Министерство на икономиката и енергетиката 2013 Съдържание


I. Високотехнологични производства и интензивни на знание услуги



страница2/6
Дата25.04.2017
Размер0.98 Mb.
#19945
1   2   3   4   5   6

I. Високотехнологични производства и интензивни на знание услуги

Групата на високотехнологичните производства и високотехнологичните интензивни на знание услуги обхваща производството на лекарствени вещества и продукти, производството на компютри, електроника и оптика, производството на филми и ТВ предавания, звукозапис и издаване на музика, радио- и ТВ дейност, далекосъобщения, информационните технологии, информационните услуги и научната и развойната дейност. В групата са заети над 76 000 лица, от които над 48 000 (63.6%) - в МСП. С изключение на производство на лекарствени вещества и продукти, където заетите в МСП са 22%, всички останали дейности се характеризират със среден и висок дял на МСП.


За всички дейности от групата е характерна висока степен на специализация на областно ниво, като 92.1% от заетите се намират в области изведени като високо специализирани във високо-технологичните производства и високо-технологичните интензивни на знания услуги (LQ>1.2Фигура 4). Дейностите са силно концентрирани в София, като 82.1% от заетите в промишлените предприятия и 83.6% от заетите в услугите оперират в столицата. Специализацията на работната сила в съчетание с гъстотата на предприятията, т.е. области в страната, където двата показателя имат едновременно високи стойности за съответния сектор, предполагат предпоставки за клъстеризация в съответните сектори:

(картите с регионалната специализация са поместени в Приложение 2 за по-детайлно разглеждане)


С26: Компютри и електроника – София и Пловдив

J59: Филмова и ТВ индустрия - София

J62: Информационни технологии – София

J63: Информационни услуги – София и Варна

Фигура 4




Средновисоки и среднониски технологични производства

Групата на средновисоките и среднониските технологични производства обхваща икономическите дейности от С19 до С30 по КИД-2008, без високотехнологичните икономически дейности, както и отрасъла С33 „Ремонт и инсталиране на машини и оборудване“.


В групата са заети над 184 000 лица, от които над 110 000 (60%) в МСП. Характерна е висока степен на специализация и концентрация на областно ниво, като за 69% от заетите в тази група е характерна регионална специализация с коефициент над 1.2 (LQ>1.2Фигура 5).

Най-висока концентрация на предприятия от групата на среднотехнологичните производства се наблюдава централните райони на страната и по-конкретно в областите Пловдив, Стара Загора, Габрово и Велико Търново.


Съчетаването на регионалната специализация и гъстотата на предприятията дава следните предпоставки за клъстеризация по сектори:
C20: Химическа промишленост - Варна, Русе и Пловдив

C22: Каучук и пластмаси – Пловдив и Габрово

C23: Неметални изделия – Габрово, Враца и Шумен

C25: Метални изделия – Габрово, Ст. Загора и Пловдив

С27: Електрически съоръжения – Габрово и София


C28: Машиностроене – Габрово и Стара Загора

C29: Автомобили – Ловеч, Ямбол

C30: Превозни средства – Русе и Варна



Фигура 5

Нискотехнологични производства

Групата на нискотехнологичните производства обхваща икономическите дейности от С10 до С18 по КИД-2008, както и икономическите дейности С31 „Производство на мебели“ и С32 „Производство, некласифицирано другаде“.


В групата са заети над 307 000 души, от които над 232 000 (75,5%) в МСП. Това е групата от производствени сектори, където са заети най-голям брой служители. Общо групата е характерна със средно ниво на специализация, като 56.7% от заетите са в области с изразена регионална специализация, поради относително равномерното разпределение на производствените предприятия от хранителната промишленост.
Висока степен на специализация и концентрация на областно ниво се наблюдава в секторите от дървопреработващата и мебелната индустрия, текстила и производството на облекла. (Фигура 6).
Най-висока концентрация на предприятия от групата на нискотехнологичните производства се наблюдава в югозападния и южен централен, като и северния централен район за планиране.
Съчетаването на регионалната специализация и гъстотата на предприятията дава следните предпоставки за клъстеризация по сектори:
C10: Храни - Пловдив, Ямбол и Сливен

C13: Текстил - Габрово и Сливен

C14: Облекло - Благоевград, Русе и Хасково

C15: Кожи и обувки: Кюстендил, Благоевград, Пазарджик

C16: Дървен материал: Смолян и Ловеч

C17: Хартия – София, Пловдив, Пазарджик и Велико Търново

C31: Мебели – Ловеч, Пазарджик, Русе и Габрово

Фигура 6
Съчетаването на регионалната специализация с гъстотата на предприятията може да бъде добра предпоставка за формулиране на по-прецизни мерки в подкрепа на създаването на предприятия, клъстеризацията на съществуващи предприятия, както и създаването на технологични паркове или бизнес-инкубатори за целите на съответните сектори.

SMALL BUSINESS ACT
Стратегията или SBA се състои от 10 приоритетни области, в които на база методологията, която Европейската комисия използва, България заема понастоящем следните позиции:
1. Предприемачество: 24 място

2. Втори шанс: 22 място

3. Мисли първо за малкия: 18 място

4. Отзивчива администрация: 19 място

5. Държавни помощи: 9 място

6. Достъп до финансиране: 10 място

7. Единен пазар: 13 място

8. Умения и иновации: 27 място

9. Околна среда: 26 място

10. Интернационализация: 27 място


Общо представяне: 23 място


Графика 0


Ниво на държавите-членки по
„Small Business Act, 2012


Прави впечатление, че държавите-членки от Южна Европа и от Източна Европа като цяло имат по-слабо представяне от държавите от Северна и Централна Европа. В своите водещи области България се отличава от съседите си, а в областите, в които изостава значително, съседите й в региона я превъзхождат. Очевидно успехът не може да бъде отъждествяван еднозначно с историко-географски причини, а по-скоро с воля за реформи и търсене на ефективност по примера на най-добрите практики в Европа.
По-долу е налице подробно описание на всяка една от приоритетните области; мястото на България в нея; показателите, по които е формирано това място; целите, които си поставяме и какво точно би могло да бъде направено, за да може те да бъдат постигнати.
Списъкът с показателите е поместен в Приложение 1, където подробно е разяснено какво точно измерва всеки критерий.

1. ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО
България следва да създава и поддържа среда, в която предприемачите могат да преуспяват и предприемчивостта да се възнаграждава. България следва да полага грижа за бъдещите предприемачи, по-специално като насърчава предприемаческия интерес и талант, особено сред учениците, младите хора и сред жените.

Графика 1.А
Ниво на държавите-членки по „Предприемачество”. Приоритетната област е осма по общ резултат за целия ЕС, 2012


Къде сме ние?
В областта на предприемачеството, според методологията на Европейската комисия, България показва резултат, който й отрежда 24-то място в ЕС за 2012 година.
Графика 1.Б
Позиция на България по „Предприемачество” в сравнение с лидера, средното ниво за ЕС и догонващата страна


ЕС

Критерии в приоритетна област „Предприемачество”

1.1. Предприемаческа активност

1.2. Предприемачество като възможност

1.3. Предпочитание да бъдеш самонает7

1.4. Осъществимост на самонаетостта

1.5. Училищна подготовка по предприемачество
Таблица 1.А Представяне на България


Кр.

Резултат

Ср. ЕС

Лидер

Място в ЕС

1.1.

10% = 500 000 д.

12%

25%

19-20

1.2.

38% = 190 000 д.

55%

81%

26

1.3.

50% = 2 500 000 д.

45%

66%

7

1.4

21% = 1 050 000 д.

28%

49%

20

1.5.

47% = 2 350 000 д.

49%

64%

18

Източник: SBA Fact Sheet 2012 / Flash Eurobarometer on Entrepreneurship 2009


Цели 2020:
Стратегическа цел
България е държава, в която предпри-емаческата инициатива има всички условия за бърз и лесен старт и реализация.
С оглед настоящата ситуация достигане на средното ниво за ЕС в приоритетната област „Пред-приемачество” е реалистична цел. Това означава постигане на следните резултати:
Таблица 1.Б Оперативни цели


Критерий

Цел

Промяна

1.1.

> 12%

+2% = +100 000 души

1.2.

> 55%

+17% = +85 000 души

1.3.

>= 50%

Запазване/увеличение на дела

1.4.

> 28%

+7% = +350 000 души

1.5

> 49%

+2% = +100 000 души


Насоки за спешни действия:


  1. Към критерий 1.1. – Все повече младежи, жени и възрастни хора над 50 години да са в състояние да осъществят пред-приемаческа инициатива




  1. Към критерий 1.5. - Разширяване мрежата на учебно-тренировъчните фирми




  1. Към критерий 1.5. - Увеличаване броя на подготвените учителски кадри по пред-приемачество с още около 1 500 души.


Насоки за действия:


  • България следва да насърчи работата на Центъра за учебно-тренировъчните фирми към МОМН и да осигури финансиране за подготовка на учителски кадри, които да създават и поддържат тренировъчните предприятия по училища; следва да се продължи и задълбочи сътрудничеството и с неправителствените организации, които поддържат предприемаческото обучение в училищата.




  • Мрежата на учебно-тренировъчните фирми да се разшири като към професионалните гимназии в мрежата се включат и училищата по изкуствата (към Министерство на културата) спортните училища (към Министерство на младежта и спорта) и всички останали средни училища.




  • Да се облекчават условията за стартиране на бизнес;




  • Да се облекчава достъпът до финансиране чрез действащите и чрез нови програми;




  • Да се създадат програми за стартиращи предприятия особено с целева група младежи, жени и хора на възраст над 50 години.




  • Да се създаде мрежа на жените-предприемачи, която да насърчава жените в желанието и усилията им да стартират собствен бизнес.

2. ВТОРИ ШАНС
България следва да гарантира, че пред-приемачите, които са били обявени в не-състоятелност и са стигнали до тази ситуация по съвсем честен и пазарен път, ще получат възможност за поставяне на ново начало, като им се предоставят условия бързо да приклю-чат с фалиралия бизнес, за да стартират нов.

Графика 2.А
Ниво на държавите-членки по „Втори шанс”. Приоритетната област е четвърта по общ резултат за целия ЕС, 2012


Къде сме ние?
В областта на втория шанс, според методологията на Европейската комисия, България показва резултат, който я поставя на 22-ро място в ЕС за 2012 година.

Графика 2.Б


Позиция на България по „Втори шанс” в сравнение с лидера, средното ниво за ЕС и догонващата страна

ЕС

Критерии в приоритетна област „Втори шанс”:


2.1. Време за закриване на бизнеса8

2.2. Разход за закриване на бизнеса

2.3. Обществена подкрепа за втория шанс
Таблица 2.А Представяне на България


Кр.

Резултат

Ср. ЕС

Лидер

Място в ЕС

2.1.

3.3 год

1.94 год

0.4 год

25-26

2.2.

9%

10.64%

4%

9-15

2.3.

77%

81%

95%

25-26

Източник: SBA Fact Sheet 2012 / Doing Business 2012


Flash Eurobarometer on Entrepreneurship 2009


Цели 2020:
Стратегическа цел
България е държава, в която предприемачите, фалирали по честен път, могат бързо и лесно да закрият неуспешния бизнес и да започнат нов. Обществото толерира и насърчава втория шанс за предприемчивите българи.
България с решителни действия бързо би могла да се придвижи поне до средните нива за ЕС в приоритетната област „Втори шанс”.
Таблица 2.Б Оперативни цели


Критерий

Цел

Промяна

2.1.

< 1 год

Намаление с поне 28 месеца

2.2.

=< 9%

Запазване на резултата

2.3.

> 81%

+4% = + 200 000 души


Насоки за спешни действия:
Към критерий 2.1. – Намаляване сроковете за закриване на бизнес в рамките на по-малко от 1 година. Ако прилагането на тази мярка се представи с необходимата полезна информация пред обществеността, въвеждането й ще повлияе косвено и върху състоянието на показателя по критерий 2.3.



  • Подсигуряване на необходимите норма-тивни промени, които да гарантират закриването на фалирал бизнес в рамките на една календарна година.




  • Необходими са повече усилия в подобряване на общественото мнение относно втория шанс – наблягането върху информираността на населението, че предприемачи, които веднъж честно са фалирали, започвайки нов бизнес, всъщност създават много по-устойчиво предприятие, както доказва статистиката на европейско ниво, е факт, който и тази последна четвърт от населението на страната, трябва да познава.



3. МИСЛИ ПЪРВО ЗА МАЛКИТЕ
България следва винаги да действа съгласно принципа „Мисли първо за малките”, т.е. винаги да взема предвид характеристиките на МСП, когато изготвя законодателството, така че то да не носи допълнителни тежести за малкия бизнес, а където е възможно – да се опростяват съществуващите норми.


Графика 3.А
Ниво на държавите-членки по „Мисли първо за малките”.
Приоритетната област е втора по общ резултат за целия ЕС, 2012



Къде сме ние?
В областта „Мисли първо за малките”, според методологията на Европейската комисия, България със своя резултат заема 18-то място в ЕС за 2012 година, като показателите за страната, определят представяне около средното ниво за ЕС.
Графика 3.Б
Позиция на България по „Мисли първо за малките” в сравнение с лидера, средното ниво за ЕС и догонващата страна

ЕС

Критерии в приоритетна област „Мисли първо за малките”:


3.1. Тежест на държавното регулиране

3.2. Система на лицензи и разрешителни

3.3. Комуникационна стратегия и опростяване на правила и процедури
Таблица 3.А Представяне на България


Кр.

Резултат

Ср. ЕС

Лидер

Място в ЕС

3.1.

3.10

3.09

4.4

10

3.2.

1.06

1.59

0.0

9

3.3

0.63

0.30

0.0

24

Източник: SBA Fact Sheet 2012 /


The Global Competitiveness Report 2011-2012


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница