За А. Смит капиталът е запас, който носи доход на неговия собственик. За Маркс капиталът е самонарастваща стойност или стойност, която носи в бъдещия период принадена стойност. Няма съществени изменения и в подхода на А. Маршал при дефинирането на капитала. За него всички икономически блага, които носят доход, са капитал. Макар и твърде различни, приведените формулировки за същността на капитала имат редица общи черти. Капиталът е прираст на стойността, богатството и дохода, създаден в производството. Четвърто, в развитието си капиталът прави непрекъснати метаморфози и това е едно от главните му достойнства. Появяват се нови форми, една негова разновидност преминава в друга като непрекъснат процес на преходи, модификации и изменения. Дълго време той се е отъждествявал само с физическия или индустриалния капитал и това продължава от епохата на първоначалното му натрупване почти до наши дни. Пето, тези разсъждения са ни необходими обаче, за да се развие и обогати тезата, че закономерно с развитието на промишления капитал като съпътстващ го процес и независимо от конфликтите и противоречията между него и човека изпъква все повече необходимостта от развитието на човешкия фактор като типичен инвестиционен процес. Обяснението е привидно твърде прозаично. Техниката и технологията непрекъснато се усъвършенстват и за тяхното ефективно използване е нужен все по-образован и технически грамотен човешки фактор. С времето необходимостта от поддържането на неговия подходящ статус се превръща в не по-малка индустрия от самото индустриално производство. Даже нещо повече – този съпътстващ темпорален процес постепенно става водещ и преобладаващ, като при масовото му проявление започва да доминира над останалите с всичките произтичащи от това обстоятелства.
