Министерство на регионалнота развитие и благоустройството регионален план за развитие на южен централен район за планиране за периода 2007-2013

Районите за планиране, като второ ниво на Номенклатурата на териториалните статистически единици (NUTS), са основен обект на планиране, програмиране и мониторинг по Цел 1 на Структурните фондове на Европейския съюз.

Регионалният план за развитие представлява основният планов документ, дефиниращ политиката за устойчиво социално-икономическо развитие на Южния централен район за планиране в съответствие с целите и приоритетите на националната политика за териториално сближаване, чрез преодоляване на между-регионалните неравенства и вътрешно-регионални различия.

Регионалният план за развитие е разработен за седемгодишен период от 2007 – 2013 г., като съвпада с периода на действие на Националния план за развитие, Националната оперативна програма за регионално развитие и общинските планове за развитие.

РПР се разработва на основание на чл.11 (1) от Закона за регионалното развитие.

Регионалният план определя дългосрочната визия за развитие на Южния централен район за планиране, стратегическите цели и приоритетите на политиката за регионално развитие в един от шестте планови региона на РБългария. С разработването и приемането на РПР се определят и:

• 
  изпълнимите мерки за постигане на стратегическите цели и приоритети за развитие на ЮЦР;
  
• 
  основните източници за финансиране на мерките заложени в плана;
  
• 
  редът и начинът за осигуряване на публичност и прозрачност на плана;
  
• 
  основните индикатори за мониторинг на плана.
  

РПР е мястото, където се срещат двата подхода на планиране: подходът “отгоре” и подходът “отдолу”, транспонирайки целите и приоритетите на НСРР на регионално ниво, в съответствие със специфичните регионални условия, и отчитайки местните характеристики и потребности, отразени в областните стратегии и общинските планове за развитие.

Основните източници за финансиране на програми, проекти и дейности на регионално ниво са два: средства на Структурните фондове на ЕС и държавния бюджет на РБългария за съответната година, чрез финансирането на инвестиционната програма за развитие на районите за целенасочено въздействие на МРРБ.

Разработването на РПР е в съответствие с техническото задание, предоставено от Възложителя – МРРБ и методическите указания за разработване на регионални планове за развитие. Стратегическата част на плана е съобразена и с изготвената към 30 юли 2004 г. “Концепция за регионално развитие на Южен централен район за планиране”, разработена на основание решение на Съвета за европейска интеграция. При анализа на социално-икономическото развитие и екологическото състояние на района е използвана официална статистическа информация, генерирана от органите на статистиката, съгласно Закона за статистиката, и информация, набирана от други институции, организации и лица, имащи отношение към развитието на Южния централен район.

РПР на ЮЦР е разработен в сътрудничество с Регионалния съвет за развитие и при прилагане принципа на партньорство на всички негови етапи. Идентифицирани са ключовите заинтересовани страни и са проведени консултации с областните управители на територията на района за планиране, с представители на местната власт, на деконцентрирани структури на централната държавна администрация, синдикални и браншови организации, неправителствени организации и обединения на бизнеса.

1. 
   АНАЛИЗ НА СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ И ЕКОЛОГИЧНОТО СЪСТОЯНИЕ НА ЮЖЕН ЦЕНТРАЛЕН РАЙОН ЗА ПЛАНИРАНЕ
   

Южният централен район за планиране е разположен в южната част на Република България. На север граничи със Северния централен район за планиране, като централният дял на Стара планина се явява естествена северна граница на района; на изток граничи с Югоизточния район за планиране, на запад – с Югозападния район за планиране и на юг – с Република Гърция и Република Турция. На територията му са разположени шест области – Пазарджик, Пловдив, Смолян, Хасково, Стара Загора и Кърджали, в които влизат 69 общини.

Релефът предполага сериозни различия в климата на отделни части на района. Планинските части на района естествено се отличават с ниските средни температури (0,2 градуса по Целзий на вр. Ботев, 9,6 градуса – в Смолян), ниска максимална абсолютна температура (17,8 градуса на вр. Ботев), ниско средно атмосферно налягане, по-висока средна влажност на въздуха (вр. Ботев – 80%, Смолян – 74%), високи стойности на валежите (892 мм в Смолян, 699 на вр. Ботев). В низините се отбелязват по-високите средни температури, по-високите максимални абсолютни температури, по-ниска влажност на въздуха. В района на Пловдив и Пазарджик, обаче, имаме съществено по-ниски минимални абсолютни температури, чиито стойности са подобни на стойностите, отбелязани на високопланинските върхове, като единствено минималната абсолютна температура, регистрирана на вр. Мусала (-23,1 градуса) надвишава леко регистрираната в Пловдив (-22,8 градуса).

Южен централен район обхваща около 27 516 кв. км, което представлява почти четвърт от територията на страната – 24,79%. С оглед множеството планини, които принадлежат към района, е закономерно, че процентът на земеделските земи в ЮЦР е едва 48,42%, като далеч изостава от повечето от останалите райони за планиране по този показател, с изключение на ЮЗР. Също така нисък е относителният дял на обработваемите площи от общата квадратура земеделските земи – само 73,62%, което също се дължи основно на планинския характер на много от частите на района. По този показател районът също чувствително изостава от останалите райони за планиране, с изключение на ЮЗР.

В рамките на плановия район се наблюдава сериозна диспропорция при относителния дял на земеделските земи от общата територия, като области Пловдив, Стара Загора и Хасково имат почти два пъти по-висок относителен дял от останалите. Подобно различие се наблюдава и при относителния дял на обработваемите земи от общата земеделска площ, като предимно планинските области Кърджали с 43,7% и Смолян с 51,31% значително изостават от останалите, напр. Стара Загора – 83,36%.

За сметка на това относителният дял на поливните площи от обработваемата земя в ЮЦР надхвърля една четвърт – 25,61%, което е почти двойно повече от останалите райони за планиране и ясно показва по-високото равнище на развитие на земеделието в Южен централен район.

Естественият прираст

С по-благоприятни стойности на естествения прираст е единствено област Кърджали (-1,3 ‰), но тенденцията и при нея е регресивна. В рамките на района за планиране 4 общини имат положителни стойности. Това са: Кричим (3,7 ‰), Ракитово (2,4 ‰), Джебел и Неделино (0,0 ‰). Основната причина за отрицателния естествен прираст е влошената възрастова структура на населението, водеща до намаляване на относителния му дял в репродуктивна възраст.

Възрастовата структура на населението

Тенденцията на регресираща възрастова структура води до увеличаване на коефициента на зависимост на възрастното население. Към края на 2003 г.Южният централен район има стойности на коефициента на възрастова зависимост (24,6%), близки до средните за страната (24,9%). С най-слаба зависимост на възрастното население е област Смолян (20%), където се намират и общините с най-ниските стойности на показателя за целия район – Доспат (14,8%), Неделино, Златоград, Мадан и Рудозем (около 16%) и област Кърджали (20,4%). Община Пловдив също има благоприятни стойности (17,7%), и поради голямата и тежест в рамките на района за планиране, частично компенсира неблагоприятните стойности на области Хасково (29,2%) и Стара Загора (26,4%). С екстремно висока степен на зависимост на възрастното население са общините Опан (90,7%), Братя Даскалови (72,2%) и Брезово (72%). Тенденцията на нарастване на стойностите на този показател ще доведе до повишаване на разходите за социални услуги в бъдеще време.

Вътрешнорeгионалните различия са посочени във Фигура 4. Най- голяма концентрация на население от турската етническа група има в общините от област Кърджали, където тази общност съставлява 61,9%, а в Община Черноочене е 97,3% от общото население. Същевременно в тази област делът на ромската етническа група е едва 0,8%, като делът на тази група е по-нисък само в област Смолян – 0,5%. Делът на населението от турската етническа група, освен в общините от област Кърджали, е над 50% и в общините Минерални бани, Стамболово и Борино. Най-висок относителен дял на население от ромската етническа група има в общините Николаево (25,4%), Перущица (23,4%), Ракитово (22,5%) и Мъглиж (21,7%). Най-висок е делът на самоопределилите се като “други” в област Смолян (15,6%).

• 
  Южният централен район в много голяма степен покрива средните стойности на демографската ситуация в РБългария.
  
• 
  Населението е неравномерно разпределено върху територията, като най-слабо населени са планинските и периферни области и общини по границата с Р Гърция.
  
• 
  Възрастовата структура на населението е от регресивен тип. Намалява трудоспособното и репродуктивното население на района.
  
• 
  Съществуват известни вътрешнорегионални различия, които не са силно изразени, както вътрешнообластните такива, характерни за области Стара Загора, Пловдив, Хасково и Пазарджик.
  
• 
  Демографската ситуация е относително благоприятна в област Кърджали, където възрастовата структура на населението е най-добрата в района и естественият прираст е най-близо до позитивните стойности.
  
• 
  Налице е концентрация на население от турската етническа група в област Кърджали и отделни общини в останалите области на района.
  

БВП като най-агрегираният икономически показател показва тенденция на икономически растеж за периода след 2000 г. – както като цяло, така и разпределен на глава от населението. Агрегираният БВП за ЮЦР през 1999 г. представлява 21% от общия за страната и е на второ място по принос към общия БВП след Югозападния район за планиране. Този относителен дял в общи линии се запазва през целия анализиран период, като през 2003 г. той е 20,3% от общия БВП за страната. Лекият спад се дължи основно на нарасналия дял на Югозападния район за планиране. За периода 1999-2003 г. ръстът на БВП е близо 40% (Вж. Таблица 1.2а.), но в текущи цени, преизчислени в евро, което означава, че реалните темпове на растеж на икономиката на ЮЦР са в рамките на българското стопанство като цяло, отчитайки стойностите на дефлатора за този период.

Зад тази тенденция обаче се крият доста диспропорции между отделните области в Южен централен район (Вж. Приложение 1.2.1.). Единствената област от ЮЦР, която по показателя БВП на човек от населението има стойности над средните за страната, е област Стара Загора, която е на трето място в страната след София-град и Враца. На другия полюс е област Кърджали, която завършва дъното на класацията по този показател – 2624 лв. на човек от населението за 2002 г. Като цяло обаче ЮЦР се очертава като район с най-ниски стойности на този показател за периода след 1999 г. Това, от една страна, се дължи на по-слабо изразената негативна демографска тенденция в сравнение с останалите райони за планиране по отношение на смъртност и раждаемост, а от друга – преобладаваща е вътрешнорайонната мобилност на населението пред миграцията към други райони, което не води до рязко намаляване на населението в ЮЦР.
Фиг. 5. Карта на индекса на БВП по области и общини

Източник: Национален доклад за развитието на човека – България, 2002 г., ПРООН

В структурата на брутната добавена стойност се наблюдава запазване позициите на индустрията в стопанството на ЮЦР (с дял от около 1/3 в общата структура). Същевременно аграрният сектор губи позиции за сметка на сектора на услугите. Вътре по области обаче различията са значителни и тенденциите са разнопосочни, което означава, че все още преструктурирането на областните икономики продължава.

Индустриалното производство има най-голямо значение за областната икономика на Стара Загора, където секторът дава над 50% от БДС. Най-малко е значението на индустрията за областните икономики на Хасково, Кърджали и Смолян – около 1/5 от БДС се дължи на промишлеността в тези области.

Селското стопанство винаги е имало важно значение за ЮЦР. Приносът му за БДС е по-висок от средния за страната. Най-малко значение то има за област Стара Загора – едва 10,6% от БДС дава селското стопанство. На другия полюс е Смолянска област, където почти ¼ от БДС се дължи на аграрния сектор. Значителна е ролята на селското стопанство и в икономиките на областите Кърджали и Хасково, където около 1/5 от БДС се формира в този отрасъл.

Секторът на услугите в ЮЦР повтаря тенденциите, валидни като цяло за страната, а именно – към нарастване на неговия принос в БДС. Тази тенденция не е валидна изцяло единствено за област Стара Загора. Приносът за областната икономика на услугите е едва 39,1% за БДС като цяло, въпреки че се наблюдава слаба тенденция на нарастване.

Индустрия

Машиностроене

Преобладаващият брой дружества произвеждат: хидравлични и пневматични изделия, лагери, подемно-транспортни машини без асансьори (кранове, кари), хладилно и вентилационно оборудване, пречиствателна техника, опаковъчна техника, машини за селското и горското стопанство (трактори, мотофрези), обработващи машини (фрезови машини, шлифовъчни машини, универсални стругове, дървообработващи машини), машини и оборудване за преработка на храни, напитки и тютюн, бойна техника и въоръжение, домакински уреди.

В района функционират дружества за производство на: резервоари, цистерни, вани и подобни съдове за газообразни вещества и течности, изковки, щамповки, скрепителни елементи, пружини.

Една малка част от машиностроителните дружества произвежда части и принадлежности за автомобили и за техните двигатели.

На територията на ЮЦР има изградени и няколко леярски мощности, които обслужват преди всичко производството на хидравлични изделия, металообработващи машини, кари.

С най-голям относителен дял произведена и реализирана продукция от обема на машиностроителния сектор на ЮЦР е производството на хидравлични и пневматични изделия. Седем дружества (общо 11 за страната) произвеждат изделия, които се вграждат в електро- и мотокари, подемно-транспортни съоръжения, селскостопански, пътно-строителни и металорежещи машини.

Обхватът на приложимост на хидравличните и пневматични изделия ги определя като особено значими за развитието на целия сектор “Машиностроене”. Тази продуктова структура определя добрата конкурентноспособност на всички хидравлични и пневматични изделия и високата експортна насоченост (над 80%).

За всички дружества от тази група са необходими иновации за извършване на сериозно продуктово обновление в посока усвояване на пълната гама от продукти.

Сериозно присъствие в ЮЦР има групата за производство на машини и съоръжения за хранително-вкусовата промишленост. “Хранинвест-Хранмашкомплект”АД – Стара Загора със своите десет поделения на територията на района (вкл. гр. Хасково) е най-голямото дружество. Продуктовата му структура обхваща бутилираща техника и винопроизводство, оборудване за консервната промишленост, оборудване за млекопреработващата промишленост, оборудване за тютюнева промишленост, оборудване за хлебарската промишленост оборудване за консервната промишленост и др. Голям процент от произведената продукция на тази група дружества е предназначена за износ. Дружествата са сертифицирани или в процедура по получаването на ISO 9000.

За групата дружества е от голямо значение създаването на усъвършенствани продукти, т.е. придобиване на иновационни продукти. Това ще заздрави пазарните им позиции и ще създаде предпоставки за увеличаване на конкурентноспособността на изделията от хранително-вкусовата промишленост.

На територията на ЮЦР присъства и производството на бойна техника и въоръжение. Тяхната принадлежност към машиностроителния сектор е безспорна. Без да се разглежда подробно дейността им, можем твърдо да маркираме в перспектива създаването на множество иновационни продукти за тази група изделия.

Производството на обработващи машини е съсредоточено в редица предприятия, които произвеждат специализирани инструменти и технологична екипировка.

Всички дружества от групата се нуждаят от продуктово обновление, с цел повишаване на конкурентноспособността си.
Електротехника и електроника

В Южен централен район е добре развита електротехническата промишленост. Тя е представена с почти всички подотрасли: електрически апарати ниско напрежение; акумулатори; кабели и проводници; електродвигатели; осветители; електрически съоръжения ( в т.ч. ел. табла и др.); електродомакински уреди.

Преобладаваща част от фирмите са малки или средни. Единици са големите фирми с персонал над 250 души. Голяма част от фирмите в електронния сектор насочват усилията си към проектиране и производство на средства и системи за автоматизация.

Преобладаваща част от новорегистрираните фирми са “малки” – от типа “гаражни”- и произвеждат малки изделия, които не изискват скъпоструващо оборудване, или извършват услуги в областта на електротехниката.

Поради загубата на пазари и липсата на финансови средства за инвестиции електронната промишленост в района вече е слабо представена.

Голяма част от новосъздадените частни фирми от областта на електрониката се занимават предимно с внос и в най-добрия случай – със сглобяване на изделия, производство на отделни модули за доокомплектоване на системи, разработка на приложен софтуер, инженеринг и сервиз.

Разглеждайки основните производствени дейности на фирмите от електротехническата промишленост в региона, се наблюдава следната тенденция: основната част при създаването на изделията се явяват подготвителните мероприятия т.е. предварителната подготовка.
Парфюмерийно-козметична промишленост в Южен централен район

В Южен централен район са разположени над 90 % от парфюмерийно-козметичните фирми в България. Извън обсега на района остават 3 от големите козметични дружества и няколко средни и малки предприятия. В Южния централен район е съсредоточено цялото производство на етерични масла в страната, което се счита за най-уникалния подсектор на българската промишленост. Това се дължи на факта, че в района се намира Розовата долина, където благодарение на уникалното съчетание на климат, почва и технология на преработка, се произвежда най-висококачественото розово масло в света.

В Розовата долина 25 града и села и 30 000 души са свързани с отглеждането и преработката на широка гама етерично-маслени култури, от които се произвеждат етерични масла, конкрети, екстракти, абсолюта, резиноиди и розова вода.

Годишното производство на розово масло и други етерични масла възлизат съответно на 700-800 кг. и 23-25 х. т., като 95% от продукцията е насочена за експорт. Розовото масло се прилага основно в парфюмерията, козметиката и малка част – в медицината.

Общите площи на розовите градини са около 20 000 дка., като голяма част от тях са над 20-годишни. Като основен проблем се откроява необходимостта от насърчаване производителите на етерично-маслени култури за засаждане отново на съществуващи полета и градини.

Индустриалната картина на Южен централен район, изведена от анализа и Приложената „Секторна структура по области”⁶, притежава следните характеристики:

• 
  Засилване, макар и слабо, на “тежестта” на хранително-вкусовата промишленост, което е за сметка на някои други индустриални отрасли. Производството на разнообразни хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия заема около 1/4 от общия размер на промишлената продукция. Традициите, специализацията и местната суровинна база са факторите, които противодействат срещу критичното свиване на икономическата активност в този сектор на стопанството на района.
  
• 
  Металургията (предимно производството на цветни метали), както и производството на химически продукти и пластмасови изделия; на хартия, издателски и полиграфични изделия; на шивашки изделия; на текстил и трикотаж са производства с относително устойчив темп на развитие, с търсена от пазара (външен и вътрешен) продукция.
  
• 
  Машиностроенето (металолеене и металообработване), добивната промишленост, производството на електротехнически машини и оборудване губят значимостта си на структуроопределящи икономиката на района отрасли.
  

Един от основните проблеми на българските фирми в периода на преход е тяхното ниско технологично равнище. Проблемът за иновационната активност на родните компании е актуален преди всичко поради това, че е необходимо средство за оцеляването и развитието на предприятията както от частния, така и от държавния сектор. Заедно с това тя е и необходимото условие за превръщането им в конкурентноспособни пазарни структури.

77% от фирмите в ЮЦР се самофинансират в областта на иновациите и това предполага, че стратегията им е продукт на вътрешна преценка и идеи. Основен източник за финансиране на иновациите в преобладаващата част от фирмите, според изследване на фондация “ПИК” (2003 г.), са техните собствени средства. Самофинансирането на нововъведенията обаче по-скоро води до отрицатели последици, отколкото да е носител на положителни моменти. Важна особеност на нововъведенията във фирмите, които разчитат на собствените си ресурси, е относително скромният им мащаб и отсъствието на внедрени разработки от глобален характер. Ограничеността на средствата обуславя и още една особеност – постепенния характер на иновационните проекти. Неслучайно доминирането на продуктовите иновации е свързано до голяма степен със структурата на финансовите източници.

В редица случаи фирмите комбинират няколко източника на средства в разнообразни форми. За малките дъщерни предприятия използването на собствените ресурси за иновации се съчетава с инвестиции от компанията-майка. Финансирането на иновациите за сметка на нов външен собственик (в това число и чуждестранен) все още не е разпространено сред изследваните компании.

Наличната информация не позволява да се направят еднозначни изводи за стимулите за основните инвеститори по отношение на иновациите. Може да се предположи, че държавата в лицето на централните и местните органи на управление влага средства за иновации, които обаче предимно трябва да решават социални проблеми (създаване на нови работни места, поддържане на жизненоважни или стратегически сектори на икономиката и пр.). Интересите на банките, частните и “криминалните” инвеститори са почти съвпадащи – получаването на краткосрочна печалба. При цялото многообразие на външни източници за финансиране може да се отбележи една доминираща черта, въпреки новите тенденции, забелязвани напоследък, а именно, че се запазват “непрозрачните” отношения между фирмите и кредитиращите иновационни практики организации, вкл. и поради конфиденциалност на информацията, свързана с конкуренцията.

Механизмът на взаимодействие между фирмите – потребители на иновации и организациите, предлагащи иновации, в ЮЦР до голяма степен е разрушен. Много отраслови институти или са прекратили своето съществуване, или работят в режим на оцеляване и не изпълняват перспективни разработки, в резултат на което влиянието на отрасловите науки върху иновативните производствени практики и минимално. На свой ред много предприятия ликвидираха своите научно-изследователски и опитно-конструкторски звена. Все пак старата система, генерираща иновации, не се разпадна напълно, особено що се касае до селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост: силата на взаимоотношенията между фирмите и научните институти и организации варира в доста широк диапазон – от пълната липса на контакти до съвместната работа над проекти. Общото правило е обаче малките предприятия и тези с чуждестранно участие да не провеждат собствени НИОКР, а да придобиват готово ново оборудване, лицензи, технологии или да адаптират задгранични образци и конструкторски и технологични решения.

Иновационната дейност в изследваните фирми в ЮЦР (фондация “ПИК” – 2003 г.) е нарушена от редица въздействащи вътрешни и външни фактори изразяващо се в следното:

1. Липсата на нормативни облекчения за фирмите, стремящи се към иновативно развитие и иновационна наситеност на дейността;

2. Липса на единна методология за анализ и отчитане резултатите (ефективността) от използването на иновациите и развитие на иновационната дейност;

3. Липсата на национална иновационна политика;

4. Недостатъчно предлагане на пазара на специализирана информация (литература, проекти, проучвания и др.).

Въз основа на резултатите от анализа може с известни уговорки да се направи изводът, че на сегашния етап на развитие на бизнеса, иновациите не са основният и определящ фактор за конкурентноспособността на Южен централен район.

Обработваемите площи в региона на Централна Южна България са 20,3% от обработваемите площи в страната. Това е една пета от площта, годна за земеделско производство. Посевните площи са по-малко от една пета. За сметка на това площите, заети с трайни насаждения са почти една трета от трайните насаждения в страната

В региона основен дял заемат зърнените култури – 56,5 %. На второ място са техническите култури.

Освен като основен зърнопроизводителен районът се характеризира и с това, че тук са разпространени 30,8% от площите на зеленчуковите култури, 28,1% от площите на овощните култури и 26,7% от лозята от общия дял на страната. Най-малък е делът на фуражните култури.

Почвените и климатичните условия в региона благоприятстват отглеждането на почти всички видове култури. Най-голям дял в структурата на посевните площи заема пшеницата – 38,0% от общия размер на площите в региона и 17,3% от сумата на пшеницата в страната. На второ място по площи се нарежда слънчогледът.

Макар че памукът заема само 1,5%, регионът е основен памукопроизводител, тъй като осигурява 89,5 % от площите на тази култура в страната.

Фиг. 6 Разпределение на посевните площи по култури в ЮЦР (2003 г.)

В региона тютюнът заема малка площ – 0,8 до 2,3%, но това е повече от половината от тютюнопроизводните площи на страната.

В района се намират и повече от половината площи на ябълките и една трета от десертните лозя. При зеленчуковите култури най-голям е делът на зеления пипер, картофите и доматите.

Пшеницата заема основен дял от общия обем на произвежданата продукция в региона – 26,2%. На второ място са картофите и доматите.

Регионът осигурява 93,0% от количеството на произвеждания памук в страната. На второ място по размер се нарежда тютюн Вирджиния – 64,4%. Районът осигурява и повече от половината от производството на ориенталски тютюн, пипер и ябълки. Лозята осигуряват около една трета от произвежданото количество грозде.

Добивите при повечето култури са по-големи от средните добиви на културите, получавани в страната. Особено ярко се открояват краставиците – 149,8%, фасулът – 146,7% и сливите – 132,3%. По-ниски са добивите при слънчогледа и някои овощни видове.

Районът има добре развито животновъдство. Тук се отглеждат малко повече от една трета от говедата в страната – 35,4%. Овцете, птиците и козите са една пета от общия брой на тези категории животни в страната. Най-малък е делът на свинете.

В региона се произвежда повече от една трета от общото количество на млякото в страната – 34,8%. Овцевъдството осигурява повече от една четвърт от получаваното мляко в България. Малко по-слабо е развито птицевъдството.

Получаваната от животните продуктивност е близка до средното за страната.
Фиг. 7 Относителен дял на земеделските земи от общата площ по планови райони, 2000, НСИ

Процентът на земеделските земи в ЮЦР е едва 48,42%, като далеч изостава от повечето от останалите райони за планиране по този показател, с изключение на ЮЗР. Също така нисък е относителният дял на обработваемите площи от общата квадратура земеделските земи – само 73,62%, което също се дължи основно на планинския характер на много от частите на района. По този показател районът също чувствително изостава от останалите райони за планиране, с изключение на ЮЗР.

За съжаление статистиката не предоставя данни каква част от земеделската земя е реално обработваема, което би било точен индикатор за степента за икономическо развитие на районите за планиране.

Фиг.8 Относителен дял на обработваемата площ от общата площ по области, 2000, НСИ

В рамките на плановия район се наблюдава сериозна диспропорция при относителния дял на земеделските земи от общата територия, като Пловдив, Стара Загора и Хасково имат почти два пъти по-висок относителен дял от останалите. Подобно различие се наблюдава и при относителния дял на обработваемите земи от общата земеделска площ, като предимно планинските области Кърджали с 43,7% и Смолян с 51,31% значително изостават от останалите, напр. Стара Загора – 83,36%.

За сметка на това, относителният дял на поливните площи от обработваемата земя в ЮЦР надхвърля една четвърт – 25,61%, което е почти двойно повече от останалите райони за планиране и ясно показва по-високото равнище на развитие на земеделието в Южен централен район.

Сериозна диспропорция има и при отделните области при относителния дял на поливните площи от обработваемите земи. В Пазарджишка и Пловдивска област той надхвърля 40%, което, от своя страна, е от два до три пъти повече от останалите, като в Смолянска област дори няма поливни площи.
Туризъм

Туристическата индустрия е най-бързо развиващият се сектор на икономиката в глобален мащаб. Средният годишен растеж в света е около 10%. За България като цяло темповете на развитие на туризма през последните години надминават всички рекорди досега. Средният годишен ръст на приходи от туризъм за последните години е около 20%.

– 2003 г. (в млн. евро)

Приходи   Разходи

2002   2003

Южен централен район не прави изключение от общата тенденция за страната. За последните три години туризмът се развива със същите темпове, както и в цялата страна. Това най-ясно се вижда от растежа на средствата за подслон и от приходите, които те носят.

Инвестициите в хотели и ресторанти за четири години са се увеличили с близо 220%.

От данните ясно се вижда, че Южен централен район се позиционира сравнително добре в сравнение с другите планови райони по този показател. Двата източни района са значително по-напред поради това, че включват големите Черноморски курорти, а Югозападен район включва София град и Банско. Сред останалите три района Южен централен се откроява значително. Наистина тук се намира град Пловдив, но е важно да се отбележи, че през последните няколко години се инвестира в туристически обекти със значителни темпове в района на Родопите.

При сравнението на показателите между районите на планиране се установява, че в този район най-активно се работи на вътрешния пазар. Ръстът на приходите от български туристи значително надвишава данните по същия показател за другите райони.

Динамиката на развитие на отрасъла през последните три години показва, че между областите в плановия район има различия и те са свързани със спецификата на съответните туристически ресурси. Най-бърз е растежът в област Смолян, където се развива масов туризъм през зимния сезон. Статистическите наблюдения показват намаляване на броя на средствата за подслон за областите Кърджали, Пазарджик и Пловдив. Но това е за сметка на териториално преструктуриране на отрасъла. Всъщност, броят на посетителите се увеличил и в трите области.

Туризмът присъства като приоритет в плановете и стратегиите на повечето области и общини от района. Районът дава възможност за развитие на екотуризъм и културен туризъм, основан на интересите към уникалния за България ландшафт, съхранената природа – флора и фауна, птиците, риболова, екстремните преживявания, балнеологията (около 1/4 от запасите на минерална вода в страната са в ЮЦР), традиционните местни занаяти и обекти на културно-историческото наследство.

Като цяло, могат да се дефинират четири туристически дестинации в този регион, които имат свой характерен облик и перспектива, но и които формират една перспективна комбинация за бъдеще:

• 
  районът на Национален парк ”Централен Балкан” с подбалканската долина и Средна гора – част от Пловдивска и част от Старозагорска Област;
  
• 
  Районът на долината на река Марица с градовете Пловдив и Стара Загора – с възможности за културен, конгресен, бизнес- и балнеолечебен туризъм;
  
• 
  Западните Родопи – с възможности за ски спорт през зимата и културен, екологичен, селски, балнеоложки и приключенски туризъм през всички сезони;
  
• 
  Източните Родопи – с възможности за културен, селски, екологичен и рекреативен-спортен туризъм през всички сезони (в зависимост от перспективата за развитие на добивната индустрия, която значително би намалила потенциала на района за съхраняване на биологичното разнообразие и за развитие на туризма).
  

През последните години се наблюдава тенденция към увеличаване на дела на частните инвестиции в създаването на екотуристически продукти. Примери за частни инвестиции в създаването на места за съприкосновение на туриста с местната култура на хранене и традиции могат да се открият в почти всички общини – места за настаняване и хранене, предлагащи специфична кухня, интериор и музика. В региона работят относително малък брой местни туристически агенции и туроператорски фирми – най-вече в Пловдив, Пампорово и Велинград. Те са специализирани главно в предлагането на ски-туризъм и балнеолечение.

Туристическата информационна инфраструктура е относително добре развита. Туристически информационни центрове има в най-малко двадесет населени места. Повечето от тях са създадени с донорска подкрепа.

Маркирани са значителен брой туристически пътеки.

В региона работят ресурсни центрове за подкрепа на местния бизнес в Девин и Велинград. Филиалът на Пловдивския университет в Смолян предоставя възможности за получаване на квалификация в сферата на туризма. Университетът по хранителни технологии в Пловдив също подготвя кадри за туризма.

Един от проблемите за развитието на туризма в района е зле поддържаната трето- и общинска пътна мрежа главно в планините, която затруднява достъпа до туристическите обекти, както и до някои от селищата с бази за настаняване на туристите. Необезопасеният достъп до важни туристически обекти, наличието на нерегламентирани сметища и липса на изградени канализационни мрежи в малките населени места, недоброто състояние на телекомуникационната мрежа, недостатъчното осветление и благоустрояване са важни фактори, които могат да възпрепятстват развитието на качествен регионален туристически продукт. Водоснабдяването, особено в по-малките селища, не е добро. Съществуват и селища, които не са водоснабдени.

Друг съществен дефицит на туристическата индустрия в района е липсата на мащабно обединение или браншова организация, която да подпомага местните предприемачи, да служи като координатор и управител на дестинацията и като център на териториалния туристически клъстер и партньор на държавата.

Основните фактори, които влияят върху развитието на туризма в района, са:

• 
  състоянието на транспортната инфраструктура;
  
• 
  състоянието на комуналното обслужване в селищата – осветление, водоснабдяване, канализация, управление на отпадъците и др.;
  
• 
  състоянието на човешките ресурси в района;
  
• 
  инвестиционната политика на местните власти.
  

• 
  Високият темп на инвестиции и развитие на ски центовете в Родопите;
  
• 
  Оживяващите се възможности за различни форми на устойчив туризъм – културен, екологичен, балнеоложки, приключенски, селски и др. Тези форми на туризъм имат важен принос и към устойчивото развитие на местните общности и избягване на възможността от допълнителна индустриализация на района, която ще нанесе неизлечими вреди на околната среда и на здравето на хората, както и върху развитието на туризма, който за значителен брой малки населени места е единствена алтернатива за икономическо развитие.
  

Политиката в областта на науката и изследванията е едно от уязвимите места в цялостната икономическа политика. Тенденциите в тази сфера са особено показателни по отношение липсата на база за иновативно и технологично развитие на стопанския сектор в България. Взаимодействието между индустрия и научен сектор е със свиваща се тенденция, както показва официалната статистическа информация.

Първият показател, свързан с организациите, осъществявали НИРД през периода 1998-2000 г⁹, показва, че тенденцията е спадаща както за страната като цяло, така и по отношение на Южен централен район. И ако за държавния сектор, висшето образование и нетърговските организации броят на организациите се запазва или слабо намалява, то за предприятията спадът е драстичен – за същия период с близо 28%. Това означава, че иновативната политика на фирмено равнище не е приоритет на стратегическото развитие. За Южен централен район обаче тази негативна тенденция е най-слабо изразена, тъй като броят на организациите, осъществявали НИРД, се е намалил от 67 през 1998 г. на 64 през 2000 г. Вътре в региона обаче е налице силна диференциация. Водещи са Пловдивска и Старозагорска област, докато на другия полюс са Кърджали, където единствено в държавния сектор 3 организации са осъществявали подобна дейност, и Смолян, където няма нито една организация.

Ако вземем предвид разходите за НИРД¹⁰ тенденцията също е негативна, независимо, че се наблюдава ръст на тези разходи, измерени в текущи цени, т.е. в условията на икономическа стабилизация след въвеждането на паричния съвет. Ако обаче съотнесем тези разходи към БВП, се оказва, че като цяло за страната те намаляват до края на миналия век, след което от 2002 г. се наблюдава известно нарастване. За ЮЦР постъпателната тенденция на растеж на разходите за НИРД се наблюдава още от 1999 г., за разлика от някои други райони за планиране, като Северозападен и Югоизточен.

Негативната тенденция по отношение на бъдещата иновационна и технологична политика се потвърждава и от данните за персонала, зает с НИРД¹².

• 
  Най-сериозното ограничение за развитието и изпълнението на дейностите, свързани с иновационната и технологична политика на равнище предприятие, са от ресурсен характер – чувства се недостиг на финансови и човешки ресурси. В този смисъл спадащите (слабо нарастващите) разходи за НИРД и броят на заетите с такава дейност показват, че до голяма степен жизнеността в тази област е свързана все още доста силно с държавния сектор. В същото време най-интегрираният показател – относителен дял на НИРД в БВП за страната като цяло – показва негативна тенденция към свиване на тези разходи. За Южен централен район данните са далеч под средните за страната;
  

• 
  На второ място, липсва среда, която да стимулира създаването на нови технологии и продукти. Дори т.нар. приоритетни отрасли са най-зле “осигурени” с ресурси (финансови и трудови), които да гарантират конкурентноспособността им на вътрешния и външните пазари;
  

• 
  Намаляващите (слабо нарастващите) стойности на показателите за НИРД показват, че връзката “научно-изследователска база – производство” става все по-слаба. Иновациите и технологичното развитие на фирмите остава на заден план, след борбата им за оцеляване на пазара. А това на практика означава липса на подкрепа за сътрудничество между изследователите, бизнеса и финансовите среди. Снижаването на продуктивността на НИРД, измерена чрез завършените научно-изследователски проекти (теми), подсказва, че националната статистика трябва да обърне внимание и на измерването на един такъв показател, какъвто е внедряването на разработените научно-изследователски проекти (теми);
  

• 
  Липсва връзка между чуждестранните инвестиции и иновативното фирмено развитие, с малки изключения, които не засягат наблюдавания в анализа Южен централен район (има се предвид примера на Габровска област);
  

• 
  Дейността по НИРД е насочена основно към създаването на нови и усъвършенствани изделия (изключение е Югозападен район, където ударението е върху новите методи и системи, т.е. иновациите и технологичното развитие). Това важи и за наблюдавания Южен централен район, което означава, че се залага на краткосрочния ефект в НИРД.