Microsoft Word Torvald Detlefsen Bolestta kato pat doc
Изтегляне 2.03 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- 3. Претенции за доминиране и незначителност
| 2. Желание за самоизолиране Астма може да се предизвика у всеки човек, ако го накарат да вдишва дразнещи газове, например амоняк. При определена концентрация се стига до рефлекторна защитна реакция чрез координация на положението на диафрагмата, конструкция на бронхите и слузоотделянето. Нарича се рефлекс на Кречмер. Тази рефлекторна проява е затваряне и заключване, за да не бъде допуснато нещо, което идва отвън, да влезе вътре. С амоняка обяснихме един целе- съобразен, животоподдържащ рефлекс, който обаче у астматика е на значително по-ниска прагова концентрация. Той приема най-безвредните вещества от околната среда като животозастрашаващи и веднага се изолира от тях. В предишната глава подробно говорихме за значението на алергията, така че тук е достатъчно да си припомним цялата тема за отбраната и страха. Астмата най-често е тясно свързана с вид алергия. На гръцки астма значи тесногръдие, а на латински тясно е angustus, с което пък е сродна немската дума angst (страх). Освен това същата латинска дума angustus срещаме в angina (възпаление на сливиците) и в angina pectoris (болезнен сърдечен пристъп при стеснение на сърдечните коронарни съдове). Струва си да отбележим, че страх и теснота са неделимо свързани. Астматичното стеснение също има много общо със страха. Желанието на астматика непрекъснато да се изолира се засилва, докато в края на краищата достигне връхната си точка в смъртта. Смъртта е последната възможност да се затвори, да се заключи за живите, да се капсулира. (Във връзка с това сигурно ще бъде интересно следното наблюдение: човек може много да ядоса астматик, ако му каже, че неговата астма съвсем не е опасна за живота и че той никога няма да умре от нея, защото извънредно много държи на това колко животозастрашаваща е болестта му!) 3. Претенции за доминиране и незначителност Астматикът има големи претенции за доминиране, които обаче никога не признава и поради това те се изтласкват надолу в тялото, където отново излизат наяве с „надутостта" на астматика. Тази надутост недвусмислено изтъква неговата арогантност и претенциите му да властва, които той грижливо е изтрил от съзнанието си. Поради това той обича да се крие зад идеалното и формалистичното. Ако обаче астматикът се сблъска с нечии чужди претенции за власт и доминиране (законът за подражанието), ужасът му отива в белите дробове и говорът му секва - говорът, който се модулира именно от издишвания въздух. Той вече не успява да издишва - изкарват му въздуха, задъхва се, зяпва. Астматикът пуска в действие симптомите на своето заболяване, за да упражнява власт върху заобикалящата го среда. Домашните животни трябва да се махнат, всяка прашинка трябва да се изчисти, никой няма право да пуши и т. н. Връхната точка на тези претенции намира израз в животозастрашаващи пристъпи, които се материализират тъкмо когато човек противопостави на астматика собствената си претенция за власт. Тези изнудващи пристъпи са наистина застрашаващи самия болен, защото го въвеждат в опасни за живота ситуации, които понякога той вече не може да овладее. Поразително впечатление прави докъде един болен може сам да си навреди, само и само да може да властва. В психотерапията често един пристъп е последното спасение, когато човек стигне твърде близо до истината. Но тази близост с упражняването на власт и саможертвата вече ни подсказва двойствеността на такова неосъзнато изживяно доминиране. С постоянно възобновяваните претенции да властва, с все по-натрапчивото пъчене на гърди и надуване пропорционално нараства и противоположния полюс -немощ и чувство за незначителност и безпомощност. Да реализира и приеме в съзнанието си тази незначителност, между другото, е урок, който астматикът би трябвало да научи. След по-продължително боледуване се стига до разширение и втвърдяване на гръдния кош. Медицината го нарича торакс - буре. Той придава внушителен външен вид, но дава възможност за съвсем малък дихателен обем, тъй като му липсва еластичност. По-ясно 63 конфликтът не би могъл да се соматизира: претенция и реалност. В пъченето на гърди има и голяма доза агресивност. Астматикът никога не се научава адекватно да артикулира на говорно ниво агресивността си. Иска му се да намери отдушник, има чувството, че просто ще се пръсне, но всяка възможност адекватно да артикулира агресивността си викайки и ругаейки си остава затворена в дробовете му. Така тези агресивни прояви се задържат на физическо ниво и излизат на бял свят под формата на кашлица и храчки. Да си припомним изрази като кипя, задушавам се, задъхвам се от яд, плюя на нещо; задавям се от злоба. " Агресията се проявява и в алергичната компонента, която обикновено е свързана с астмата. Изтегляне 2.03 Mb. Сподели с приятели:
|