Microsoft Word Torvald Detlefsen Bolestta kato pat doc

58
се отнася до способността на тялото да оцелява, собствената му защитна система има своите основания. Имунната система образува антигени срещу алергените и по този начин - от гледна точка на тялото - отговаря с целесъобразна защита срещу вражите нашественици. Тази сама по себе си целесъобразна защита у алергичния човек е безмерно засилена. Той трупа свръхвъоръжение и разпростира своя субективен образ на врага върху все повече области.
Обявява все повече вещества за свои врагове и затова се въоръжава все повече, за да може ефективно да отблъсква множеството противници. Както в областта на военното дело свръхвъоръжаването е признак на силна агресивност, така и алергията е израз на силна защита и агресивност, която е изтласкана в тялото. Алергичният човек има проблеми със своята агресивност, които обаче не признава пред себе си и поради това обикновено не изживява.
(Нека - за да избегнем недоразумения - още веднъж да припомним следното: за потиснат психически аспект говорим тогава, когато съответният човек не го възприема съзнателно като такъв. Възможно е той много добре да изразява този аспект и пак да не го осъзнава. Може обаче той да е дотолкова потиснат, че човек изобщо вече да не го изживява. Следователно както агресивният, така и съвсем кроткият човек може да е потиснал своята агресивност!)
При алергията агресията от съзнанието е слязла тялото и вилнее там; на воля защитава и напада, бори се и побеждава. За да не би случайно това забавно занимание набързо да се прекрати по липса на врагове, за врагове се обявяват най-безобидни обекти: цветен прашец, косми от котки или коне, перилни препарати, пушек, ягоди, кучета или домати. Изборът е неограничен. Склонният към алергии не се спира пред нищо, той има нужда да се бори с всичко и с всеки, но обикновено предпочита няколко символично обременени представители на вражеските армии.
Известно е колко тясно агресията е свързана със страха. Човек се бори винаги само с това, от което се страхува. При по-внимателно вглеждане в предпочитаните алергени обикновено бързо откриваме кои сфери от живота всяват толкова много прах у алергичния човек, че той с такава стръв се бори против някой символичен представител. Тук на първо място се класират космите от домашни животни, преди всичко космите от котки. Хората свързват котешката козина (както изобщо козината) с милване и галене - тя е толкова мека и приласкаваща и все пак „животинска". Тя е символ на любов и има сексуален оттенък (да си спомним за плюшените животни, които децата гушкат, когато си лягат в леглото). Това важи и за козината на питомните зайчета. При коня е по-силно подчертана стихийната компонента, при кучето - агресивната, но тези разлики са тънки, незначителни, тъй като един символ никога няма точни граници.
Представител на същата сфера е цветният прашец, предпочитан алерген на всички страдащи от сенна хрема. Цветният прашец е символ на оплождането и размножаването, както и „зрялата" пролет е годишният сезон, през който болните от сенна хрема най-много „страдат".
Като алергени животинските косми и прашецът ни показват, че темите „любов", „сексуалност",
„нагон" и „плодовитост" плътно са свързани със страх и затова агресивно се отблъскват, т. е. алергичните хора не ги допускат.
Друг подобен е въпросът със страха от мръсното, нечистото, непочистеното, който се проявява при алергията към домашния прах (сравни изрази като мръсни вицове, пера кирливи ризи, неопетнен живот и т. н.). Както избягва алергените, така алергичният човек се опитва да избягва и съответните сфери на живота, при което услужливата медицина и околните охотно му помагат. Тук също не се поставят никакви граници пред игрите за власт на болния. Отстраняват се домашните животни, никой от близките повече не може да пуши и т. н. В тази тирания над роднини и познати страдащият от алергия намира добре замаскирано поле за действие, за да осъществява своите потиснати агресии.
Методът на „десенсибилизацията" като идея е добър, само че би трябвало да се прилага не на телесно, а на психично равнище, ако човек иска да постигне истински успех. Алергичният човек може да оздравее само когато се научи съзнателно да си обяснява избягваните и отблъскваните от него проблеми, докато успее напълно да ги допусне до себе си и да ги асимилира. Никой не прави добра услуга на страдащия от алергия, като го подпомага в неговите отбранителни стратегии, защото той трябва да се спогоди със своите врагове, трябва да се научи да ги обича. Тъй като алергените имат изключително символично и никога

59
веществено химическо въздействие върху алергетика, би трябвало и на закоравелия материалист да стане ясно, когато разбере, че за да може една алергия да се прояви, винаги се нуждае от участието на съзнанието. Под наркоза няма алергия, всяка алергия изчезва по време на психоза. Обратно, изображения като например изображения на котка или пушещ локомотив във филм вече предизвикват пристъпи у астматика. Алергичната реакция е абсолютно независима от веществото на алергена.
Повечето алергени са израз на жизненост: сексуалност, любов, плодовитост, агресия, мръсотия – във всички тези сфери животът се проявява в най-виталната си форма. Тъкмо тази бликаща жизненост внушава страх у алергичния човек - той, в края на краищата, е с враждебна нагласа към живота. Неговият идеал е стерилният, асептичният, безплодният живот, освободен от нагони и агресии - състояние, което едва ли вече заслужава определението „живот". Също така едва ли е учудващо, че в някои случаи алергията може да прерасне в животозастрашаващи автоагресивни заболявания, при които тялото - ах!, на тъй нежни хора - води толкова дълги люти битки, че самото то загива. Тогава отбраната, самоизолацията, себекапсулирането достигат крайна форма, която се осъществява в ковчега - истинска камера без алергени...

Изтегляне 2.03 Mb.

Сподели с приятели: