При съвременните реалности мъжете и жените почти поравно участват в общественото производството чрез системата на платената работа поне в рамките на развитите пазарни общества, каквато е икономиката на ЕС. Тъй като едновременно с индустриалното производство на блага се осъществява и възпроизводството на човека главно в семейната среда, жените по обективни причини, за да възпроизведат следващото поколение, естествено се откъсват от платената работа за по-малък или по-продължителен период. При двудетен модел на семейството това са приблизително 6 – 8 или повече години. Освен това по правило границата на пенсионната възраст при жените е около 3 – 5 години по-ниска от тази при мъжете, макар че като факт и като световна тенденция женската продължителност на живота е по-висока от тази на мъжете. В такъв случай при жените това ограничава потока от доходи във времеви аспект. Допълнителните трудови функции по полов признак в семейството имат икономически характер независимо от това кога и как се осъществяват. Почти афористично звучи и сега класическата теза, че първото разделение на труда е между мъжа и жената по повод отглеждането на децата и възпроизводството на рода. Тези функции обикновено нямат директна пазарна оценка, но имат своите алтернативни разходи и съответно – висока алтернативна цена. Те влияят върху цялостната пазарна среда чрез технологичното време на откъсването от работа, търсенето и предлагането на труд за платена работа или амортизацията на знанието като неизбежен резултат от продължителното откъсване от дейности в професионален план. Най-ощетена от пазарни критерии е именно възпроизводствената функция. Този проблем е достатъчно известен и афиширан. Ангажираността на жените с възпроизводствената функция и продължаването на рода не се компенсира достатъчно спрямо обществената значимост на този процес. Вече по друг повод отбелязахме, че производството на човека е по същество
