Министерство на околната среда и водите защитена местност “злато поле” план за управление

1.10. ПОЧВИ

1.10.1. Видове почви

Преобладаващ почвен тип, заемащ около 64% (50 ха) от площта на обекта. Почвообразуващият процес е протекъл при постоянна промяна на тревната покривка с широколистна горска растителност. Ерозионните процеси са протичали с различна интензивност и са в резултат на постоянно променялото се речище на р. Марица. Това обуславя и значителната вариация в механичния състав. Морфологичният строеж е без ясно изразена граница на хоризонтите А и В, а хоризонт С е с ясно определени граници. Съдържанието на физическа глина е в границите от 35 до 52 %, което определя почвата като средно тежка и леко глинясала. Съдържанието на хумуса в повърхностният хоризонт е 2,2-2,5 %, което класифицира почвения тип около долната граница на среднохумусните почвени типове. Водоразтворимите соли са в нормални граници, но има опасност от вторично засоляване. За обектът няма проведени специални почвени проучвания като цяло, поради което водно-физичните фактори са взети по аналогия от почвени проучвания на ИПП „Водпроект” за аналогични типове от съседни разработки за проектираните напоителни полета. Водно-физичните свойства на трите типа почви са систематизирани в Приложение 1.10.2.

В ситуационно отношение заемат най-южните части на обекта с разпространение около 12 % (9.5 ха). Морфологичния строеж на профила е от типа А; В; С. Те са с тежък механичен състав и съдържание на физическа глина от 49-60 % като високата стойност хумус е 2,5-3,2 %, което ги класифицира като средно хумусни. Карбонатите са в нормални граници, водоразтворимите соли също. Няма пряка опасност от първично засоляване, възможно е да се появят признаци на вторично засоляване, ако водното ниво бъде значително завишено. Това е взето предвид в последващите разработки. Водният запас в еднометровия слой е 390-400 м³/дка от които лесно усвоим е 105-110 м³/дка.

Застъпени са като локално петно в най-източната част на защитената местност и заемат около 24% (19 ха) от площта и. По механичен състав се доближават до типа на ерозираните и оподзолени черноземи и тъмносиви горски почви. В архивните материали няма данни за този почвен тип, но от огледа на място и след направения сравнителен анализ с достатъчна точност за целта на настоящата разработка, могат да се приемат данните на канелено-горски почви с признаци на заблатяване, цитирани в почвените разработките на ИПП “Водпороект” за съседните напоителни полета.

В района на ЗМ „Злато поле” преобладават почви с добра водозадържаща способност, задоволителна порьозност, средна до ниска аерация и много слаба до слаба филтрация. Тези особености на основните почвени различия, съчетани със сложния микрорелеф и наличие на затворени локални понижения и създадените затруднения на естествения отток от изградената лява дига на корекцията на р. Марица са причината за частични заблатявания и сезонно преовлажняване. Това обаче все още не е причинило трайни деструктивни процеси, като оглеяване и промяна на окислително редукционните процеси. За да не настъпят такива и за в бъдеще е необходимо внимателно да се прецизира в следващата фаза на проектиране доколко е оправдано завишаване на котата на завиряване в защитената местност и дали това изобщо е необходимо.

ХАРАКТЕРИСТИКА НА БИОТИЧНИТЕ ФАКТОРИ

1.11. ЕКОСИСТЕМИ И БИОТОПИ

Течащи води със сравнително богата, крайречна растителност;

Стоящи води;

Крайречни слабо засолени пасища;

1. 
   Мезофилни ливади с високи треви;
   
2. 
   Обработваеми площи, които периодично биват заливани;
   
3. 
   Урбанизирани територии (диги и отводнителни съоръжени.
   

1.12. РАСТИТЕЛНОСТ

1.12.1. Класификация на растителността.

1.12.1.1. Местообитания по EUNIS и съответстващите им синтаксони

Този подтип е представен в откритите водни огледала, които не са обрасли с Typha sp. и Salix sp. представен е от следните синтаксони:

Среща се в югоизточните части на водоема, където се наблюдава натрупване на гниещи растителни останки.

Съобществата свързани с тези местообитания се включват в следната синтаксономична схема:

Към това местообитание се отнасят малки по площ влажни места, разпространени мозаечно по цялата площ на ЗМ.

Образува широки обраствания предимно в източната и северната част на ЗМ. Върбовото покритие в тази зона заема до 50% от водното огледало, което е свързано с по-плитките води (до 1,0 м).

Среща се много ограничено в североизточната зона на ЗМ. „Имайки”

предвид, че крайречните гори от този тип са определени като приоритетни за опазване на Директива 92/43/ ЕЕС с код 91ЕО, е необходимо да се положат специални грижи за съхранението им.

G1. C/ p- 83.321 Тополови / Populus / култури

Създадени са като пояс в западната и източната граница на ЗМ (по външните на басейна брегове). Поясът е от пет реда дървета канадска топола (Populus delfoidaeus). Около 15% от дърветата са изсъхнали.

1.12.2. Характеристика на горскодървесната растителност

Дървесните обраствания по бреговете и във вътрешността на водоема са разпръстнати и заемат около 6 ha, което е около 8% от територията. Гори в същинският смисъл не се наблюдават. Разпределението на дървесните и храстовите видове в процентно изменение е показано в Приложение 1.12.2.1. Класификацията е съгласувана с “Класификационна схема на типовете горски местообитания в НРБ”-1983г., разположението на типовете е посочено в Приложение 1.12.2.1.1.

Това е най- разпространеното местообитание в горския пояс. Среща се на “острова “, по източния и западния сектор на ЗМ. Заливанията са 2-3 месечни. Насаждения от хибридни тополи и върби. Около 80% от покритието на местообитанието се пада на Amorpha.

Продължителността на заливанията е 1-2 месеца (през пролетни сезон). Обхваща западната и югозападната част от ЗМ. Това са предимно тополовите насаждения по периферията на територията.

Естествената растителност, представена от Бяла топола, Бяла върба, Ясен и Бряст е съсредоточена в Североизточния край на ЗМ, където е и най-значителното обрастване от горския фонд.