменталното потъване в ефективна медитация. След това някой ден ще се опитате да си спомните нещо — нечие име, например, но няма да можете. Колкото повече се напрягате, толкова по-упорито името ще отказва да изплува.
В случая волята не само не е нужна — тя е пречка. Отпуснете се,
помислете си, че знаете името и знаете как да си го припомните.
Една учителка на четвъртокласници от Денвър използва мисловния екран и метода на трите пръста за обучение по правопис. Тя преподава около двадесет думи на седмица. Когато изпитва, вместо да

34
проверява правописа на всяка дума по отделно, тя кара учениците да напишат всички научени през седмицата думи. Те си спомнят думите и правописа им, като събират три пръста и обръщат взор към мисловния си екран. „По-бавните, казва учителката, завършват теста за петнадесет минути.“
Споменатият в предишната Глава Тим Мастърс — студент и таксиметров шофьор, често вози пътници до околни градчета, където е бил толкова отдавна, че вече не си спомня как да стигне до желания адрес. Не са много пътниците, които, бързайки, биха проявили разбиране, ако започне да медитира, преди да потегли. С метода на трите пръста той извиква спомена за последното си посещение в градчето.
Преди да мине курса по Контрол на ума, оценките на Тим в Ню
Йоркския технически институт били главно много добри и една отлична. „Сега уча — оценките ми са само отлични и една — много добър“, споделя той. Тим използва техниката за бързо заучаване, за която ще прочетете още в следващата Глава, и взема изпитите си с помощта на трите събрани пръста.
Този метод се прилага и за други цели, за които ще прочетете по- нататък. Прилагаме го и по няколко необикновени начина. От векове той е свързан, и с други медитативни дисциплини. Когато отново видите картина или скулптура от Далечния изток, например на йога,
седнал с кръстосани крака да медитира, забележете, че трите пръста на ръцете му са събрани по описания начин.

35

Изтегляне 1.75 Mb.

Сподели с приятели: