Подобряване инфраструктурата за развитие на въздушен транспорт

Близостта до международно летище е критичен фактор за развитието на туризма. По международните стандарти, а и според практиката на туроператорите, за да може туризмът да разчита на задгранични клиенти, е крайно наложително транспортът от международно летище до зоната за рекреация да не бъде по-продължителен от 60 до 80 минути. Респективно тази подмярка е насочена основно към летище Пловдив, както и към летище Стара Загора и летателна площадка Кърджали

Въпреки безспорната важност на направленията към областните центрове, които почти изцяло са в посока юг – север, комуникационната мрежа на планинския район не може да бъде ефективна и дори не би могла да се счита за завършена, ако не се реализират ефективни вътрешни връзки между възлите на мрежата, които за момента са с недостатъчна пропускателна способност и в лошо техническо състояние.

Поради тази причина дейността е конкретно адресирана към третостепенната пътна мрежа в Родопите и преди всичко към път III-197 – Гоце Делчев – Доспат – Смолян – Рудозем, III-864 – Мадан – Подкова и III-509 – Момчилград – Крумовград – Ивайловград, които следва да се свържат в последователна пътна връзка.
2.2. Развитие на техническата инфраструктура – ВиК мрежи, енергийни мрежи, третиране на отпадъците

Освен транспортната, останалите видове техническа инфраструктура също играят съществена роля за осъществяване на икономически напредък. Тук се отнасят водоснабдителните и канализационните мрежи, енергийните мрежи – електропреносна и електроразпределителна, газоснабдителна и топлофикационна, а също и мрежата от пречиствателни съоръжения.

Южен централен район почти се припокрива с територията на най-водообилния басейнов район в България – Източнобеломорския, включващ водосборите на реките Марица, Тунджа и Арда, като това създава възможности чрез доизграждането и изграждането на нови язовири да се създадат възможности за по-добро задоволяване на нуждите от вода в района.

Развитието на водоснабдителната инфраструктура изисква:

• 
  изграждане на водоснабдяване в неводоснабдените селища, в районите с туристически потенциал, в зоните за развитие на бизнес;
  
• 
  осигуряване на водоснабдяване на населените места по направление Плодив – Хасково от каскада “Въча” и на област Пазарджик от каскада “Белмекен – Сестримо”;
  
• 
  рехабилитация на съществуващите мрежи;
  
• 
  изграждане на пречиствателни станции за питейна вода;
  
• 
  изграждане на нови водохващания.
  

3. 
   Развитие на канализационна инфраструктура и пречиствателна инфраструктура за отпадни води – изграждане на нови и реконструкция на съществуващи мрежи и на канализационни пречиствателни станции и пречиствателни станции за отпадни води , както и пречиствателни станции, обслужващи групи населени места, разположени в близост.
   

Респективни дейности към мярката са:

• 
  организиране на регионални центрове за екологосъобразно третиране на отпадъците, внедряване на системи за разделно събиране на отпадъци;
  
• 
  разработване на регионални депа за отпадъци, изграждане на нови и реконструкция на съществуващите депа.
  

В резултат на дългосрочна целенасочена политика по отношение на подмярка 2.2.5. в съответствие с европейската ни ориентация и необходимостта от осигуряване на ефективност на тези инфраструктурни дейности, мрежите за пренос и разпределение на енергия бяха приватизирани. Респективно, отговорността за тяхното развитие съгласно поетите ангажименти е на частните фирми – нови собственици на инфраструктурата. Ето защо регионалната политика по подмярка 2.2.5. следва да се съсредоточи върху:

• 
  развитие на възобновяеми източници на база на водноелектрическа енергия, тъй като ЮЦР е изключително богат на такива източници (Хидро- енергиен комплекс „Горна Арда”, Хидро-енергиен комплекс „Цанков камък”);
  
• 
  развитие на възобновяеми източници на база на вятърна и слънчева енергия и енергия, генерирана от биомаса.
  

Развитието на телекомуникациите и комуникациите, базирани на информационни и компютърни технологии, следва да се третира като отделна мярка поради огромното значение на тази инфраструктура за социално-икономическото развитие.

В регионите, в които достъпът до тях е ограничен, местният бизнес и населението са поставени в неравностойно положение и стават жертва на т.нар. цифрово разделение. В силно урбанизираните райони, където потребителите са концентрирани, пазарът ще изгради съответната инфраструктура, както и комуникационната мрежа на национално ниво. В слабо населените или по-слабо развитите в икономическо отношение райони обаче частният сектор няма икономически стимул да изгражда широколентова инфраструктура и да обезпечава развитието на on-line услуги. Затова в съответствие с политиката на Европейския съюз публични средства за осигуряване на широколентов достъп в слабо населените или икономически слаби райони се осигуряват от Фонда за регионално развитие. Ето защо тази мярка е насочена предимно към нуждите на такива райони.

Мярката акцентира върху два фактора, свързани с широколентовия достъп:

• 
  повсеместен достъп, предоставян на конкурентни цени;
  
• 
  сигурност на широколентовата инфраструктура и на информацията.
  

Като инфраструктура за осъществяване на широколентов достъп може да послужи системата на БТК, тъй като тя е най-добре развитата телекомуникационна мрежа в страната. Друг вариант за осигуряване на широколентов достъп са мрежите на алтернативните телекоми, кабелните оператори или мрежи от безжични и спътникови комуникации, както и комбинирани от посочените видове.

Необходимо е да се осъществят при осигуряване на ИКТ инфраструктура:

• 
  уплътняване на телефонната мрежа – традиционна и алтернативна, в общини и населени места с плътност, по-ниска от 20-25%; както и
  
• 
  цифровизация на мрежата в общините с показател за степен на цифровизация под 20 %.
  

Обществените информационни системи са тясно свързани с целите за развитие на информационно гражданско общество и електронното правителство. Необходими предпоставки са както широкият достъп до ИКТ, така и предоставянето на информационни ресурси от държавните и общински институции, бизнеса и неправителствените организации. Ето защо основните дейности по създаването на обществени информационни системи, освен развитието на компютърните и телекомуникации, са:

• 
  предоставяне на информационни ресурси от държавните ведомства;
  
• 
  стимулиране на предоставянето на данни от частни компании и нестопански организации;
  
• 
  разработване на интернет- базирани бази данни и системи за достъп;
  

• 
  големите градове в Южен централен район, където са концентрирани основните маси от населението;
  
• 
  планинските и по-слабо развити територии с оглед преодоляване на социалните различия.
  

Осигуряване на on-line услуги за бизнеса и създаване на обществени места за широколентов достъп до on-line услуги. Тази под-мярка третира осигуряването на всякакви други интернет и ИКТ услуги, освен обществените информационни системи. Главни бенефициенти са, от една страна, бизнесът и, от друга, населението на региона.

Географски тези дейности трябва да бъдат насочени към:

• 
  обществени места за широколентов достъп ще се изграждат в големите градове в ЮЦР, поради концентрирането на населението в тях;
  
• 
  за осигуряване на услуги за бизнеса – районите и зони на технологични и бизнес-паркове, бизнес инкубатори, логистични центрове;
  
• 
  редуциране на регионалните различия между областните центрове и изоставащите планински територии, както по отношение на обществените места за широколентов достъп, така и по отношение на бизнес услугите.
  

Развитието на градската среда ще допринесе за социално-икономическото развитие на региона и ще създаде по-добри условия за обитаване, труд и отдих. За успеха на тази мярка е необходимо да се реализират дейности, свързани с развитието на големите градове като инкубатори на социално-икономически растеж, подпомагане развитието на градовете от районите в индустриален упадък, като и с благоустрояването на селищата в изостаналите планински, селски и гранични райони.

Като цяло мярката се отнася до всички селища в района, но с най-голям интензитет тя трябва да се прилага в районите за икономически растеж, в районите в индустриален упадък и в общинските центрове.

Мярката обхваща следните насоки:

• 
  Разработване на нови и осъвременяване на съществуващи общи и подробни устройствени планове на населените места в района за планиране;
  
• 
  Възстановяване на съществуващи зелени площи и изграждане на нови такива за подобряване качеството на атмосферния въздух в градската среда. Особено важно е да се изградят зелени площи в панелните комплекси на градовете;
  
• 
  Облагородяване на междублоковите пространства;
  
• 
  Изграждане на улични настилки, възстановяване на уличните настилки и въвеждане на системи за ефективно управление състоянието на уличните настилки;
  
• 
  Възстановяване на площадите и централните градски части;
  
• 
  Изграждане на базисна инфраструктура в ромските квартали;
  
• 
  Силуетна планировка на туристическите центрове и селищата с богато културно наследство;
  
• 
  Възстановяване и разширяване на осветителните мрежи в населените места, замяна с енергоспестяващи осветителни тела;
  
• 
  Подобряване и благоустройство на селищната среда с цел намаляване различията между селския и градския бит.
  

Необходимо е към тези обекти да се изгради необходимата прилежаща инфраструктура. За всеки обект се ползва предварително набраната информация или се правят нови заснемания и огледи. Елементите, които трябва да се изграждат, се определят за всеки конкретен обект. Като цяло те са: пътища, пътеки, стълбища, парапети, табели, маркировка, тоалетни, спирки, посетителски центрове, обезопасителни съоръжения, охранителни системи, камери и др.

Също така е необходимо възстановяване на националния архитектурен образ на сградите и защитените селищни територии с оглед подобряване на условията за обитаване и за развитие на туризъм.

Обектите в процес на социализация е необходимо да се охраняват. Това може да става или чрез наемане на частни фирми и монтиране на съответните съоръжения, или чрез създаване на програми за заетост, в които бивши военни или безработни с подходяща квалификация се ангажират с физическата охрана на обектите. За тази дейност е редно и ще бъде ефективно да се търси взаимодействие с ДНСП на МВР, която има специализиран сектор за борба с посегателствата над културно-исторически ценности.

ПРИОРИТЕТ 3. Подобряване на социалната инфраструктура в ЮЦР

Привлекателността на ЮЦР може да се подобри чрез целенасочени действия, водещи, от една страна, до преодоляване на различията в степента на заетост и в равнището на образование и, от друга, до укрепването на човешкия капитал, социално сближаване и опазването на природното и културното наследство.

Очакваният ефект е не само в ползите от общото икономическо развитие, свързано с растежа, заетостта и доходите, но и в развитие на традиционните предимства на региона по отношение на човешкия потенциал и качествената природно-културна среда.

Чрез специфични мерки е необходимо да бъдат преодолени установените дефицити в качеството на човешките ресурси, неравномерното им разпределение по територията на региона, негативни тенденции за откъсване на образованието от регионалната икономическа среда, недостига на умения и квалификация за работа с новите технологии и изисквания на производството, както и да се възстанови връзката между образованието и потребностите на местните пазари на труда.

Съвременната модерна икономика налага непрекъснат процес на адаптация на образованието и уменията на работната сила към нови, по-високи изисквания. Чрез развитие на професионалните умения работната сила трябва да се превърне в основно предимство в глобалната конкуренция и важен фактор, повишаващ атрактивността на района. Необходимо е също да се насърчи сътрудничеството между бизнеса, образователните и изследователските институции.

Основни дейности, които ще се осъществяват в тази връзка, са:

• 
  Разработване и прилагане на съвременни системи за обучение, характеризиращи се с отворения си тип и осигуряващи професионална подготовка според нуждите на регионалния пазар на труда;
  
• 
  Повишаване участието в образованието и обучението през целия живот,
  
• 
  Създаване и стабилизиране на вторични опорни центрове на образователната мрежа при гарантирано качество на учебния процес;
  
• 
  Стимулиране на партньорските взаимодействия между работодателите и учебните заведения в процеса на подготовка на ученици и студенти чрез договаряне на стажове, практики и други форми за придобиване на практически опит по време на тяхното обучение в съответствие с потребностите на предприемачите и инвестиционния процес;
  
• 
  Създаване на модерна регионална информационна система за професионално насочване и информация.
  

Местните власти в партньорство с бизнеса, средните училища и университетите и дирекциите по заетостта следва да разработят програми за привеждане на работната сила в съответствие с новите потребности на икономиката и инвеститорите. Такива програми ще насочат усилията на общината в изграждането на конкурентноспособна работна сила, което ще бъде основна силна страна на общината и осигуряването на конкурентноспособност в конкурентната борба. За целта следва да се създадат Съвети за партньорство в образованието и обучението към общините.

Основни дейности, които ще бъдат подкрепени са: адаптиране на материалната база, изграждане на компютърни мрежи и осигуряване на оборудване; развитие на информационните технологии, развитие на бази данни, информационни системи и др.

Допълнителни дейности в тази насока са: осигуряване на професионално насочване в средните училища; разработване на учебни програми, преодоляващи несъответствията между уменията и нуждите на пазара на труда; създаване на програми за професионално образование и обучение в информационните и комуникационни технологии; включване на информационните и комуникационните технологии в училищата; развиване на връзки между социалните и икономическите партньори и мониторинг на нуждите на пазара на труда.

3.1.3 Създаване на връзки между университетите и пазара на труда

Прилагането на тази мярка изисква ефективно партньорство между общините, бизнеса и университетите, както и подкрепата на държавата за извършване на следните дейности:

• 
  изграждане на университетски консултативни центрове за професионална реализация на студентите;
  
• 
  въвличане на работодатели в процеса на подготовка на студентите чрез договарянето на стажове, практики и други форми за придобиване на практически опит и ориентация още в рамките на следването.
  

4. 
   Създаване на условия за непрекъснато професионално обучение с цел повишаване адаптивността на работната сила към потребностите на местната икономическа база и пазара на труда
   

Местните и регионални власти в сътрудничество с местните социално-икономически партньори следва да подпомагат дейности за:

• 
  достъп до продължаващо професионално обучение и обучение по време на работа;
  
• 
  интервенции, отнасящи се до активно включване на социални партньори (дружества, асоциации и др.) в продължително професионално обучение, провеждане на проучвания за нуждите на пазара на труда, работа в мрежа и др.;
  
• 
  професионална преориентация, повторно обучение, преквалификация на заетите в районите, в които се осъществяват структурни промени;
  
• 
  помощ за индивиди за самонаемане;
  
• 
  стажове за млади хора.
  

Тази система е необходима за осигуряване на адекватно професионално ориентиране, информиране и консултиране. Необходима е още за навременно насочване към обучение, съответстващо на предвижданите промени в структурата на производството и услугите ( както и на новите технологии).

За да се намалят регионалните дефицити в достъпа до и в качеството на здравните услуги, ще се подкрепят дейности, свързани с развитието на здравеопазването, включително инвестиции за развитие и подобряване на предоставянето на здравни услуги, които допринасят за развитие на средата и качеството на живот в ЮЦР.

Чрез система от мерки на национално и регионално ниво следва да се преодолее неравномерното разпределението на лекарите за ПИМП и СИМП в рамките на региона. Да се осигури равнопоставеност на жителите на района при обезпечаването на денонощен достъп до медицински услуги, особено в малките населени места.

3.2.1. Развитие на структурно-институционалните промени на здравната система, с оглед повишаване на нейната ефективност

• 
  Развитие на системата за лечебна помощ в съответствие със Закона за лечебните заведения и стандартите в западноевропейските страни съвместно с всички участници в процеса;
  
• 
  Развитие на план за потребността от болнични заведения за ЮЦР;
  
• 
  Стимулиране развитието на здравни заведения за потребностите на определени групи лица (нуждаещи се от медико-социални грижи, хронично болни, терминално болни);
  
• 
  Подобряване на системата за управление на качеството;
  
• 
  Развиване на свързаните със здравеопазването изследвания и обмяна на опит по използване на информационни системи и технологии във връзка със здравеопазването;
  
• 
  Оптимизиране на техническото оборудване и унифициране на необходимата хардуерна и софтуерна система за всички здравни заведения в района за планиране;
  
• 
  Оптимизиране на връзките между първичната и специализираната извънболнична помощ;
  
• 
  Изграждане на интегрирана информационна система.
  

• 
  Преквалификация и преразпределения на медицинските кадри;
  
• 
  Уеднаквяване на учебните програми с тези от европейските страни за създаване възможности за свободно движение на специалисти;
  
• 
  Разработване и регламентиране на обучителни програми в областта на болничното управление, икономически анализи, маркетинг и информационното осигуряване.
  

Политиката за регионално развитие трябва да води до намаляване на междурегионалните и вътрешнорегионалните различия в равнището на заетостта и безработицата. Районите, изостанали в своето развитие, са основните генератори на безработица и интегрирането им към пазара на труда не може да стане единствено на основата на насърчаване на местното развитие, особено в първите години от плановия период. Преодоляването на безработицата е възможно при целенасочено въздействие и реализацията на мерки, които да подкрепят повишаването на качеството на човешкия ресурс, подобрят инфраструктурата и доведат до намаляване на различията, паралелно с преимущественото насърчаване на икономическото развитие в тези райони. Прилагането на превантивни и активни мерки на пазарите на труда в тези области и общини трябва да обхване и се концентрира основно върху рисковите социални групи. Регионалната политика в тази област трябва да допълва политиката по заетостта, изведена в местните и областни програми за заетост и да включва дейности за:

• 
  професионална квалификация на безработните в районите, в които са се осъществили структурни промени;
  
• 
  професионална преориентация и преквалификация на заетите в районите, в които се осъществяват структурни промени;
  
• 
  подкрепа на местни предприемачи, осигуряващи заетост, и самонаети лица.
  

• 
  Осигуряване на съответствието между професионалните умения на заетите лица и характеристиките на работната сила, търсена на пазара на труда, с акцент върху лицата с ниско образование и квалификация.
  
• 
  Подпомагане трудовата реализация на продължително безработните лица чрез включването им в субсидирана заетост и/или насочване към самостоятелна стопанска дейност, с акцент върху женската и младежката безработица.
  
• 
  Превенция на младежката и дългосрочната безработица в области и общини с най-високо равнище на този показател.
  
• 
  Териториалната насоченост на помощта по тази мярка е основно към районите за целенасочено въздействие – изостанали селски, гранични, планински и райони в индустриален упадък, както и към някои от общините от област Пазарджик, непопадащи в териториалния обхват на райони за целенасочено въздействие с неблагоприятни показатели за образователно-квалификационна структура на населението и работната сила и високо равнище на безработица.
  

• 
  Намаляване на стационарните социални услуги, предоставяни от институции и увеличаване амбулаторните услуги в обичайна домашна среда;
  
• 
  Подкрепа за увеличаване обема на социални услуги, предоставяни от НПО и частни фирми;
  
• 
  Изграждане на нощни приюти за бездомни в големите и някои от средно-големите градове на района;
  
• 
  Ремонтиране и ново обзавеждане в домовете за възрастни хора и подкрепа за изграждането за нови домове;
  
• 
  Изграждане на дневни домове за деца и юноши с увреждания и осигуряване на специализирани грижи и обучение за социализация през деня;
  
• 
  Създаване на дневни центрове за лица с психични проблеми;
  
• 
  Създаване на бюра за социални услуги и почасова заетост;
  
• 
  Разработване и изпълнение на общински програми за достъпна архитектурна среда;
  
• 
  Развитие на изградените системи за социален патронаж;
  

Интеграция на етническите малцинства в живота на местните общности при запазване на културното и етническо разнообразие чрез:

• 
  Изграждане и подкрепа на културно-информационни центрове на общността в етническите квартали;
  
• 
  Разработване и приложение на програми за интегрирано образование и десегрегация на училищата на децата от бедните етнически семейства;
  
• 
  Подкрепа създаването на родителски настоятелства към училищата в бедните етнически квартали и увеличаване ролята им в образователния процес на техните деца;
  
• 
  Създаване и развитие на извънучилищни системи за междукултурно сътрудничество;
  
• 
  Създаване на общински фондове за стимулиране повишаване образоването на децата от малцинствата и създаването на местни модели за въвличане на общността към по-високо образование и достойна реализация;
  
• 
  Приоритетно участие (чрез квота) на местното население при реализацията на комунални инфраструктурни проекти в техните квартали;
  
• 
  Създаване на мобилни бизнес центрове в кварталите за подкрепа на местните малък и среден бизнес – легализиране на бизнеса, счетоводни услуги, държавни изисквания и др.;
  

Развитието на икономика, основаваща се на местните ресурси, изисква специфични мерки за опазването и устойчивото ползване на природното и културното наследство. Южен централен район е най-богатият район от шестте по отношение на съчетанието на разнообразни природни и културно-исторически дадености. С природата и културно-историческото наследство и запазените традиционни ползвания на земята (розовите полета) се създават условия за развитието на целия район като една туристическа дестинация. Създаването на туристически клъстер за целия планов район ще даде възможност за устойчивото ползване на съществуващите ресурси и за тяхното опазване. Съчетаването на този клъстер с развитието на индустриалните агломерации като ТЕЦ “Марица-Изток” е възможно да стане чрез прилагането на необходимите мерки за преодоляване на стари замърсявания и изпълнение на всички мерки за бъдещо предотвратяване на замърсявания.

Опазването и устойчивото ползване на природното и културното наследство в района ще реши и редица социално-икономически проблеми като миграцията, безработицата и др. Те са в основата на устойчивото развитие и осигуряват възможности за създаване на поминък на местните хора. Прилагането на програми за стимулиране на микро- и малки предприятия ще е допълнителният стимул за постигането на този приоритет.

При разработването на Националната стратегия и план за действие за екотуризъм бяха създадени и планове за действие на дванадесет потенциални екотуристически дестинации. Три от тях попадат изцяло в този планов район.

Целесъобразното устройство и развитието на териториите с екологични проблеми и особено тези, в които е установено натрупване на няколко проблема, може да се осъществи единствено в сътрудничество между държавната и общинските администрации, бизнеса и гражданите.

За изграждане на успешно партньорство е необходимо да се предвидят информационни кампании, обучение, организиране на семинари и др. за привличане и повишаване участието на обществеността в процеса на вземане на решения, осигуряване на широк достъп на обществеността до информацията, съдържаща се във всички публични регистри и други документи, съгласно нормативната уредба, повишаване на познанията, културата и съзнанието на децата и населението по въпросите на устойчивото развитие, подобряване капацитета на стопанския сектор за управление на дейности, които въздействат върху околната среда, чрез масово прилагане на доброволни екологични схеми в индустриалния сектор (т.нар. схеми за екологичен мениджмънт и одит).

Усъвършенстването на управлението на съществуващите защитени територии, обявяването на два нови природни парка в Родопите – Източни Родопи и Западни Родопи – и тяхното съвременно управление, както и управлението на всички идентифицирани места за Националната екологична мрежа (НЕМ) би следвало да са сред приоритетите в областта на природозащитата. Това включва институционално укрепване на тези защитени територии и места от НЕМ, както и тяхното социализиране като обекти на устойчивия туризъм. Конкретните мерки включват разработването на планове за управление за всички обекти от НЕМ, укрепване на капацитета на местните власти, на администрациите на обектите от НЕМ и на населението за управлението на тези територии. Необходимо е по-нататъшното успешно прилагане на първия десетгодишен план за управление на Национален парк “Централен Балкан”, който изисква значими финансови инвестиции от страна на държавата, за да се гарантира неговото опазване и превръщане в основен привлекателен център за развитие на устойчивия туризъм.

От особена важност са:

4.1.1. Програми за привличане на обществеността и създаването на партньорства за устойчивото управление на териториите от Националната екологична мрежа

Необходимо е да се привлекат обществеността и бизнесът, за да се постигне устойчиво развитие на териториите от Националната екологична мрежа. Това ще допринесе за по-ефективното им управление и валоризацията им.

Изисква се инвестиране на ресурси и усилия за изграждането на специфична инфраструктура, създаването и поддържането на системи за мониторинг на въздействието, както и създаването на съответния капацитет за стриктно прилагане на Закона за биологичното разнообразие и Закона за защитените територии.

Специални мерки трябва се вземат за премахване на последиците от стари индустриални замърсявания, както и за максималното им ограничаване в бъдеще.

Тези райони следва да се развиват на базата на устройствени схеми и планове, в които се определят специални режими на застрояване и инвестиции, и ограничения върху правата на собственост. Режимите целят, както екологична териториално-устройствена защита, така също и териториално-устройствена превантивна защита. За целесъобразно устройство, териториите с натрупани екологични проблеми ще се групират в устройствени зони, които се определят с общите и подробните устройствени планове. За тях ще се създават специфични правила и нормативи към общите и подробните устройствени планове.

Качеството на атмосферния въздух в цялата страна след 2010 г. трябва да отговаря на стандартите, заложени в националните наредби и директивите на ЕС. Предпоставка за това е разработването и изпълнението на програми за управление на качеството на атмосферния въздух в районите с влошено качество на въздуха – ТЕЦ “Марица – Изток”, Раднево, Гълъбово, Стара Загора, ОЦК АД, КЦМ АД и ЮМИКОР АД.

4.2.2. Повишаване употребата и насърчаване на производството на екологично чисти горива

Повишаване употребата на по-екологично чисти горива, като природен газ за битово отопление, и увеличение дела на газифициране на домакинства с 30% (в страната) до края на 2010 г. е цел, за чието реализирането е необходимо да се разработи Регионална програма за газифициране на битовия сектор и съответно план за действие на ниво области.

За опазване на земеделската земя ще допринесе прилагането на КПКЗ (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването – това е директива на ЕС) в селскостопанския сектор, както и изграждането на мощности за производство на компост и биохумус от оборски тор.

Минимизиране на екологичните рискове от стари замърсявания от битов характер, промишлени обекти и от ликвидирани уранови рудници ще трябва да се осъществи до края на 2008 г. Всички ликвидирани обекти трябва да бъдат приведени в съответствие с екологичните изисквания, да бъдат санирани и да се контролират.

За района това трябва да стане главно чрез реализиране на конкретни проекти относно замърсявания, причинени от Горубсо – област Кърджали и област Смолян; оловно-цинкови производства – област Кърджали, област Пловдив, ТЕЦ „Марица – Изток” – област Стара Загора и област Хасково и др. Същевременно следва да се премахнат и последиците от нерагламентираните сметища и минимизират екологичните рискове, чрез тяхната рекултивация.

4.3. Популяризиране и социализиране на природното и културно-историческото наследство

Разработването на туристически продукти е само първата стъпка за стимулирането на развитието на устойчив туризъм, основаващ се на местните природни и културно-исторически ресурси, и на развитие на устойчив туризъм. Тази стъпка включва консервацията на съответните природни и културно-исторически обекти и тяхната специализирана интерпретация.

За да се постигне балансирано развитие в страната, е необходимо инвестирането в съответните популяризаторски програми и действия. Националният маркетинг на страната като дестинация и съответните райони като туристически дестинации изисква специализирано планиране.

Необходимо е целенасочено и планирано идентифициране на многобройните културно-исторически и природни паметници, които да бъдат разработени като атракции. Инвестицията в създаването на атракцията, което включва консервацията и мерките за опазване и тяхното социализиране – експониране, популяризиране, трябва да залегне като приоритет, който ще донесе като последица развитието на цял икономически клъстър.

Всички по-значими и перспективни от гледна точка на туризма обекти следва да се опишат към настоящия момент. Местни власти, граждански организации и др. следва да съберат възможно най-много информация за всеки конкретен обект. Това е необходимо да се направи и за природните обекти. Набираната информация трябва подробно да описва и прилежащата инфраструктура – пътища, пътеки, пейки, тоалетни, табели, както и да съдържа информация за околните хотели, наличния транспорт и др. За музеите е необходимо всички по-атрактивни предмети да се оформят в дигитални каталози. Набирането на информация следва да се извършва в тясно сътрудничество с местната власт, съществуващите неправителствени организации, църковните епархии и други местни фактори, които могат да разполагат с такава или да я набират.

За да се осигурят достатъчно привлекателни дестинации за туризъм, както и по принцип да се увеличи потенциалът на региона в сферата на културното наследство, следва да се стимулират дейностите, свързани с археологически разкопки, консервация и реставрация на недвижими и движими паметници.

Необходимо е в общинските и областните програми трайно да залегне политика за подкрепа за провеждането на археологически разкопки. Трябва да се осъществи планиране на разкопките за целия период. Добре проучените обекти следва да се консервират и реставрират. По-значителните обекти могат да се оформят като резервати. Резерватите, от своя страна, могат да се отдават на концесия по сега действащия Закон за концесиите, след като са били обявени за такива чрез постановление на МС.

4.3.3.Създаване на частни музеи, концесиониране на паметници на културата, пещери

Следва да се стимулират частните колекционери да регистрират своите колекции. Това трябва да става, като се търси активното съдействие на нумизматичните дружества, културните организации и др. Трябва да се търсят възможности за регистриране на части музеи, а така също и на културни институти със смесено участие по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата.

Промяна на средата, в която се развиват културните индустрии, както и да им се осигури институционална подкрепа чрез създаване на агенции за културно развитие.

Усилията трябва да бъдат насочени към:

• 
  подобряване на бизнес-капацитета на съществуващите фирми, работещи в областта на културните индустрии, подобряване на уменията за мениджмънт и маркетинг;
  
• 
  създаване на условия за стартиране на нови културни бизнеси;
  
• 
  изследвания на средата в три аспекта: културен туризъм, малки и средни предприятия и маркетинг за нов имидж на района;
  
• 
  създаване на специализирани структури, разчитащи на публично-частните партньорства – напр. Агенции за културно развитие в по-големите центрове; развитие на културни или археологически резервати и етнографски комплекси – Старият Пловдив, Широка лъка, Златоград, Смолян (кв. Райково);
  
• 
  създаване на инкубатори за творчески индустрии – Пловдив, Казанлък, Златоград, Смолян;
  
• 
  създаване на филмова комисия в Пловдив за привличане на филмови продукции в района.
  

Подготвените за посещения обекти, както и музеите следва да се включат в туристически пакети с различен обхват. Трябва да се подготвят пакети за групови и индивидуални обиколки.

За да се повиши туристическият потенциал, свързан с културно-историческите ценности, трябва да се обезпечи туристическият поток към съответните обекти посредством осигуряването на достатъчно информация и услуги за туристите. Това се отнася в особена степен до индивидуалните туристи, които не посещават региона организирано. Следва информацията за културно-историческите обекти и музеите да се представи широко в туристическите офиси. Следва да се изградят посетителски центрове за всеки по-голям обект, където да могат да се ползват услугите на подготвени екскурзоводи, да могат да бъдат закупени сувенири и др.

4.4.2. Повишаване атрактивността на обектите, регистриране на търговски марки, създаване и търговия с копия на движими паметници

Необходимо е да се организират дейности, насочени към повишаване на атрактивността на културно-историческите обекти на територията на плановия район. Такива са: провеждане на концерти на открито, възстановки на прочути битки или събития, арт-фестивали, зари, създаване на специфично осветление, монтиране на уникални съоръжения, провеждане на различни игри с награди, конни надбягвания, екстремни спортове и др. Провеждането и съответната реклама на такива събития следва да стане неразделна част от туристическите процеси в Южен централен район.

Друга перспективна дейност е регистрирането на търговски марки, свързани с дадени бележити обекти или движими паметници на културата на територията на региона.
4.5. Превръщане на местните културни институти в съвременни духовни центрове

Ако културните индустрии са агент на развитието, то изградената мрежа от културни институции е базата за развитие. Усилията трябва да се насочат към осигуряване на тяхната про-бизнес ориентация, подобряване на комуникацията помежду им и с останалия бизнес, превръщането им в основен двигател за създаване на културни събития. Това ще се постигне чрез:

• 
  подобряване достъпа им до публично-частни партньорства;
  
• 
  повишаване на маркетинговата им активност и постигане на нейната целенасоченост;
  
• 
  промоция;
  
• 
  подобряване връзките им с младите поколения;
  
• 
  модернизиране на експозиционната среда;
  
• 
  създаване на връзки с образователната система;
  
• 
  развитие на периферните музеи;
  
• 
  широко въвеждане на информационните технологии в дейността на музеите, библиотеките, читалищата.
  

ПРИОРИТЕТ 5. Развитие на икономика, основана на местните ресурси

Икономическото развитие на всеки от плановите райони е в голяма степен зависимо от наличните местни ресурси. На тях се основава и развитието на вътрешния потенциал на съответния район и намаляване на вътрешно-регионалните различия. За Южен централен район специфичните дадености, които ще се развият като негова ресурс са изключителното биологично разнообразие, минерални води, горите, богато културно-историческо наследство, подходящи за земеделие климатични условия и почви, както и съществуващата индустриална инфраструктура и човешки потенциал.
Мерки

5.1. Развитие на туризма

5.1.1. Развитие на устойчиви форми на туризъм – културен, екологичен, балнеоложки, селски, рекреативен, приключенски и др.

Повишаването на конкурентоспособността на регионалната икономика и на производителността но труда следва да се основава на приоритетно развитие на устойчиви форми на туризъм – културен, екологичен, балнеоложки, селски, приключенски, риболовен и др. Те са подходящ начин за стимулиране на местното предприемачество и овладяване на процесите на обезлюдяване на планинските райони. Тези специфични форми на устойчивия туризъм не осигуряват бърза възвращаемост на инвестициите, но при тях е възможно да се контролира въздействието върху околната и социалната среда и по този начин да се осигури устойчивост на инвестициите. Развитието на устойчив туризъм изисква специфично планиране на развитието на териториалното устройство и развитието на инфраструктурата.

Инвестициите в създаването на специфични туристически атракции, основаващи се на съществуващите уникално богати и разнообразни местни ресурси за развитие на устойчив туризъм, ще допринесе за създаването и развитието на туристически регионален клъстър.

Развитието на регионален туристически клъстър ще допринесе и за развитието на другите свързани отрасли – земеделие, транспорт, съответно образование и др.

Местните продукти трябва да се промотират като едно цяло, тъй като по този начин ще се постигне по-ефективно използване на ресурсите за промоция, а от друга страна – ще се повиши диверсификацията на местния туристически продукт и ще се стигне до по-голям кръг от потенциални туристи.

Необходимо е да се направи сериозно усилие за промяна на посоката от екстензивно към интензивно развитие на селското и горското стопанство, като това може да стане само чрез програми за модерно управление и внедряване на съвременни технологии.

Въвеждането на система за сертифицирането на горски продукти, от една страна, ще гарантира тяхното качество, а от друга – ще създаде условия за тяхното производство по щадящ природата начин.

В Родопите, Стара планина и Средна гора са най-богатите находища на недървесни природни продукти – билки, гъби, плодове и др. Тази продукция все още се изнася от България на много ниски цени във вид на суровина и добавя стойността си далече зад границите на страната. Проекти за оползотворяването и реализирането на тази продукция би създало много целогодишни работни места на място.

Поради изключителната раздробеност на земеделските производители, които в огромната си част са физически лица и не разполагат с необходимата техника и квалификация, е необходимо да се създадат звена за тяхна подкрепа, които да ги подпомагат със съвети, осигуряване на по-добра квалификация, достъп до обработваща техника и финансови ресурси. Такива аграрни структури от европейски тип могат да се създадат в изостаналите селски и гранични райони.

Един от основните проблеми пред развитието на земеделието е изключителното раздробяване на земеделската земя, което, от една страна, увеличава разходите по обработката й, а, от друга, е пречка пред привличането на инвеститори. Необходимо е целенасочено, добре планирано и продължително усилие от страна на държавата за уедряване на земеделската земя. Държавата трябва да бъде катализиращият агент, който да стимулира процеса на комасация. Трябва да се създаде програма за комасация, като планирането да стане на регионално ниво, а дейностите да се осъществяват на общинско равнище.

Тъй като районът разполага с множество зони, в които се произвежда екологично чиста селскостопанска и рибна продукция, особено в изостаналите селски и гранични райони, е необходимо местните производители да бъдат стимулирани да насочат дейността си към екологично чисти продукти, което ще ги направи по-конкурентноспособни на пазара.

Предвижда се стимулиране развитието на преработвателната хранително-вкусова промишленост съобразно селскостопанските и рибни продукти, които се произвеждат в района. В особено голяма сила това важи за изостаналите селски райони, изостаналите гранични райони и районите в индустриален упадък.

Предвижда се стимулиране развитието на дървопреработвателната промишленост на базата на разширяващото се производство на дървесина в района. В особено голяма сила това важи за изостаналите планински райони.