Microsoft Word Torvald Detlefsen Bolestta kato pat doc
Изтегляне 2.03 Mb. Pdf просмотр
|
| Да съзерцаваш нещо е голямата магическа формула по пътя към себепознанието. Съзерцанието променя качеството на съзерцаваното, тъй като внася светлина, т. е. съзнание в тъмнината. Хората винаги искат да променят нещата и затова им е трудно да разберат, че единственото, което се изисква от тях, е способността за съзерцание. Най-висшата цел на човека - да я наречем мъдрост или просветление - се състои в способността да съзерцава всичко и да прозре, че то е добро такова, каквото е. Това ще рече истинско себепознание. Докато на един човек все още нещо му пречи и докато все още смята, че нещо се нуждае от промяна, той не е постигнал себепознание. Трябва да се научим да съзерцаваме нещата и събитията в този свят, без нашето его веднага да ни въвлича в отхвърляне или одобрение, да ни кара да изпитваме симпатия или антипатия. Трябва да се научим със спокойно чувство да наблюдаваме многообразните игри на мая. Неслучайно и в цитирания по-горе текст от дзен се казваше, че и най-малката представа за доброто или злото обърква духа ни. Всяка оценка ни обвързва със света на формите и води до закрепостяване. Докато сме вкопчени в нещо, не можем да се освободим от страданието, чувстваме се грешни, нездрави, болни. Копнеем за един по-добър свят и се опитваме да 30 променим този, който ни заобикаля. И ето че човекът отново се оказва в плен на илюзията на отражението, защото вярва в несъвършенството на света и не забелязва, че само погледът му е несъвършен, че само той му пречи да съзре целостта. Затова трябва да се научим да познаваме себе си във всичко и после да се упражняваме в безпристрастност. Безпристрастност означава да намерим средата между двата полюса и оттам да наблюдаваме пулсирането им. Безпристрастността е единственото поведение, което ни позволява да съзерцаваме всяка форма на проявление, без да я оценяваме, без разпалено да, без не, без идентификация. Тази безпристрастност не бива да се смесва с поведението, наречено безразличие с онази индиферентност, смесица от безучастност и незаинтересованост, която навярно има предвид Исус, когато говори за „хладните". Те никога не влизат в конфликт и вяр- ват, че чрез безучастност и бягство могат да постигнат онзи здрав свят, който истински търсещият човек си извоюва с упорит труд, като прозира конфликтността на своето битие и не се бои съзнателно, т.е. съзидателно да прекрачи в полярността, за да я овладее. Защото той знае, че все някога ще трябва да обедини противоположностите, създадени от неговото аз. Той не се страхува от необходимите решения, дори когато знае, че те ще му навлекат чувство за вина - но той се старае да не затъва в нея. Противоположностите не се обединяват от само себе си - ние трябва да ги преживеем в действие, за да можем изобщо някога да ги направим свое притежание. Интегрираме ли двата полюса, чак тогава става възможно да намерим средата и оттам да започнем делото за обединяване на противоположностите. Бягството от света и отшелничеството са най- неподходящите реакции за постигане на тази цел. Нужна е смелост, с която съзнателно и безстрашно да посрещаме предизвикателствата на живота. Ключовата дума в горното из- речение е „съзнателно" - защото само съзнателността би ни позволила да наблюдаваме отстрани всичките си постъпки, би ни попречила да се изгубим в действията си. Не е толкова важно какво прави човекът, а как го прави. Оценката за „добро" и „зло" винаги се отнася до това какво прави човекът. Ние заместваме това схващане с въпроса „как някой прави нещо". Действа ли съзнателно? Замесено ли е неговото его в постъпките му? Прави ли това без участието на своето аз? Отговорите на тези въпроси определят дали даден човек се обвързва или освобождава чрез действията си. Повелите, законите и моралът не отвеждат човека до целта, наречена съвършенство. Послушанието е хубаво, но не е достатъчно, защото се знае, че „и дяволът слуша". Външните повели и забрани са оправдани дотогава, докато съзнанието на човека порасне и той може да прозре собствената си отговорност. Забраната да не се играе с кибрит е оправдана при малките деца и става излишна при възрастните. Когато човек открие в себе си собствения си закон, чрез него се освобождава от всички останали. Най-съкровеният закон на човека е дългът му да открие истинския си център, да намери и осъществи себе си, т. е. да се слее с всичко, което е. Инструментът за обединяване на противоположностите се нарича любов. Принципът на любовта е да се отвориш и да допуснеш в себе си нещо, което дотогава е било вън. Любовта се стреми към единение, тя цели претопяване, а не разделение. Любовта е ключът към обединяването на противоположностите, защото тя превръща „ти" в „аз" и аз-а в ти. Любовта означава да казваш „да" без ограничения и условия. Любовта иска да се слее с цялата Вселена - докато това не ни се удава, още не сме осъществили любовта. Докато любовта все още избира, тя не е истинска любов, защото любовта не разделя, а изборът прави тъкмо това. Любовта не познава ревност, защото не се стреми да притежава, а се разлива като река. Символ за тази всеобхватна любов е любовта, с която Бог обича човека. В тази картина трудно се вмества представата, че Бог разпределя любовта си неравностойно. Още по-малко някому би хрумнало да ревнува, задето Господ обича и друг. Бог -единството - не прави разлика между добро и зло и затова той е любовта. Слънцето изпраща топлината си на всички хора и не разпределя лъчите си според нечии заслуги. Само човекът се чувства призван да хвърля камъни - тогава поне не би трябвало да се учудва, че улучва винаги себе си. Любовта не познава граници, не познава прегради. Любовта преобразява. Обичайте злото - и то ще умре. |