ГЕОЛОГИЯ И ГЕОМОРФОЛОГИЯ. ХИДРОЛОГИЯ И ХИДРОБИОЛОГИЯ

1.9. ГЕОЛОГИЯ И ГЕОМОРФОЛОГИЯ. ХИДРОЛОГИЯ И ХИДРОБИОЛОГИЯ

Защитената местност се намира в заливната тераса на р. Марица. Геоложката и структура е формирана от нанесените наслаги, които се характеризират с голямо разнообразие на донесения материал. Преобладават наносите от родопския масив. В границите на обекта не се разкриват плиоценски наслаги, а като структура е изграден от алувиални и делувиални наслаги.

В дълбочина структурата е многопластова с редуващи се водоносни и водоупорни пластове.

От проведените проучвания в архивите, в границите на защитена територия не са извършвани геоложки и хидрогеоложки проучвания. За сметка на това от геоложките и хидрогеоложки проучвания за помпените станции и напоителните полета и корекцията на р. Мартинка има достатъчно разработки за целите на настоящата разработка. Те разкриват следната картина в дълбочина:

• 
  От повърхността до 1,50 м дълбочина – почвен пласт;
  
• 
  От 1,50 м до около 14,50 м водоносни пластове от І-ви водоносен хоризонт, изградени от разнозърнести пясъци и дребни чакъли;
  
• 
  От 14,50 м до 17,00 м водоупор, изграден силно глинясъл пясък, издържан по цялото протежение на терасата и разделящ І-вия от ІІ-рия водоносни хоризонти.
  

Средната надморска височина е около 86,50 метра, а абсолютната е 88,00 м.

Наклоните са малки, в рамките от 0 до 1,5 %, с различни изложения. Условно може да се приеме като преобладаващ наклон от северозапад към североизток.

Известно разчленение на терена може да се приеме в прехода между водното огледало и сухата площ на защитената територия, характеризиращо се с оформени стръмни откоси на бреговете. В останалата част терена е равнинен, със сложен микрорелеф, характеризиращ се с най-разнообразен по посока наклон и оформяне на локални затворени безоточни теренни форми.

1.9.1. Хидрология и хидрография

В момента водният режим на защитената територия се формира от:

• 
  Падналите дъждове върху самата територия. Формиралият се повърхностен отток от територията затворена между южния (десен) бряг на ЗМ „Злато поле” и изградената лява дига на корекцията на р. Марица с площ около 0,6 км²;
  
• 
  От повърхностният отток на две безименни дерета преминаващи през с. Злато поле и с. Долно Белево и заустващи в защитената местност.
  

От хидроложкият доклад на Генералната схема за развитие на хидромелиорациите в Южна България и изведените графични зависимости за формиране на повърхностния отток за ЗМ „Злато поле” са определени размерите на притоците и водния режим за обекта. Въз основа на тях е разработен водния баланс в два варианта. Първият вариант отчита само нуждите на защитената местност, а втория отчита и нуждите на напояването. Всички данни са систематизирани и приложени като таблици 1 и 2 в Приложение 1.9.1.1.

В годишен разрез водните маси като приток са достатъчни само при влажна година и то без да се отчитат потребностите при напояването. За всички останали случаи е налице дефицит в размер от 2,0 до 117,0 хиляди м³ без отчитане на нуждите за напояване и от 19,7 до 184,3 хиляди м³ като са отчетени само нуждите за напояване на площите в землището на с. Нова Надежда, които нямат алтернативен водоизточник. Площите на селата Брод и Злато поле не са включени за да не усложняват картината, но при последващите проектни разработки за тях трябва също да бъде дадено решение.

Хидротехнически съоръжения обслужващи пряко ЗМ “Злато поле”

Изградените хидротехнически съоръжения в защитената местност се разделят на пряко обслужващи нуждите на обекта и хидромелиоративни съоръжения за напояване на прилежащите площи.

Пряко обслужващите ЗМ „Злато поле” са два преливника за поддържане на водното ниво от завирената част на обекта и представляват:

Преливник № 1

По местоположение изграден в западната част на обекта. Координатите му са определени с GPS и са отбелязани на ситуацията. Съоръжението е конструирано като комбинирано. Състои се от преливник на кота 85,70 и оформена след него отводяща част от водосток с челна стена и две нитни тръби с диаметър 100 см от еднометрови стоманобетонови тръби с дължина на нитката по 18 метра под дигата на корекцията на р. Марица. Изходът е изпълнен като челна бетонова стена, след което следва отводящ открит гравитачен канал заустващ в реката, земен профил. Връзката между преливника и челната стена при входа на водостока е оформена като аванкамера от бетонова облицовка на кота 5 см. под преливния ръб (Приложение 1.9.1.2.).

Комбинирано съоръжение от преливаема и отводяща част. Отводящата част е водосток с две нитни стоманобетонови тръби ф 100 см с дължина на нитката по 23 м, с челни стени на входа и изхода и заустващ земен гравитачен канал в р. Марица. Преливникът е изпълнен от бетонова стена с дебелина 0,25 м и начупена форма, която оформя пред входа на водостока петоъгълна аванкамера. Тя служи и за връзка между преливника и водостока, като дъното й е изпълнено от бетонова облицовка на 0,86 м под кота преливен ръб и на ниво дъно тръба при водостока. Преливният ръб е наклонен в рамките на 0,10 м, като котата се движи от запад към изток от 85.70 м до 85.80 м.

Съоръженията служат за поддържане на водното ниво в защитената местност до кота 85.70 м, след което излишните водни маси преливат и се отвеждат във водоприемника – р. Марица (Приложение 1.9.1.2.). Състоянието на съоръженията е сравнително добро, но за бъдещата експлоатация е необходима реконструкция, състояща се в допълнително изграждане на рибен проход, като връзка между фауната на защитената местност и р. Марица. Тази връзка ще действува периодично и при наличието едновременно на два фактора:

• 
  преливащи водни маси през преливника и рибния проход;
  
• 
  наличието на високо водно ниво в р. Марица.
  

1. 
   Напоителна помпена станция на повърхностни води № 1.
   

2. 
   Напоителна помпена станция на повърхностни води № 2.
   

От описаното по-горе се вижда, че ПС е непригодна, и за въвеждането и в експлоатация е необходимо пълно възстановяване .

3. 
   Напоителна помпена станция на повърхностни води № 3.
   

Битово помещение (стая за помпиер) – разграбено без дограма; Машинна зала – липсват трите помпени агрегата, които са със различен тип, но от съществуващите в момента фундаменти не може да се определи вида на помпите; Тръбната разводка за помпените агрегати е частично запазена, но без възможност за пряко включване на помпените агрегати към нея.

От направените констатации е видно, че помпената станция може да бъде използвана в бъдеще след извършване на основен ремонт и реконструкция.

Река Марица е естествен водоприемник за повърхностните води на обекта. Тъй като с изграждането на лявата дига от корекцията на реката е унищожена естествената гравитачна връзка, то тя е възстановена с изграждането на преливниците (описани по-горе). Хидравлична връзка има и между подпочвените води на ЗМ „Злато поле” и р. Марица, която се осъществява чрез инфилтрацията на подпочвени води през І-вия водоносен хоризонт. Между двете нива съществува ясно изразена зависимост като нивото в ЗМ се влияе от това на р. Марица, естествено със съответната ретрадация.

1.9.2. Хидрохимия

Поради липса на пунктове за мониторинг в ЗМ е извършен еднократен качествен анализ от РЛ – Хасково към ИАОС през месец юли на повърхностни води от ЗМ “Злато поле” (точка 1, Приложение 1.9.2.1.). Точката е избрана с оглед улавяне на източници на замърсяване при заустването на р. Златополска (в нея се отвеждат БОВ на с. Злато поле) и р. Долнобелевска. За сравнение сме направили обобщен анализ на води от пункт за хидрохимичен анализ на повърхностни води на р. Марица (точка 2, приложение 1.9.2.1.).

1.9.3. Хидробиология

Тъй като в защитената местност няма пунктове за хидробимониторинг, и такъв анализ не се прави за стоящи води сме направили анализ на данните от три близкоразположени до ЗМ точки, като р. Златополска се зауства пряко в ЗМ (приложение 1.9.2.1.):

р. Мартинка – преди устието, пътя между селата Брод и Злато поле;

р. Златополска – преди вливането в мъртвицата при с. Злато поле;

р. Марица – при с. Злато поле.

Биологичният мониторинг на повърхностни води в частта анализ на дънните съобщества от макробезгръбначни (макрозообентос) е извършен като пробонабиране, предварителна обработка и лабораторен анализ от специалисти от РЛ Стара Загора към ИАОС (МОСВ).