Министерство на регионалнота развитие и благоустройството регионален план за развитие на южен централен район за планиране за периода 2007-2013

Железопътната инфраструктура на Южен централен район за планиране е организирана и се стопанисва от две поделения за експлоатация и поддръжка – ПЕПЖИ – Пловдив, което в основната си част се припокрива с областите Пловдив, Пазарджик и Кърджали, и ПЕПЖИ – Стара Загора, което се припокрива с областите Стара Загора и Хасково.

Железопътната мрежа на тази територия е добре развита със среден показател 41 км/1000 км², който, сравнен със средния показател за страната 39 км/1000 км², поставя Южен централен район за планиране на първо място в България по гъстота на жп мрежата. От общата дължина на жп мрежата 1091 км (746 км за ПЕПЖИ – Пловдив) 966 км (621 км за ПЕПЖИ – Пловдив) са с междурелсие 1435 мм и 125 км са с междурелсие 75 мм – теснолинейката Септември – Велинград – Добринище.

В Родопите средната гъстота на мрежата е 29,3 км/1000 км² и се формира от три линии: Хасково – Подкова, Кричим – Пещера и Септември – Добринище.

От друга страна, степента на модернизация (удвоени и електрифицирани жп линии) е най-ниската между останалите български райони за планиране. Диаграмата на Фиг. 28 показва неадекватната степен на електрификация на мрежата на ПЕПЖИ Пловдив – едва 0,75 от средния за България показател.

Проблемът с модернизацията е изключително важен предвид комуникационно-транспортното местоположение на Южен централен район. Два от трите общоевропейски транспортни коридора (№ 4, 8 и 9) имат стратегическо значение за европейската жп мрежа. Това са: ОЕТК № 4 и ОЕТК № 8.

Проектът предвижда реконструкция и изграждане на 151 км ж.п. линия за скорост от 160 км/ч; удвоени ще бъдат участъците Катуница – Поповица и Първомай – Ябълково, ще се реализира електрификация на новоизградената ж.п. линия (за скорост до 200 км/ч), ще бъдат изградени системи за сигурност – сигнализация и автоматична локомотивна сигнализация (за скорост до 200 км/ч), системи за телекомуникации, влакови радиовръзки, информационна система за пътниците в гарите, обща диспечерска система и система за управление с единен диспечерски център в гр. Пловдив.

От общо 1091-те километра на територията на ЮЦР 453 км (т.е. 42%) са участъци от паневропейски транспортни коридори (съответно за ПЕПЖИ – Пловдив 272 км от общо 746 км и за ПЕПЖИ – Стара Загора 181 км от общо 345 км).

Фигура 29 – Сравнение на относителния дял на удвоените жп линии в ЮЦР със средния показател за страната

В крайна сметка функционалните характеристики на жп мрежата в ЮЦР са много по-ниски от европейските изисквания. Линиите в ПЕПЖИ – Пловдив позволяват проектна скорост едва 130 км/ч и максимална скорост по Книжка Разписание до 100 км, което е почти два пъти по-ниско от нуждите за осигуряване на международното направление София – Пловдив – Свиленград.

Главните проблеми свързани с жп инфраструктурата в Южен централен район са:

• 
  Твърде ниско общо ниво на модернизация (електрификация, удвояване, въвеждане на автоматизирани системи за управление на жп транспорта);
  
• 
  Необходимост от електрификация и удвояване на линията Пловдив – Свиленград;
  
• 
  Необходимост от модернизация на линията София – Пловдив;
  
• 
  Необходимост от модернизация на линията Пловдив – Стара Загора – Ямбол;
  
• 
  Необходимост от подобряване на достъпа до жп транспорта в южните части на ЮЦР;
  
• 
  Повишаване скоростите на междуградския трафик;
  
• 
  Недостатъчно висока активност на местните администрации за подпомагане развитието на жп инфраструктура чрез съвместни проекти с НК „Железопътна инфраструктура”, в които се отразяват социалните нужди на конкретното населено място, използвайки структурните фондове за развитие;
  
• 
  Железопътните гари не осигуряват равнопоставен достъп за пътуване на гражданите. Не са осигурени рампи, асансьори, колички или друг транспорт за придвижване. С изключение на няколко големи гари на всички останали липсва визуална комуникация за ориентация на гражданите;
  
• 
  Не са развити атракционни жп пътувания като възможност за стимулиране на развитието на туризма.
  

Трансграничните връзки са ключов елемент от транспортно-комуникационната мрежа, тъй като чрез тях се осъществява реалното функциониране на транс- европейските коридори и всички свързани ефекти на европейска интеграция, трансгранично сътрудничество, кохезионните процеси, стопански и културен обмен. Конкретно за Южен централен район става дума за свързване с транспортно-комуникационните мрежи на Гърция и Турция.

Към момента трансграничните връзки със съседите държави на територията на ЮЦР, както и на национално ниво са крайно недостатъчни. Единствените пътни и жп връзки са при Свиленград. По направлението север – юг ОЕТК № 9 е прекъснат в частта Хасково – Кърджали – Комотини (РГърция) и трансграничните връзки са затруднени.

На 12 май 2005 г. българското правителство одобри проекти за междуправителствени спогодби за 3 ГКПП, от които 2 – на територията на Южен централен район. И двата нови ГКПП в ЮЦР са с Република Гърция:

• 
  Аврен – Миртиски (с. Аврен, Община Крумовград, област Кърджали, България, със с. Миртиски, Община Органи, област Комотини, Гърция).
  
• 
  Златоград – Ксанти (гр. Златоград, Република България, с гр. Ксанти, Република Гърция).
  

Въпреки, че през Южен централен район на планиране протичат три от големите български реки (Марица, Тунджа и Арда), те нямат плавателно значение. Неколкократно са правени разработки за създаване на плавателен участък на Марица в района на гр. Пловдив, но те са предвиждали само атрактивно-туристически, а не и комуникационни функции този участък.

Летище Пловдив има статут на международно летище, но значението му за международните пътнически линии не може да се сравни с това на София, Варна и Бургас. Роля за бъдещето развитие на района за планиране ще имат летище Стара Загора и летателна площадка Кърджали, които в момента не функционират и се нуждаят от разширение и модернизация.

Общото състояние на водоснабдителната инфраструктура (водоизточници и мрежи) в ЮЦР се оценява засега като задоволително по количество и качество, но за да може да гарантира нормалното и целогодишно захранване с вода със стандартни качества в перспектива е необходимо преодоляване на съществуващите проблеми:

• 
  намаление на загубите във водоснабдителните мрежи на населените места чрез подмяна на амортизираните етернитови тръби с чугунени или полиетиленови;
  
• 
  включване на нови водоизточници и/или разширяване на съществуващите (където е възможно и е икономически оправдано), за захранване на тези населени места, в които се чувства периодичен недостиг на вода и/или, където се наблюдава влошаване на качествените й показатели и/или, където смяната на водоизточника би довело до чувствително понижение на себестойността на водата.
  

Дължината на канализационната мрежа е 2193,1 км. От тях 1308,7 км са с диаметър до 400 мм, а 884,4 км – над 400 мм. Дружества ВиК с над 50% държавна собственост експлоатират 1957,8 км от канализационната мрежа, и дружества общинска собственост – 235,3 км.

Към канализационните мрежи, управлявани от държавните и общински ВиК дружества, са включени 1 257 164 жители на ЮЦР, или 65,4% от населението му. В експлоатация са 13 бр. канални пречиствателни станции и 4 бр. градски пречиствателни станции на отпадни води. Годишният обем на отведената (и третирана) канална вода е 86,153 млн м³.

Южен централен район е на второ място след Северозападен район по непокритост на населението с водопречиствателни съоръжения.

Южен централен район е на второ място по изградени електропроизводствени мощности след Северозападния район за планиране според “Годишен доклад за 2003 г.” на Националната електрическа компания ЕАД. Общото производство на електроенергия в страната през 2003 г. e 39 523 GWh, които НЕК ЕАД купува от независими производители или сама произвежда, пренася със собствената си електропреносна мрежа ВН и ги продава на 8-те електроразпределителни дружества и на други клиенти ВН, или ги изнася на 5-те съседни на България страни. Структурата на годишното количество електроенергия по производители по вид на енергоизточника, общо за страната и конкретно за ЮЦР, са посочени в Приложение 1.4.6.

Проекти за развитие и модернизация на електропроизводствената и електропреносната инфраструктура, които се реализират към момента в ЮЦР:

1. 
   Рехабилитация и модернизация на електропреносната система на страната, включително и на частта, попадаща в ЮЦР. Проектът е съвместно финансиран от ЕБВР и ЕИБ и от собствени средства на НЕК ЕАД и е със срок на завършване 2007 г.;
   
2. 
   Изграждане на хидровъзел Цанков камък, който представлява липсващото средно стъпало на Каскада “Въча”. Състои се от язовир с обем 111 млн. м³, ВЕЦ с мощност 80 МW и годишно производство 185 млн. КWh, и подземна напорна деривация с дължина 546 м. Общата стойност на обекта е 220 млн. евро, от които 100 млн. са от експортни кредитни агенции, а 120 млн. са търговски кредити;
   
3. 
   Рехабилитация и модернизация на ТЕЦ “Марица изток – 3”. Проектът е с обща стойност 600 милиона евро.
   

През територията на Южен централен район преминават транзитен и магистрален газопроводи по направление Компресорна станция „Лозенец” – Сливен – Нова Загора – Стара Загора – Пловдив – Пазарджик – Компресорна станция „Ихтиман”.

Пловдив Стара Загора Димитровград Хасково Раковски

Асеновград Стамболийски Пазарджик Белово

Територията на Южен централен район е почти изцяло покрита от радиоразпръскването на националните телевизионни и радиопрограми, както и от фиксираната телекомуникационна мрежа на БТК, а в основната си част – и от мрежите на безжичните телефонни оператори. Същевременно, независимо от отбелязания значителен растеж в сектора у нас в сравнение със страните-членки на ЕС, в Южен централен район, както и за страната се наблюдава изоставане в развитието на телекомуникационните мрежи и осигуряването на широколентов интернет достъп. Според данни на ЕВРОСТАТ за 2004 г. делът на предприятията с широколентова интернет връзка е 28% – за малките предприятия (до 50 заети), 33% – за средните и 45% – за големите предприятия (над 250 заети). За страните от ЕС (25-те членки) делът при различните по големина предприятия е, респективно, 48 %, 70% и 87%.

Общият показател за средна плътност на фиксираната телефонна мрежа в ЮЦР е определено по-нисък от средния за страната. При средна плътност на мрежата на БТК от 36%³³, за ЮЦР този показател е 31,99%³⁴. Към момента средната плътност на телефонната мрежа е крайно ниска – под 20% в четири общини на област Кърджали: Джебел, Момчилград, Кирково и Черноочене, където е най-ниска – 12,66 % – и в една община на област Пазарджик – Ракитово. Между 20 и 25% е плътността в общините Доспат, Баните и Неделино (област Смолян), Ардино и Крумовград (област Кърджали), Павел баня и Гурково (област Стара Загора), Септември и Велинград (област Пазарджик), Перущица и Кричим (област Пловдив) и Минерални бани (област Хасково).

Друг важен проблем е цифровизацията на фиксираната мрежа, въпреки че в това отношение състоянието на мрежата в Южен централен район е много по-добро от средното за страната. Докато средният показател за България през 2004 г. е 35,2%³⁵, за ЮЦР процентът на цифровизация е 76,76% – 1 350 676 поста инсталиран капацитет на цифровите централи при общ брой на домакинствата в ЮЦР 1 759 665 бр. Същевременно нивото на цифровизация на мрежата е по-ниско от 10% в община Гълъбово (област Стара Загора) в селата Мъдрец, Главан, Обручище, като нисък е показателят и в общинския център Гълъбово. В област Стара Загора крайно ниска е плътността и в с. Мъглиж. Твърде нисък показател – под 20% – имат и следните селища: Асеновград в обл. Пловдив, Велинград в обл. Пазарджик, Казанлък в обл. Стара Загора, селата Чорбаджийско и Фотиново в обл. Кърджали, Община Баните и други общини от Смолянска област.

1.4.6. КУЛТУРА

Състояние на културно-историческото наследство

Южен централен район е най-богатият откъм културно-историческо наследство в България. На негова територия се намират обекти от всички културни епохи по нашите земи. Съществуват паметници от неолита (Стара Загора). Изключително богато е представена и античността в нейните три периода – тракийски (в района на Казанлъшката долина), гръцка колонизация и римска епоха. В Ранното средновековие районът е заселен от славянски групи, но що се отнася до Първото българско царство регионът не представлява значителен интерес. Едва със започването на Кръстоносните походи и възхода на Унгарското кралство регионът придобива по-голямо значение, тъй като от тук минават маршрутите на кръстоносците от различните кръстоносни походи, регионът е предмет на спорове между Византия и Второто българско царство.

Поради историческите особености на региона областите Пловдив, Стара Загора, Кърджали, Пазарджик, Смолян и Хасково са с по-голямо значение за националното културно наследство в сравнение с останалите планови райони. Това обяснява защо музейната мрежа в този регион е в известна степен по-развита, отколкото в други региони. Това се дължи и на факта, че от Освобождението на България през 1878 г. досега тук се провеждат много на брой и по-значителни по обхват археологически проучвания.

Регионалните исторически музеи (РИМ) имат много широки правомощия и функции, а могат да получават допълнителни такива от Националния център за музеи, галерии и изобразително изкуство или от Министерството на културата и туризма. На РИМ е делегирана една особено важна функция, която реално почти не е реализирана – а именно “да подготвят и да реализират регионални, национални и международни проекти в областта на опазването и представянето на културни ценности – предмет на тяхната дейност”. Този механизъм не се използва, а би могъл да залегне при изработването на проекти по националните, регионални или управляваните от ЕК програми. Към РИМ функционират Експертно-оценителни комисии за движими паметници на културата по смисъла на Наредба № 1 от 2005 г. за реда за извършване на оценка на декларирани движими паметници на културата, собственост на физически и юридически лица. Тези комисии са единственият механизъм за регистриране на частни колекции и за осъществяване на износ и временен износ на движими паметници на културата, което представлява съществен елемент от социализацията на културното наследство.
Проблеми на културното наследство
Физическо опазване

Характерен проблем за цялата страна се изразява основно в постоянните иманярски набези над археологически обекти , а така също и в организирани обири в музеите. Иманярството е особено силно изразено в района.

Разпределението на отговорностите на администрацията във връзка с културното наследство създава редица проблеми по отношение на информацията за него. Информацията за отделните археологически обекти се съдържа в “Археологическа карта на България”, която е с режим “за служебно ползване” и не се разпространява свободно. Гражданите и различните организации на практика нямат свободен достъп до тази информация, нито до информацията за всички движими паметници на културата, съдържаща се в регистъра на Националния музеен фонд, воден от НЦМГИИ. Проблемът с липсата на информация има и други измерения – за редица обекти няма публикации с научен характер, а обектите, за които има туристическа информация от какъвто и да е вид, са около 5-10% от всички обекти. На туристическите карти много от обектите не са отбелязани, няма ги и в различните туристически материали, които се изработват. Туроператорите и сродните им също не разполагат с подобна информация.

Проблемите, свързани със социализацията на културното наследство в района, са сходни с проблемите в останалата част на страната, но са подчертано по-остри, като се има предвид и общата изостаналост на региона по икономически показатели. На първо място, това е почти пълната липса на достъпност до недвижимите паметници на културата и липсата на прилежаща инфраструктура, която би позволила паметниците да бъдат социализирани и включени в туристически дейности. За движимите паметници на културата това е липсата на експозиционна площ и лошото стопанисване на музейните фондове. Лошата социализация се поражда от различни фактори, вкл. липсата на конкретни дейности по социализацията на паметниците като консервация и реставрация, липсата на мащабни археологически проучвания и реставрационни дейности, липсата на информация, липсата на проекти по международни програми, насочени към тези проблеми и др.

В региона кадровият потенциал от специалисти е по-висок, особено що се отнася до археолози, музейни работници, специалисти по консервация и реставрация, специалисти по културен туризъм. Наличните кадри, обаче, в голямата си част са в пенсионна възраст, включително и работещите в културните структури на общините. Основно кадровият потенциал е концентриран в Пловдив и Стара Загора, в по-малка степен – в Кърджали и останалите областни центрове. Пловдивският РИМ е на практика единствената организация с по-сериозен кадрови потенциал за проектна дейност, който обаче към настоящия момент не се използва в духа на европейските практики. Проблемът с човешкия фактор се задълбочава от липсата на университет в региона, който да създава кадри в тази област, както и поради факта, че не се провеждат обучения за повишаване на квалификацията на работещите в сферата на културното наследство. Ниският кадрови потенциал донякъде обяснява липсата на проекти по международни програми в региона, вкл. и минимална активност на музеите и общините по отношение на културното наследство в програми като “Култура 2000” на ЕК, липсата на проекти за културното наследство по програма ФАР “Трансгранично сътрудничество” с Гърция и проекти, финансирани от отделни държави и частни донори.

Традиционно в нашата страна културното наследство, а и културата в по-широк план са схващани като част от непроизводствения сектор. Същевременно в годините на социалистическото управление (1944 – 1989 г.) се практикуваше тотална система на субсидиране, в която културното наследство и свързаните с него хора и организации на практика бяха извадени от обхвата на реалните икономически процеси и бяха превърнати в субсидиран сегмент, от който не се очаква да произвежда обществен ефект, различен от образователен и възпитателен. Така оформените нагласи у хората, работещи в сферата на културното наследство, са една от пречките за реалната му социализация и включването му в реалната икономика.

Основният икономически потенциал на културното наследство се свързва със сферата на туризма, а така също и с определени поддържащи го отрасли, като извършването на строителни работи, изработването и търговията със сувенири, отпечатването и разпространението на туристически материали и др.

На второ място, движимото културно наследство в близките няколко години – движимите паметници на културата собственост на физически и юридически лица – ще се оформят като част от търговията с дефинираните от ЕС “културни ценности”.

Различни експертни оценки, правени от Министерството на културата, предвиждат, че около 20-25% от туризма у нас ще се свързва с културното наследство на страната. Това е значителен потенциал, който в момента не се използва. Той е особено значим за Южен централен район, който не обхваща значителни морски курорти и трябва да компенсира тази даденост с други атрактивни дестинации. Алтернативният подход е създаването и експлоатирането на маршрути, които включват обекти от региона, и са свързани с действащите големи курорти, като особен акцент трябва да се постави на морските курорти по Южното Черноморие и Пампорово.

Трябва да се отбележи, че потенциалът на културното наследство в района способства за развитие на форми на туризъм, при които се посещават както културни, така и природни забележителности. Този комплексен подход – използването на хибридни форми (например съчетаване на екотуризъм с културен туризъм) увеличава привлекателността на района. Природните дадености на района допускат по-специални форми на туризъм, като спелеоложки туризъм (тук се намират няколко от най-интересните пещери в България), катерачество, екстремни спортове и др. Съчетаването им с културен туризъм ще доведе до повишаване на привлекателността на региона.
Образование и наука

Културното наследство в региона намира приложение в сферата на образованието и науката с два основни акцента – археологически разкопки на български и международни експедиции и образователни дейности, свързани с музеите и техните задачи.

Културните индустрии са агент на развитието, тъй като са сфери на бизнеса, които използват много иновации. Подходящи са за развиване в района, тъй като могат да станат ключ към приоритетния за ЮЦР културен туризъм и тъй като допринасят за модерния имидж на градовете.

Добра предпоставка е и фактът, че в района вече се развиват различни културни индустрии – издателска дейност (три от най-значимите издателства в национален мащаб са в Пловдив), фестивали, търговия с произведения на изкуството, художествени занаяти, антиквариат, медии и др.

Необходимо да е да се подобри средата, в която се развиват, както и да им се осигури институционална подкрепа чрез създаване на агенции за културно развитие.