Михаил Антонов Михайлов ( местообитания ) Настоящия доклад
ВЪЗЛОЖИТЕЛ: „ТЕВАНИ И КО” ООД
Изтегляне 6.04 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- На база направените на място проучвания
- Формация
| ВЪЗЛОЖИТЕЛ: „ТЕВАНИ И КО” ООД 49 49 Коренна растителност. Смесени гори от мизийски бук ( Fagus sylvatica ssp. moesiaca ), горун ( Q. dalechampii ), планински ясен ( Fraxinus excelsior ), явор ( Acer pseudoplatanus ), хиркански клен ( Acer hyrcanum ) и др. Разположени са североизточно от р. Марица в близост до района с ИП. Отнасят се към смесените гори от съюза Tilio – Acerion върху сипеи и стръмни склонове ( хабитат 9180*) съгласно Ръководството за определяне на местообитания от европейска значимост в България. При направените огледи не са регистрирани съобщества с такъв характер в близост до речното корито нар. Марица, където ще бъдат съсредоточени основните въздействия. Предполага сече тези гори са разпространени по склона от другата страна напътя Костенец – Белово, като при това положение остават незасегнати от строителството и експлоатацията. Смесени гори от цер ( Quercus cerris ), благун ( Q. frainetto ) и келяв габър ( Carpinus orientalis ) със средиземноморски елементи, на места възникнали вторично. Разположени са в съседство на описаните преди това гори, първоначално североизточно от р. Марица, като по – надолу по течението, след като се премине разклона за с. Сестримо и се продължи към с. Момина клисура реката пресича през ивица от такива гори. Те се отнасят към Балкано – Панонинските церово – горунови гори ( хабитат 91 МО ). При направените огледи не са регистрирани съобщества с такъв характер в близост до елементите на ИП. На база направените на място проучвания беше установено, че в резултат от строителството и последващата експлоатация на МВЕЦ ,,Тевани 1” в руслото нар. Марица, землище нас. Габровица, общ. Белово ще бъдат повлияни пряко поради отстраняване и заливане или косвено по друг начин следните основни растителни съобщества, условно наречени формации ( извън синтаксономичното понятие във фитоценологията ): Формация доминирана от бяла акация ( Robinia pseudoacacia ), която на места е примесена повече или по – малко с някои други видове – Фиг 5.1. Такива, които се редуват по стръмния ляв склон нагоре по течението са едролистна липа ( Tilia platyphyllos ), бяла топола ( Populus alba ), рядко някои върби, единично на места се среща и келяв габър ( Carpinus orientalis ) – напр. малко над пътната отбивка. В храстовия етаж добре е представен обикновения повет ( Clematis vitalba ), на места се среща люляк ( Siringa vulgaris ) – по ската, къпина ( Rubus caesius ) – откъм пътя, червен симфорикарпус ( Symphoricarpus orbiculatus ) – откъм пътя, кучешки дрян ( Cornus sanguinea ) – по към ската, доста често пространствата между тях са заети с поветицовидно фасулче ( Fallopia / Polygonum / convolvulus ), което може да се отнесе към инвазивните видове. Това растително съобщество е разпространено нагоре ( с/у течението ) полевия бряг на реката между нея и пътя Костенец – Белово, като не може да бъде отнесено към нито едно от изброените местообитания, предметна опазване в ЗЗ ,,Голак” и въобще към такива включени в Приложение No 1 на ЗБР и Дир. 92/43/ЕИО. |