ВЪЗЛОЖИТЕЛ: „ТЕВАНИ И КО” ООД 50 50 Фиг. 5.1 По принцип бялата акация ( R. pseudoacacia ) е вид, който мн. често се използва за рекултивация, както и за укрепване на насипи, на стръмни и ерозирани терени, какъвто именно е и левия скат на речното корито в района на ИП, между пътя и реката. От другата страна напътя, дървесния етаж покрай него също е представен от този вид. Крайпътна формация доминирана от японска акация ( Sophora /Styphnolobium/ japonica /um/ ), при и след долния крайна пътната отбивка при мястото за сградоцентралата. Разпространена е надолу покрай пътя след споменатата отбивка. Вече по склона на речното корито се среща основно дива слива ( Prunus cerasifera ) и някои други. Това съобщество не може да се отнесе към местообитания включени в Приложение No 1 на ЗБР. Родината на японската акация е Китай, а в Япония е интродуцирана, у нас по принцип се отглежда като декоративно дърво в градини и паркове. Явно е била изкуствено засадена покрай пътя с цел укрепващи функции. ,,Формация” ( ивично крайречно съобщество ), в чийто дървесен етаж доминират обикновен бук ( Fagus sylvatica ) + едролистна липа ( Tilia platyphyllos ), на места участват клен ( Acer campestre ), акация ( R. pseudoacacia ), цер ( Quercus cerris ), келяв габър ( Carpinus orientalis ), единично дива круша ( Pyrus pyraster ) и ореха храстовия етаж е представен от глог ( Crataegus monogyna ), трънка ( Prunus spinosa ), обикновен дрян ( Cornus mas ), единично обикновено птиче грозде ( Ligustrum vulgare ) и някои лианни форми – лоза ( Vitis vinifera ) и в основата на дърветата откъм реката бръшлян ( Hedera helix ). В тревния етаж, там където е представен, се среща предимно дива ягода ( Vesca fragaria ). Това ивично крайречно дървесно – храстово съобщество е разпространено по високата частна десния бряг, при мястото за централата и наоколо м назад успоредно на проектното ,,задбаражно водно огледало, те. успоредно на речното русло ( Фиг. 5.2 ).
