Министерство на икономиката и енергетиката 2013 Съдържание


Цели 2020: Стратегическа цел



страница5/6
Дата25.04.2017
Размер0.98 Mb.
#19945
1   2   3   4   5   6

Цели 2020:
Стратегическа цел
България е държава, в която МСП инвестират в енергийна ефективност, разработват и предлагат на пазара „зелени” продукти. Държавата предоставя финансови стимули за тази цел и информира предприемачите за всички възможности по пътя към „зелените” технологии.
Таблица 8.Б Оперативни цели


Кр.

Цел

Промяна

9.1.

>0.04%

Поне още около 60 МСП (без микро)

9.2.

> 93.00%

Още 28 000 МСП

9.3.

> 9.00%

Още 25 000 МСП

9.4.

> 56.00%

Още 88 000 МСП

9.5.

> 26.00%

Още 18 000 МСП

9.6.

> 22.00%

Още 18 000 МСП

9.7.

> 8.00%

Още 3 500 МСП

9.8.

> 62.00%

Още 151 000 МСП


Насоки за спешни действия:


  1. Към критерий 9.1. – Увеличение дела на МСП, които извъшват иновации в полза на околната среда. Съответните мерки могат да предвиждат действия допълнително и в подкрепа на микропредприятията от посочените в страницата с показателите сектори.




  1. Към критерий 9.3. – Необходимо е повече предприятия да получат помощи в подкрепа въвеждането на мерки за ефективно използване на ресурсите




  1. Към критерий 9.5. – Стимулиране на МСП да въвеждат на пазара все повече «зелени» продукти и услуги.


10. ИНТЕРНАЦИОНАЛИЗАЦИЯ
България следва да насърчава МСП да се възползват от растежа на пазарите, особено извън ЕС, като облекчава условията за външна търговия, предоставя възможност за достъп до тези пазари, предлага помощ за обучение и усъвършенстване дейността на МСП на външните пазари.


Графика 10.А
Ниво на държавите-членки по „Интернационализация”.
Приоритетната област е седма по общ резултат за целия ЕС, 2012



Къде сме ние?
България изостава от останалите държави-членки на ЕС по отношение условията за външна търговия и през 2012 година заема 27-мо място в ЕС в приоритетната област „Интернационализация”.
Графика 10.Б
Позиция на България по „Интернационализация” в сравнение с лидера и средното ниво за ЕС


ЕС

10.1. Разход за извършване на вноса

10.2. Време за извършване на вноса

10.3. Брой на документите за процеса на внос

10.4. Разход за извършване на износа

10.5. Време за извършване на износа

10.6. Брой на документите за процеса на износ

10.7. Дял на МСП, внасящи извън ЕС



10.8. Дял на МСП, изнасящи извън ЕС
Таблица 10.А Представяне на България


Кр.

Резултат

Ср. ЕС

Лидер

Място в ЕС

10.1.

1666 USD

1111 USD

620 USD

27

10.2.

17 дни

11.4 дни

5 дни

22-23

10.3.

6 броя

5.2 броя

2 броя

16-20

10.4.

1551 USD

1024 USD

540 USD

26

10.5

21 дни

11.2 дни

5 дни

27

10.6.

5 броя

4.5 броя

2 броя

16-22

10.7

3.84%

4.99%

12.40%

17

10.8

1.76%

3.06%

6.24%

20

Източник: SBA Fact Sheet 2012 / Doing Business 2012 / Comext 2009


Методологията, според която са формирани тези резултати съдържа подпоказатели, върху които трудно би могло да се влияе в краткосрочен и средносрочен план – като например разход за транспорт на износната стока от най-големия бизнес център в страната до морско пристанище.
Подпоказатели, върху който би могло да се влияе по-лесно са времето и разходите за сдобиване с документите, необходими за внос и износ. Тези критерии показват следните резултати:
10.9. Разход за сдобиване с документи за внос

10.10. Време за сдобиване с документи за внос

10.11. Разход за сдобиване с документи за износ

10.12. Време за сдобиване с документи за износ


Таблица 10.Б Представяне на България


Критерий

Резултат

Средно за ЕС

Място в ЕС

10.9.

200 USD

205 USD

15-17

10.10.

9 дни

5.7 дни

19-21

10.11.

200 USD

177.1 USD

16-19

10.12.

13 дни

5.4 дни

26

Източник: SBA Fact Sheet 2012 / Doing Business 2012


Цели 2020:
Българските предприятия не срещат затруд-нения при осъществяване на външната си търговия: подготовката на документите е бърза, лесна и евтина.
Таблица 10.В Оперативни цели


Критерий

Цел

Промяна

10.1.

< 1100 USD

Съкращаване с поне 33%

10.2.

< 11 дни

Съкращаване с поне 6 дни

10.3.

5 броя

Съкращаване с 1 документ

10.4.

< 1000 USD

Съкращаване с поне 55%

10.5

< 11 дни

Съкращаване с поне 10 дни

10.6.

5 броя

Запазване на броя

10.7.

> 4.99%

Увеличение с 4000 МСП

10.8.

> 3.06%

Увеличение с 4500 МСП

От гледна точка съкращаването само на документалната част от процедурите за внос и износ, целите са следните:


Таблица 10.Г Оперативни цели


Критерий

Цел

Промяна

10.9.

<= 200 USD

Недопускане увеличение

10.10.

< 6 дни

Съкращаване с поне 3 дни

10.11.

< 170 USD

Съкращаване с поне 15%

10.12.

< 6 дни

Съкращаване с поне 7 дни

България е на 22-ро/23-то място в ЕС по обеми на износ/внос за 2011 година. В същото време страната е на 24-то/26-то място в ЕС по износ/внос на глава от населението (3700/4034 долара). Очевидно съществува връзка между условията за търговия и търгуваните обеми.


Насоки за спешни действия:


  1. Към критерий 10.10 и 10.12. - Съкращаване времето за подготовка на документите за внос и износ от съответно 9 и 13 дни на по-малко от 6 дни.




  1. Към критерий 10.9. – Съкращаване на разхода за сдобиване с документи за износ с около 15%.


ЦЕЛИ НА БАЗА ПРЕСЕЧНИ ТОЧКИ МЕЖДУ СЕКТОРНИЯ АНАЛИЗ И SBA
Следват ориентировъчни цели за изравняване със средното за ЕС ниво по съответните показатели от областите на Small Business Act (документът, на който се базира и бъдещата Национална стратегия за насърчаване на МСП в България 2014-2020), в които България най-много изостава:
Предприемачество (24-то място в ЕС), околна среда (26-то място в ЕС) интернационализация (27-мо място в ЕС), иновации (27-мо място в ЕС)



А. Мерки по създаване на нови предприятия и стимулиране на предприемачеството
Ориентировъчна цел: още 12100 нови МСП и
90000 нови заети
Новосъздадените предприятия трябва да бъдат предимно от секторите:
- Компютри, оптика и електроника

- Автомобили и други превозни средства

- Метални изделия

- Машиностроене

- Печатарска промишленост и записани носители

- Текстил

- Информационни технологии

- Производство на филми и ТВ продукции, звукозапис

- Информационни услуги

- Издателска дейност

- Научна и развойна дейност
Създаването на нови предприятия и стимулирането на предприемачеството е от ключово значение за преструктурирането на секторите в страната. Съобразно регионалната специализация създаването на предприятията може да се ориентира спрямо концентрацията на работна сила и МСП в съответните административни области на страната. Това ще способства и клъстеризацията на тези сектори. Факт е, че в България липсва критична маса от предприятия, която да доведе до качествен скок в продукцията от съответните сектори. Създаването на предприятията може да се стимулира в съчетание между грантови и револвиращи инструменти като се използва и мрежата на предприемаческите и бизнес-центровете в страната. От ключово значение е обучението по предприемачество на хората с бизнес-идея, за да се създаде устойчиво предприятие, което да остане на пазара и след първите 5 години.
Б. Мерки по стимулиране на износа
Изхождайки от данните по Small Business Аct, за да се достигне средното ниво на ЕС по експортна ориентираност на МСП, целта може да се формулира така:
още 14 000 МСП да стъпят на Единния пазар

още 4 000 МСП да стъпят на трети пазари

Тези предприятия трябва да бъдат предимно от промишлените сектори по т.А


Това може да стане чрез създаването на технологични партньорства, използвайки например потенциала на Europe Enterprise Network, както и чрез засилване възможностите за електронна търговия, в която дейност страната ни е на последните места в ЕС. За достигане на средните нива в ЕС по електронна търговия е необходимо:
още 2 400 МСП да започнат онлайн продажби.
В. Мерки по иновациите
Силен стимул за иновационната култура на МСП може да бъде примерът на бързорастящите МСП, тъй като голяма част от тях прогресират именно благодарение на нов продукт, услуга, енергийна ефективност, по-добър маркетингов подход, по-добра управленска структура или друга иновация.
Отново стъпвайки на данните по SBA, от въвеждане на нови продукти и услуги, създадени в самите предприятия се нуждаят поне:
още 46 000 МСП;

още 76 000 МСП трябва да въведат органи-зационна или маркетингова иновация;

още 102 000 МСП трябва да започнат обучение на своя персонал; 
Това може да се стимулира както чрез засилване ролята на Националния иновационен фонд, така и чрез масовизирането на ваучерната иновационна схема и демаркацията на оперативните програми „Човешки ресурси” и „Иновации и предприемачество”, като създаването на предприятията и обучението по предприемачество да бъде оставено на „Иновации и предприемачество”, а преквалификацията на нужните 90 000 заети по т.А изцяло на „Човешки ресурси”.
От изключително значение тук е въвеждането на предприемаческото обучение в училищата и разширяването на мрежата на учебно-тренировъчните фирми във всички училища, включително училищата по изкуствата (където се поставят основите в подготовката на заетите в творческите индустрии, които са част най-вече от интензивните на знание услуги).
Г. Мерки по въвеждане на зелени технологии
Резултатите на България показват, че:
още 18 000 МСП трябва да генерират поне 50% от оборота си от зелени продукти и технологии;

още 28 000 МСП да постигнат ефективност в използването на ресурсите
В случая мерките за енергийна ефективност и технологично обновление, както и свързаните със „зелени технологии” иновации могат да бъдат изцяло обвързани с подобряване на екологичната ориентираност на предприятията.
Мерките се формулират ежегодно в Годишната програма за прилагане на Стратегията
ПРИЛОЖЕНИЕ 1.

СПИСЪК НА ПОКАЗАТЕЛИТЕ
1. ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО
1.1. Предприемаческа активност

Дял на гражданите (15-64 години), които изобщо някога са стартирали бизнес, в момента имат свой бизнес или са на път да стартират свой бизнес


1.2. Предприемачество като възможност

Дял на гражданите (15-64 години) от започвалите някога бизнес, които са започнали поради факта, че са съзряли изгодна възможност за това, а не поради крайна нужда


1.3. Предпочитание да бъдеш самонает

Дял на гражданите (15-64 години), които предпочитат да бъдат свои собствени ръководители и сами да отговарят за бизнеса си


1.4. Осъществимост на самонаетостта

Дял на гражданите (15-64 години), които считат, че е напълно осъществимо да станеш предприемач


1.5. Училищна подготовка по предприе-мачество

Дял на гражданите (15-64 години), които считат, че училищното образование е подпомогнало формирането на предприемаческия дух и нагласи у тях



2. ВТОРИ ШАНС
2.1. Време за закриване на бизнеса

Показателят измерва времето необходимо на кредиторите да възстановят дължимото им в календарни дни, в случая години. Периодът на измерване е от датата на просрочване на дълга до момента, в който банката получи част или цялата сума от дължимото. Различните тактики за забавяне на плащането също са взети предвид


2.2. Разход за закриване на бизнеса

% от имуществото на длъжника, което се изразходва за различни такси при уреждането на дълга


2.3. Обществена подкрепа за втория шанс

3. МИСЛИ ПЪРВО ЗА МАЛКИТЕ
3.1. Тежест на държавното регулиране

Показателят сочи мнението, колко тежко е административното бреме за бизнеса по отношение на различни изисквания към бизнеса от страна на правителството. Оценка 7 означава – „Нямам никакви затруднения”, оценка 1 означава „Изключително тежки административни процедури”


3.2. Система на лицензи и разрешителни

Системата на лицензи и разрешителни обхваща следните самооценки на държавите-членки: 1 – действа ли във вашата държава принципът на „мълчаливо съгласие”, т.е. ако органът, който трябва да издаде лиценз или разрешително не се произнесе в указания срок, разрешението или лицензът се издават автоматично в полза на предприятието; 2 – налични ли са в страната места, наречени „Едно гише” за информация и за издаване на разрешителни, лицензи и т.н; Оценка 0 предполага пълно наличие и функциониране; оценка 6 предполага пълна липса; Показателят е средна аритметична стойност.


3.3. Комуникационна стратегия и опростяване на правила и процедури

Индикаторът съдържа въпроси като: Относно кому-никацията: 1 – правителството запознава ли обществото с правила и процедури; 2 – Има ли политика в страната, която да се ръководи от принципа на „ясния и прост изказ”, когато се съставят нормативни текстове и други административни документи; 3 – имат ли право засегнатите страни да оспорват налагани норми, нанасящи вреди за тях; 4 – Възможно ли е налаганите норми да бъдат достъпни и разбираеми и за външни за държавата засегнати страни; 5 – политиката на правителството налага ли специфични изисквания свързани с прозрачността и свободата на словото; Относно опростяването: 1 – правителството (министерства и агенции) води ли подробен списък на броя на лицензионните и разрешителните си режими; 2 – налична ли е програма, чиято цел е да намали административното бреме, наложено от правителството върху предприятията/гражданите; 3 – налична ли е текуща програма, която да прегледа и намали броя на лицензите и разрешителните. Оценка 0 предполага „Да”. Оценка 6 предполага „Не”. Общата оценка е със средно аритметична стойност



4. ОТЗИВЧИВА АДМИНИСТРАЦИЯ
4.1. Време за стартиране на бизнес

Измерва се в календарни дни. Показателят обхваща средната продължителност, която според адвокатите по корпоративно право е необходимото време за минималния брой процедури с държавните (изпълнителните) агенции, като не се включва времето за различни допълнителни плащания. Времето, през което предприемачите събират информация за целта, не се взема предвид. Продължителността на отчитаното време е до момента, в който и последният необходим документ е получен.


4.2. Разход за стартиране на бизнес

Измерва се като % от дохода на глава от населението. Разходът включва всички официални такси и такси за правни или професионални услуги, ако такива услуги са изисквани от законодателството.


4.3. Начален минимален капитал

Измерва се като % от дохода на глава от населението. Отразява сумата, която предприемачът трябва да депозира в банка преди регистрацията на фирмата и до 3 месеца след инкорпорирането на бизнеса.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница