Опити за формулиране на закони на софтуера и измерване на сложността Първите опити за формулиране на математически зависимости (закони) при разработването на софтуер датират от седемдесетте години на ХХ век. Закони на Лемън Лемън (Lehman, 1980) забелязва, че софтуерът е обект на промени през периода на съществуването си и си поставя за цел да установи законите, на които той се подчинява (или на които трябва да се подчинява), за да продължи да съществува. Цикломатична сложност Маккейб (McCabe, 1976) през 1976 г. въвежда метриката "цикломатична сложност" като начин да бъде определена сложността на дадена част от сорс кода. Цикломатичната сложност най-общо измерва броя на линейно независимите пътища на изпълнение в изследвания код. Метрики на сложността на Холстед Холстед (Halstead, 1977) въвежда атрибути на програмите като дължина на порграма (N) и обем на програма (V), зависимости между оператори и операнди, както и количествена мярка за "интелигентно съдържание". Halstead демонстрира, че за всяка програма съществува теоритичен минимален обем и дефинира относителен обем като отношението на най-компактния възможен вариант на програмата към обема на действителната програма. Функционални точки (Albrecht, 1979) въвежда функционалните точки като начин да бъде измерено количеството бизнес функционалност, което софтуерът доставя на крайния потребител. Функционалните точки са пряко свързани с потребителските изисквания и същевременно съдържат в себе си информация за техническите усилия, които ще са необходими за реализирането на съответните изисквания, което ги прави ценен помощник в комуникацията между потребители и разработчици в ранните етапи на дефиниране на софтуерната разработка. Основно предимство на функционалните точки за измерване на обема на софтуера е, че могат да бъдат определени още на етап функционална спецификация. Това дава възможност да бъде оценен предстоящия обем работа по разработката още преди да е започнала.
