НОВО ЗНАНИЕ ISSN 1314-5703 ИЗДАНИЕ НА ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ ПО АГРОБИЗНЕС И РАЗВИТИЕ НА РЕГИОНИТЕ 22 б/ Изпълнителен.
Управленски персонал. За да се определят приоритетите и ценностите на управленския апарат, той следва да се разграничи най-малко на
три различни нива:
Управител / мениджър на високо равнище;
Мениджър на средно равнище;
Мениджър на ниско равнище.
Под мениджър ниско равнище обикновено се разбира служител,
заемащ пост началник цех, отдел. Водещи приоритети в неговата професия са наличието на различни социални придобивки, добро заплащане, поемането на отговорност, макар и ограничена, в ръководенето на
определен екип от хора, като важен момент в модела за стимулиране не бива да се изпуска и възможността за изкачване в йерархията на управлението.
Във второто ниво на управленската структура, наречено условно мениджър на средно равнище, са онези хора, в чиито ръце са поверени основните отдели на всяка една фирма (производство,
пласмент, маркетинг, финанси и др.). Тук приоритетите са насочени към имиджа и престижа на заеманата длъжност, имиджа и престижа на фирмата. Важна роля оказва и възможността за създаване на нови обществени контакти. Моделът за стимулиране на този управленски персонал , който топ мениджърът би трябвало да избере, е стимулиране чрез делегиране на власт.
Това би бил един от методите, който ще накара служителя да бъде мотивиран да работи ефективно, тъй като отговорността на взетите от него решения ще бъде още по-голяма, а чувството му за значимост във фирмата - още по-силно.
При топ мениджърите приоритетите и ценностите са насочени към задоволяване на потребностите от най-висок ранг – самореализацията. Това са потребности да осъществиш себе си, да израснеш, използвайки способностите си в най-пълна степен.
Това носи удовлетворение от самия себе си, а оттук идват почитта и уважението на другите.
Сподели с приятели: 
