природа е производствен процес, един постулат, заложен още от класическата икономическа теория като производително потребление. Така се потвърждава и тезата, че науката за пазара принадлежи към социалното познание по силата на своята вътрешна природа. Това обстоятелство номинално позволява прилагането на икономически, т.е. пазарен подход към характеристиката на основните социални процеси. Този подход може да обясни няколко групи взаимодействия. На първо място са възпроизводството на хората като биологичен вид и свързаната с това икономическа дейност, обуславяща възпроизводството на работната сила и формирането на човешки капитал. Това са размножителните процеси, отглеждането и възпитанието на децата, обучението на подрастващите и опазването на тяхното здраве, полово-възрастовите характеристики, развитието, стареенето, смъртта и други биологични, но и социално-икономически закономерности. "За всяка система от икономически отношения възпроизводството на работната сила и на населението е изходен и основен акт, елементарно условие за възпроизвеждане на останалите компоненти на производствения процес и на цялата система на обществени отношения, пише Л. Радулов и отбелязва: Възпроизводството на хората е първично, основополагащо начало в икономическото и социалното развитие. Проблемът за социално-икономическия механизъм, обуславящ този процес, е по-важен, отколкото механизма на производството на материални блага". Второ, разширяването на тази гама от връзки включва степените на взаимодействие в групата, в микро- и макросредата, в социалните общности в териториален и регионален аспект. По-нататък това са комуникативните функции, произтичащи от самия субект и заложени в неговата природа. Т.е. самата комуникативна функция на пазара не би могла да се развие, ако човекът не беше
