предхожда другите дейности. По-късно обаче с акумулирането на знание и с възрастта
неизбежно настъпва времето, когато двата процеса трябва да бъдат съчетани. Това е
времето на акумулиране на знание и опит и за платена работа. Най-добре е това да става в подходящо време – нито много рано, което ще ощети базисните инвестиции в човешки капитал, нито много късно, което ще намали шанса за възвръщаемост от инвестицията.
Производственият опит върви едновременно с работата и не бива да се подценява
като част от съдържанието на човешкия капитал.
Масовото формално образование в такъв случай трябва благоприятно да се
съчетава с началото на трудовата кариера. Тук е необходима една своеобразна мяра.
Защото прекомерното учене чрез организираните форми, без да се изпълнява платена работа, може да скъси периода на трудова реализация или обратното – недостатъчната подготвеност може да ощети индивида за цял живот чрез снижаване параметрите на трудовата реализация.
Неслучайно древните са изрекли сентенцията, че образованието е преди всичко
самообразование. Защото след формалното образование и завършването на висшите му степени процесът продължава под други форми, организирано или чрез индивидуални усилия, предизвикани от самата житейска практика. Сега, а и в бъдеще, все повече и
повече ще доминира системата на перманентното или продължаващото обучение,
което се превърна в базисна инвестиционна концепция, положила началото си с
навлизането на обществата в новата информационна ера.
Съвременните проблеми на усвояването на длъжността и на работното място са динамични и сложни.
Например начинаещият университетски преподавател се нуждае от 2 – 3-годишен
период, за да се усвоят при равни други условия специфичните изисквания,
произтичащи от характера на съответната професионална област. По същия начин адаптацията продължава дълго време, когато трябва да се усвои годишен цикъл, свързан с особеностите на природните или други производствени условия. Качественото усвояване
Сподели с приятели: |
