1. ВЪВЕДЕНИЕ В ТЕОРИЯТА ЗА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ КАТО КАПИТАЛ
С теорията за човешкия капитал са свързани значими пробиви в развитието на икономическото познание през втората половина на изминалия ХХ век. Това познание продължава да се разширява и вече предизвиква изменения в концептуален план по основните действащи парадигми в икономическата наука. Тъй като изследванията в тази област имат фундаментален характер, те не отричат постиженията на неокласическия синтез, но го доразвиват и обогатяват, променяйки по този начин вижданията за начина, по който функционира икономическата система при съвременните условия.
Теорията за човешкия капитал разширява представата за националното богатство.
Светът навлезе в информационната епоха, която сменя акцентите и приоритетите на предшестващата я индустриална епоха. Преходът от индустриален към информационен свят генерира и съответната информационна икономика. В нея най-важният ресурс и фактор на производството е информацията, превъплътена в човешки капитал, а не машините.
Съревнованието между нациите се премества вече в сферата на създаденото и оползотворено знание, интелекта и борбата за повече "сиво вещество", необходими за създаването и използването на новите информационни технологии.
С теорията за човешкия капитал са свързани нови виждания за характера и
природата на инвестиционния процес. Инвестициите в човека се превръщат в приоритет за всяка нация, която се стреми да просперира и да придобива конкурентни предимства.
Тази разрастваща се "нова индустрия" променя представата за традиционните
зависимости между функцията на потреблението, спестяването, инвестициите и
дохода, разработени от Кейнс. Паралелно с традиционния процес на инвестициите във физически капитал се осъществяват още по-решаващите инвестиции в човешки капитал, които не могат да бъдат разглеждани като вид потребление.
Освен това на преоценка са подложени и промените в икономическата метричност,
Сподели с приятели: |
