Това на практика са два различни типа възпроизводствени модели, които имат важно значение за икономиката и политиката в областта на човешкия капитал. И най-високоразвитият пазарен свят все още не е толкова богат, че да си позволи преход от двудетен към тридетен модел на семейство, свързан с по-висока раждаемост и ниска детска смъртност. Такава тенденция засега се наблюдава единствено в САЩ и тя е напълно обяснима от критериите на науката за човешкия капитал. Тъй като отглеждането на деца е висша ценност, това могат да си позволят в по-масов вариант и съответно високо качество само нации, които са преодолели в значителна степен материалните проблеми на своето битие. Освен това нещата, както отбелязахме, зависят и от други фактори – ценностна система, традиции, икономическа и битова култура и др. За България неблагоприятните моменти в тази посока имат четири основни измерения: първо, прекомерното и неконтролируемо на практика нарастване на столицата, второ, отрицателният естествен прираст на българското население, който продължава вече в продължение на 25 години, трето, невижданата след Освобождението външна миграция, която снижава качествата на българското население, оставащо в рамките на територията на страната, тъй като по правило голямата част от емигриралите са носители на човешки капитал от по-високо качество, и четвърто, обезлюдяването на големи територии от страната. В много български села от десетилетия не се е раждало нито едно дете по биологични и икономически съображения, а в обширни територии вече няма хора. В тези територии има жилищен фонд, който пустее, има плодородни земи и всякакви други дадености на територията за подобаващо човешко съществуване. Според нас това е най-сериозният съвременен икономически факт, който се отразява негативно на българската държава. Той не е сравним с двете национални катастрофи след Балканската и Първата световна война, когато сме губили територия и население. Сега обаче губим качество в
