Microsoft Word Torvald Detlefsen Bolestta kato pat doc

34
струва на пръв поглед. Може дори да се каже (и такива гласове се надигат все повече), че желанието на хората да обяснят причинно света е внесло много объркване и противоречия в историята на човешкото познание и е довело до последствия, които едва днес започват бавно и отчасти да се изясняват. Още от времето на Аристотел представата за причината се разделя на четири категории.
Ние различаваме causa efficient, причината която поражда подтика, импулса, causa materialis - това е причината, чието основание се корени в материалното, или вещественото, causa formalis, или причината, свързана с придаването на форма, и накрая –causa finalis, като целева причина, произтичаща от поставената цел.
Четирите категории на причината бързо могат да се онагледят въз основа на класическия пример с построяването на една къща. За строежа отначало е нужно намерението да се построи тази къща (causa finalis), после импулсът, или енергията, която се проявява, например, в
инвестирането и работната сила (causa efficient), по-нататък са необходими строителни планове
(causa formalis) и накрая материали, като бетон, тухли, дърво и т. н. (causa materialis). Липсва ли една от тези причини, строежът на къщата трудно може да се осъществи.
Но потребността от истинска „причинна" причина винаги води до редуциране на четиристепенната концепция за причината. Възникнали са две течения, застъпващи противоположни гледища. Представителите на първото течение виждали в целевата причина
(causa finalis) същинската причина за всички причини. В нашия пример същинската предпоставка за всички останали причини би било намерението да се построи къща. С други думи, намерението или целта винаги са причината за всички събития. Така причината, поради която пиша тези редове, е моето намерение да издам тази книга.
Това обяснение на причината с целта лежи в основата на хуманитарните науки, от които природните науки строго се разграничават чрез енергетичния си причинен модел (causa efficient).
За разглеждането и описанието на природните закони допускането на дадено намерение или цел се е оказало твърде хипотетично. За тях по-смислено е било предполагането на една сила или импулс. Така природните науки са се обвързани с един каузален закон, в смисъл на енергетичен импулс.
Тези две различни схващания за причинността и днес разделят хуманитарните от природните науки и правят трудно, ако не и невъзможно, противоположното разбиране.
Природонаучната каузална мисъл проследява причината в миналото, докато моделът на финалността пренася причината в бъдещето. Така формулирана, последната констатация за мнозина може би звучи странно - защото как би могла във времето причината да идва след следствието? От друга страна, Във всекидневния живот в никакъв случай не се боим да формулираме подобна взаимовръзка: „Тръгвам сега, защото влакът ми потегля след един час".
Или: „Купих подарък, защото следващата седмица е рожденият ѝ ден". В тези формулировки едно бъдещо събитие определя следствието.
Ако разгледаме случки от нашето всекидневие, ще установим, че някои се обясняват с енергетична причина в миналото, а други - с финална причина от бъдещето. Например често казваме: „Ще напазарувам днес, защото утре е неделя" и: „Вазата падна, защото я бутнах". Но едно двояко схващане също би било допустимо. Причината за строшените по време на семеен скандал съдове би могла да се потърси в това, че са били хвърлени на пода, или в това, че единият от съпрузите е искал да ядоса другия. Всички тези примери служат за пояснение на факта, че двете каузални представи разглеждат две различни плоскости, като и двете имат своето основание. Енергетичният вариант позволява представата за една механична взаимовръзка и се отнася винаги до някакво материално равнище, докато финалната каузалност работи с мотивация или с намерения, които вече не се свързват с материята, а само с духа. Така представеният конфликт е специална илюстрация на следните полярности: causa efficiens - causa finalis минало - бъдеще материя - дух тяло - душа

35
На това място би било полезно да приложим на практика всичко онова, което казахме досега за полярността. Тогава бихме могли да заменим „или"/„или" с „както"/„така и" и въз основа на това да разберем, че двата начина на наблюдение не се изключват, а се допълват.
(Учудващо е колко малко сме се поучили от опита със структурата на светлината, изградена и от частици, и от вълни!) И в този случай всичко зависи от това коя гледна точка ще възприемем, а не кое е правилно или неправилно. Когато от автомата падне пакет цигари, причината за това може да се търси в пуснатата монета, но също и в намерението ни да пушим.
(Това е повече от игра на думи, защото без желанието и намерението да се пушат цигари не би имало автомати за цигари.)
И двете схващания са легитимни и в никакъв случай не се изключват взаимно. Но едното тълкуване винаги ще бъде несъвършено, тъй като наличието на всички материални и енергетични причини далеч не оправдава съществуването на един автомат за цигари, ако липсва намерението. Също така не са достатъчни само намерението и целта, за да възникне нещо. И тук единият полюс съществува единствено заради противоположния си полюс.
Това, което при автоматите за цигари изглежда банално, при разбирането на еволюцията е спорна тема, която пълни цели библиотеки. Изчерпва ли се причината за човешкото съществуване с материалната причинна верига в миналото и оттам - е ли нашето специфично битие случаен резултат от скоковете в развитието и селективните методи, като се започне от водородния атом и се стигне до главния мозък на човека? Или, може би, тази половина ,на причинността се нуждае и от преднамереността, която идва от бъдещето и така кара еволюци- ята да върви към една предначертана цел?
Този втори аспект „идва в повече, твърде е хипотетичен" за природните науки, а за хуманитарните - първият аспект е „недостатъчен и прекалено беден". Но ако разгледаме по- малки и затова обозрими развития и „еволюции", Винаги ще открием и други причинни посоки.
Само технологията не е достатъчна за конструирането на самолети, ако в човешкото съзнание още не се е оформила готовата идея за летенето. По същия начин и еволюцията не е плод на случайни решения и развития, а на материалното и биологично осъществяване на един вечен модел. Материалните процеси тласкат от едната страна, финалният образ дърпа от другата, за да може по средата да се получи определено проявление.
С това стигаме до следващия проблем на тази тема. Причинността се нуждае от линейността, като предпоставка, върху която могат да се маркират „преди" и „след", в смисъл на следствена взаимовръзка. На свой ред линейността има за пред-поставка времето и точно то в действителност не съществува. Спомняме си, че в нашето съзнание времето възниква от полярността, която ни принуждава да разделяме едновременността на единство от последователности. Времето е феномен на нашето съзнание, който проектираме навън. Тогава вярваме, че времето съществува и независимо от нас. Освен това си представяме потока на времето винаги линеен и еднопосочен. Вярваме, че времето премива от миналото в бъдещето и не забелязваме, че в точката, наречена от нас настояще, миналото и бъдещето се срещат.
Тази в началото трудна за представяне взаимовръзка може да се онагледи от следната аналогия. Представяме си хода на времето като права линия, единият край на която се движи в посока минало, а вторият ѝ край се казва бъдеще.
От геометрията обаче знаем, че в действителност няма успоредни линии, тъй като чрез сферичното изкривяване на пространството всяка права, продължена до безкрай, се затваря в кръг (геометрия на Риман). Така всяка права линия в действителност е отрязък от дъга. Ако пренесем тези знания върху горната времева ос, ще видим, че двете посоки - минало и бъдеще - се срещат в кръга.

Изтегляне 2.03 Mb.

Сподели с приятели: