Microsoft Word Стратегия во 2021-2030 clean docx
На фона на разгледаните тенденции могат да се откроят следните основни
Изтегляне 1.21 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- 2.9 Използване на критичните нагласи на обществото към ВО като ресурс за неговата промяна
| На фона на разгледаните тенденции могат да се откроят следните основни предизвикателства пред българското ВО в тази област: 1) Нуждата от съчетаване на масовостта във ВО като световна тенденция, доказала своята полза за развитието на икономиката и обществото, с ефективна система от стимули и рестриктивни мерки, които непрекъснато да повишават качеството, отчитайки спецификата в целите, мотивацията и възможностите на студентите. 2) Наличие на несвойствени специалности в някои ВУ с ниско качество и ниска степен на реализация на дипломираните висшисти. 3) Недостатъчно категорично налагане на финансовия модел, който стимулира качеството и резултатите, а не количеството, и на политиката за административно намаляване на одобрения прием във ВУ, в които качеството на образованието в дадено професионално направление е ниско. 4) Недостатъчно финансиране на системата на ВО в Република България като цяло. 5) Липса на мерки за решаване на финансовите и социалните проблеми в някои ВУ, възникнали в резултат на реформата. 6) Силно хетерогенен състав на приетите студенти поради различното ниво на подготовката и на мотивацията им за учене. 7) Ниска мотивация на студентите да получават стандартни знания по класическия начин в академична зала без възможност за персонализация на съдържанието. 8) Липса на гъвкавост при стартирането и управлението на съвременни дисциплини и специалности (напр. A.I., AR, VR и др.). 9) Слаба активност на българските ВУ при предлагане на възможности за бърза преквалификация и на практически ориентирани краткосрочни курсове, които осигуряват бърз достъп до пазара на труда. ПР ОЕ КТ ! 30 2.9 Използване на критичните нагласи на обществото към ВО като ресурс за неговата промяна Негативните обществени нагласи към висшето образование в страната могат да се обобщят в няколко тези: Броят на ВУ е твърде голям за страна като България, особено на фона на негативните демографски процеси, поради което голяма част от ВУ са излишни; Качеството на висшето образование в България е ниско, затова студентите предпочитат чуждестранни ВУ; Намалелият брой кандидат-студенти води до това ВУ да са готови да приемат всеки и да позволяват на всички приети да завършат; Предлаганите във ВУ знания не са обвързани с потребностите на пазара на труда; Голяма част от завършилите не работят по специалността си, а някои дори не заемат длъжност, изискваща висше образование. Част от тези мнения имат известни основания, но по-голямата част от тях не съответстват на реалното положение или са неточни. Затова е много важно да се идентифицират истинските проблеми и да се вземат мерки спрямо тях. Например, големият брой ВУ в България дава възможност за широк достъп до висше образование и, сам по себе си, не влияе отрицателно върху качеството на образованието. Всъщност новооткрити са само частните ВУ, докато останалите са наследени от периода преди 1990 година. Отрицателно влияе на качеството не броят на ВУ, а това, че беше допуснато повечето ВУ да разкрият несвойствени за тях професионални направления и специалности и да изгубят профила си – технически, химико-технологичен, икономически и пр. Не трябва да забравяме и ключовата роля на висшите училища за развитие на регионите, която е добре разпозната и подкрепяна в икономически развитите държави. В подкрепа на твърдението, че броят висши училища в България не е прекомерно голям (без да отричаме необходимостта от известна консолидация на места) можем да използваме справката за броя висши училища на 1 млн. жители в европейските и някои други държави, представена в Таблица 1. Тази справка показва, че при по-малките държави се наблюдава тенденция за нарастване на броя висши училища за 1 млн. жители. България не представлява изключение спрямо много от европейските държави, ПР ОЕ КТ ! 31 вкл. и такива, които се славят с висококачествено висше образование, виж Австрия за пример. Част от кандидат-студентите (10-15 %) наистина избират чуждестранни висши училища, но много често причината не е в разликата в качеството на обучението, а в надеждата за по-добра последваща реализация в чужбина. До 2015 г. ВУ наистина приемаха по-голямата част от завършилите 12 клас, но реформата във ВО доведе до ежегодно намаляване на утвърдения прием, докато от 58 608 за субсидирано обучение в държавните висши училища през 2015 г. той достигна 38 028 за субсидирано обучение в държавните висши училища през 2020 г. Държавната субсидия винаги е зависела от броя на студентите в първи курс и не се влияе от намаляването им в по-горните курсове, поради което ВУ нямат финансова причина да задържат студентите чрез завишаване на оценките им. ПР ОЕ КТ ! |