Министерство на околната среда и водите защитена местност “злато поле” план за управление

ХАРАКТЕРИСТИКА НА АБИОТИЧНИТЕ ФАКТОРИ

1.8. КЛИМАТ.

1.8.1. Фактори формиращи местния климат

Обектът се намира в Горнотракийската низина, която се намира в Преходноконтиненталната климатична зона. Известно, но сравнително малко, е влиянието на Средиземно море, което се проявява с влиянието на плитките средиземноморски циклони. Инцидентно на времето влияят и циклоните, породени от Азорския минимум. Основен фактор за определяне на времето са циклоните и въздушните течения от северозапад, донасящи сравнително по-хладни и влажни въздушни маси, при които се образуват преобладаващата част от обложните дъждове с ниска и нормална интензивност. Стара планина представлява една есетествена преграда за директното нахлуване на студените арктически въздушни маси. При навлизането им в Тракийската низина те вече са трансформирани както в температурно отношение, така и в относителната им влажност. През последните десетилетия се проявява и ефекта от глобалното затопляне.

От описаните по-горе основни фактори, формиращи климата в цялостното им многообразие, може да се направи следния извод -

В зоната на обекта климатът е преходноконтинентален със средиземноморско влияние и характерни местни особености, действащи в краткосрочен план

При описанието на климатичните елементи са отчетени характерните местни особености. За характеризиране на количествените характеристики са използвани данните от метеорологична станция Димитровград с надморска височина 110 м., намираща се на около 12 км. от местополжението на обекта. Като спомагателни са използвани метеорогичните станции Чирпан, Раднево, Харманли и Симеоновград.

Данните са систематизирани в табличен вид и публикувани в Приложение 1.8.1.1.

1.8.1.1. Температура на въздуха.

Средномесечните температури се движат в границите от +0,1° през м. януари до +23,8° през м. юли, а средногодишната температура е +12,6°. Най-високите средни месечни и най-ниските средно-месечни температури (Таблици № 2 и № 3 на Приложение 1.8.1.1.) и температурните разлики между тях потвърждават констатацията за преходноконтинентален климат. Най-високата измерена температура е +41,5°С, а най-ниската е –28,3°С.

Систематизираните в табличен вид температури по дни в градация показват, че при 98% от случаите температурите се движат в диапозона от –14,9°С до +20°С.

Голямата температурна амплитуда (69,8°С) ясно показва континенталния характер на климата, а средиземноморското влияние се потвърждава от двукратно намаления температурен ход в годишен размер (34,9°С) при 98% от дните на годината или 358 дни.

1.8.1.2. Снежна покривка, мразове и слани.

1. 
   Средният брой на дните в годината със снежна покривка е 19 дни, като тя трайно се задържа в периода от третата десетдневка на декември до края на втората десетдневка на февруари.
   
2. 
   Максимално зарегистрираното проникване на мраз в почвата за целия период на наблюдение е 57 см, като това явление има вероятност от 0,0027%, а средната дълбочина на замръзване е 9,4 см максималното средномесечно проникване на мраз се явява през м. януари и има стойност от 17,9 см при 96,7% вероятност.
   
3. 
   Най-ранната дата на късните есенни слани е 26.IX, а най-късната дата на пролетните слани е 10.V. Средната продължителност на свободното от слана време е 198 дни, а средния брой на дните със слана през годината е 4.
   

1.8.1.3. Валежи.

1. 
   Средногодишната сума на валежите е 606 мм, а сезонното им разпределение е равномерно – 151 мм през зимата, 148 мм през пролетта, толкова през лятото, и 150 мм през есента. В годишният ход на валежната крива са оформени два максимума (основен през май и вторичен през октомври) и два минимума (основен през март и вторичен през септември).
   
2. 
   Максималният денонощен валеж по месеци и за годината е систематизиран в таблица № 11, Приложение 1.8.1.1. Характерна особеност тук е, че най-интензивните дъждове падат в месеците март и септември, т.е. в тези месеци, където са регистрираните минимуми при разпределението на валежните суми. Това е още един показател за проявата на средиземноморското влияние.
   
3. 
   Определена е и обезпечеността на интензивните дъждове за всеки от месеците, което е важен фактор при определяне на оразмерителните водни количества на хидротехническите съоръжения в следващите фази на проектиране. В случаят е използвана станция Чирпан, тъй като тя е меродавна за водосборната област, където ще се формира повърхностния отток.
   

1.8.1.4. Ветрове.

1.8.1.5. Слънчево греене

1.8.1.6. Вегетационен период