Съществуващите екологични проблеми

4Съществуващите екологични проблеми

Въздух и климатични фактори

В 3 от градовете на този район има тенденция за замърсяване на атмосферния въздух със серен диоксид. По отношение на средната часова пределно допустима концентрация, нарушенията през разглеждания период са съответно: Димитровград – 20, Сливен – 24 и Гълъбово – 62.

Във всички градове от този район, в които се провежда контрол на замърсяването на въздуха, се поддържа високо ниво на замърсяване с фини прахови частици под 10 микрона през първото и четвъртото тримесечия, като навсякъде се нарушава допустимия брой 35 дни в годината с наднормени концентрации.

Повърхностни води

Идентифицирани са следните екологични проблеми, които могат да се класифицират в няколко групи :

• 
  Наличният естествен отток в реките в месеците на маловодие е в границите на литри или практически пресъхват.
  
• 
  В много единични участъци на речните русла, предимно в границите на населените места и землищата им, състоянието и проводимостта на водата е чувствително влошена. Значителните промени в морфологичното състояние, със силно понижение на котата на речното дъно, довежда до съпътстващо обезводняване на речните тераси и заедно с извършвания преди години прекомерен добив на баластра е довело до силно ерозирани брегове и лоша проводимост.
  

• 
  Населението предимно в селата не е обхванато напълно с водоснабдителна мрежа.
  
• 
  Не навсякъде се доставя необходимото количество вода за питейно-битови нужди.
  
• 
  Водопроводната мрежа в много от градовете е амортизирана и се допускат загуби на вода над 65%. Констатираните загуби на вода от водопроводната мрежа са изключително големи и се дължат основно на физически течове – както видими, така и скрити. Преобладаващата част от действащите водоснабдителни активи (водовземни съоръжения, водопроводна мрежа, помпи, хидрофори, водомери и др.) са въведени в експлоатация преди 1980г. и са изградени от материали (преобладаващо етернитови и стоманени тръби), чийто срок на годност е изтекъл.
  
• 
  За промишлено водоснабдяване обикновено се използва условно чиста вода, но все още не са достатъчни дейностите по внедряване на водоспестяващи технологии, затворени оборотни цикли и др.
  
• 
  Питейната вода предимно се хлорира. Липсва достатъчен брой пречиствателни станции за питейни води.
  
• 
  В голяма част от водопроводната мрежа, в т.ч. вертикалните водопроводни инсталации в сгради, нивото на корозия или натрупвания на отлагания е значително, което обуславя рискове за качеството на водата.
  

• 
  Нерационално използване на съществуващите хидромелиоративни съоръжения (язовири, помпени станции, напоителни канали).
  
• 
  Лошо състояние на съществуващите хидромелиоративни съоръжения.
  
• 
  Липса на хидромелиоративни съоръжения в определени райони; (части от напоителни и отводнителни системи, заедно с помпените станции са унищожени).
  

• 
  Отпадъчните води от населените места не са обхванати напълно от канализационна мрежа;
  
• 
  Заустване на непречистени отпадъчни води в Повърхностните Водни тела.
  
• 
  Значимо е натоварването от специфични органични замърсители от земеделски практики и животновъдство;
  
• 
  Състоянието на съществуващите канализационни мрежи не навсякъде е добро. Канализационната мрежа е амортизирана и допуска течове;
  
• 
  Липса на достатъчно пречиствателни станции и съоръжения за пречистване на промишлени и битови отпадъчни води, поради което голямо количество непречистени отпадъчни води се изпускат във водните тела /обекти;
  
• 
  Състоянието на някои от съществуващите ПСОВ не е добро. Тези ПСОВ са били изградени основно през 70-те и 80-те години на миналия век и в много от тях все още не е направена пълна смяна на оборудването, понякога не работят или не пречистват достатъчно, поради което се налага разширение, реконструкция и модернизация, пречистването не е неефективно по отношение на азот и фосфор и от тях се заустват води, превишаващи нормите за ІІ-ра категория водоприемник на амониев азот, нитритен азот и фосфати;
  
• 
  Наличие на нерегламентирани сметища за битови отпадъци, включително и в границите на заливаемите тераси на реките.
  

• 
  Незадоволително е състоянието на корекциите на реките (диги, надлъжни и напречни съоръжения, дънни и хидравлични прагове);
  
• 
  Поддържането проводимостта на речните легла не e във всички участъци и нe e достатъчно;
  
• 
  Начинът на изземане на инертни материали в действителност води до образуване на езера, вследствие удълбочаване в определения участък на речното корито или в крайречната зона;
  
• 
  Състоянието на дигите и корекциите в някои участъци от реките изисква изграждане на нови и подновяване на старите в границите на населените места с оглед превенция и защита от наводнения;
  
• 
  Наличието на водни тела, които са пресъхващи е причина за недостиг на вода.
  

Подземни води

- точкови източници на замърсяване: стари нерегламентирани сметища за битови отпадъци от населените места, складове за пестициди и др.;

- дифузни източници на замърсяване: селища без ПСОВ и без или с частично изградена канализационна мрежа, съществуващите, в значителна степен амортизирани, канализационни мрежи, земеползването (орна земя и трайни насаждения), свързано с прилагане на торове и препарати за растителна защита;

- състоянието на водовземането: сезонен недостиг на питейна вода в някои населени места, големи загуби на питейна вода преди достигане до потребителите; използване на питейна вода за промишлени нужди и напояване.

Почви

Ландшафт

• 
  Липса на нормативна база;
  
• 
  Замърсяване на компонентите на ландшафтите;
  
• 
  Промяна на типовете ландшафти;
  
• 
  Нарушаване на ландшафтите;
  
• 
  Визуално-естетически въздействия.
  

Флора

Горските пожари са голям проблем за флората и околната среда като цяло, тъй като променят всички условия на средата, в т.ч. унищожаване на растителни и животински видове, много от тях редки и ценни, частично или изцяло разрушаване на хумусния почвен слой, създаване на условия за проникване и развитие на гъбични и др. вредни организми, последствията от които са нарушаване на устойчивостта на екосистемата. Немалко са горските пожари в България, причинени от човешка дейност - за последните 10 години 50% са доказано причинени от човешка дейност. Това е особено голям проблем за ЮИР, тъй като горската растителност в района все повече намалява за сметка на селскостопански земи и тревни площи, вторични гори и храсталаци от келяв габър.

Неконтролираното изхвърляне на строителни отпадъци от гражданите и фирмите при изходите на населените места, около пътните артерии и замърсяване на зелените площи в самите населени места е също сериозен проблем. Това пряко влошава местообитанията и унищожава ценни растителни видове.

ЮИР се характеризира с нарушени терени и замърсяване на въздуха в района на енергийния комплекс Марица Изток; прекомерно и хаотично застрояване на Черноморското крайбрежие и свръхнатоварване на базовата инфраструктура; завишена интензивност на застрояване; силно фрагментирано земеделие; локални замърсявания на околната среда. Ускорените и мащабни застроявания по Черноморското крайбрежие с нова хотелска база, ваканционни селища и курортни зони довеждат до свръхнатовареност на комунално битовата инфраструктура, инженерните съоръжения, транспортната и екологичната инфраструктура. Проблем е и негативното въздействие от автомобилния транспорт върху околната среда, там където все още няма обходни пътища на селищата за транзитния транспорт.

Фауна

Проблем, особено покрай големите морски курорти, е неконтролираното изхвърляне на строителни и битови отпадъци, което води до формиране на нерегламентирани сметища, както и около пътните артерии и замърсяване на зелените площи в самите населени места. Това влошава местообитанията и се отразява както пряко, така и косвено върху фаунистичното разнообразие.

Проблем по поречието на реките, особено Тунджа, са кариерите за добив на инертни материали – баластра и пясък, които водят до промяна на крайречните местообитания, промяна в хидрологичния режим на реката и др.

Проблеми, свързани с морските екосистеми, са риболова със забранени средства, бракониерството, замърсяването на водите.

Национална екологична мрежа

В ЮИР са отчетени заплахи от продължаващи промишлени замърсявания на околната среда, като основен проблем се посочва замърсяването на въздуха в района на енергийния комплекс Марица Изток; недостатъчно ефективно управление на природните ресурси; прекомерно застрояване на Черноморското крайбрежие и свръхнатоварване на базовата инфраструктура. Сред заплахите, свързани с околната среда, са посочени засилване на природните рискове в крайбрежните зони и влошаване екологичното състояние на Черно море, в резултат на лошо управление на околната среда и контрол върху антропогенните дейности.

Урбанизацията и експанзията на индустриалните и селищните зони води до фрагментация на природните местообитания. Като цяло, застрояването или изграждането на туристическа и др. инфраструктура във все повече чувствителни територии (вкл. защитени територии, зони от Натура 2000, редки и уязвими местообитания и екосистеми като влажни зони, поречия, гори и др.), се превръща във все по-сериозен проблем за България през последните години.

От друга страна, неустойчивите селскостопански (интензивно и химизирано селско стопанство) и горскостопански практики (провеждане на голи сечи, унищожаване на старите гори, залесяване с монокултури и др.) също могат да причинят загуба на биоразнообразие, което се отразява на предмета на защита на териториите, включени в Националната екологична мрежа.

Културно-историческо наследство

• 
  Недостатъчно спазване на изискванията за защита и опазване на НКЦ по реда на Закона за културното наследство, Закона за устройство на територията, Закона за опазване на околната среда и наредбите към тях;
  
• 
  Непредвидени и непредприети превантивни мерки на физическа защита и опазване;
  
• 
  Недостатъчност на нормативните изисквания за обхвата и съдържанието на устройствените планове и на инвестиционните проекти за предвиждане на интегрирани мерки за обновяване, регенерация и защита на обектите на културното наследство и експозиционната им среда от увреждания и унищожаване от действието на предвидими природни и антропогенни фактори;
  
• 
  Непредвидени в проектния устройствен и инвестиционен инструментариум интегрирани мерки за защита и опазване при обновяване на средата и обектите, при благоустрояването и озеленяването на терените;
  
• 
  Непредвидени мерки по поддържане качеството на експозиционната среда на обекти на културното наследство в отдалечени райони и в урбанизирана среда – липса на изисквания за поставяне на малки пречиствателни съоръжения; полагане на канализация; създаване на условия за добра естествена въздушна вентилация на пространствата в старинните плътно застроени части на градовете;
  
• 
  Некачествено изпълнени консервационно-реставрационни работи или избрани неподходящи материали по отношение на специфичните условия (микроклимат) в експозиционната среда;
  
• 
  Липсата на институционализиран постоянен мониторинг на промените относно параметрите на различните фактори на въздействие върху материалната субстанция и експозиционната среда на обектите на културното наследство;
  
• 
  Непълноценно определени режими за защита, опазване и управление на социализацията на културните ценности;
  
• 
  Допускане на приоритетност на рискови за защитата и опазването на недвижимите културни ценности дейности и действия по обновяването на самите тях или на експозиционната им среда.
  

Отпадъци

• 
  Неефективно функционираща системата за сметосъбиране в селата, което е причина за наличие на нерегламентирани сметища за битови отпадъци.
  
• 
  Недостатъчна обезпеченост с депа за битови отпадъци, отговарящи на европейските стандарти.
  
• 
  Наличие на много нерегламентирани сметища за строителни отпадъци, което е предизвикано, както от ограниченият брой и недостатъчен капацитет на съществуващите специализирани депа за строителни отпадъци, така и от липсата на алтернативи на депонирането за такива отпадъци.
  
• 
  В общини Созопол, Приморско, Карнобат, Поморие и Царево системите за разделно събиране на отпадъци не действат, което води да депониране на ценни ресурси и по-бързо изчерпване на депата за битови отпадъци.
  
• 
  В района на РИОСВ – Стара Загора няма съоръжения или депа за опасни отпадъци.
  

Рискови енергийни фактори

Материални активи

• 
  Ускорените и мащабни застроявания по Черноморското крайбрежие с нова хотелска база, ваканционни селища и курортни зони довеждат до свръхнатовареност на комунално битовата инфраструктура, инженерните съоръжения, транспортната и екологичната инфраструктура и оттук до забавяне на темпа на развитие на съвременен вътрешен и международен туризъм.
  
• 
  Някои участъци от общинската мрежа пътища са с влошени експлоатационни условия поради недостатъчни ресурси за поддържането й.
  
• 
  Железопътната инфраструктура се характеризира с незадоволителното състояние на жп гарите, нуждаещ се от реконструкция релсов път (водещ до ниските скорости на движение на влаковете) и лошото състояние на подвижния състав – всички тези фактори обуславят наблюдавания отлив на пътници от железопътния транспорт.
  
• 
  На много места в самите селища по Черноморието има терени, влезли в регулация по Застроително Регулационен План, като при това външни инженерни електроснабдителни мрежи не са предвидени. Това затруднява изграждането на електрозахранване за новите сгради и е предпоставка за конфликтни ситуации.
  
• 
  Електропреносната мрежа се нуждае от доизграждане и реконструкция, особено в районите с потенциал за развитие на туризма. Наложително е привеждането на електропреносната мрежа във вилната зона на гр.Сливен, която се очертава като “зелената територия “ за развитие на града, в съответствие с техническите изисквания.
  
• 
  Съществуват проблеми с осигуряването на непрекъснато водоснабдяване на някои населени места. В 30-40% от населените места проблемите с водоснабдяването не се дължат на сушата, а на проблеми със захранването с питейна вода. В някои общини водоснабдителната мрежа е силно амортизирана. Между 10 и 15% от населените места са на режим заради текущи повреди по водопроводната и канализационната мрежи. Необходими са мерки за подобряване на водоснабдяването на населените места, които са на сезонен режим и осигуряването на допълнителни количества питейна вода.
  
• 
  Липсата на канализационни мрежи особено в селата е причина за заустване на отпадъчните води директно в реки, дерета и др. или отвеждане в септични ями, което създава опасности от замърсяване на повърхностните и подземните води.
  

Население, човешко здраве и обекти, подлежащи на здравна защита

• 
  Неравномерното развитие на отделните региони, области и общини - значителни вътрешнорегионални дисбаланси;
  
• 
  Териториални диспропорции в разпределението на човешкия потенциал - струпване на население в по-привлекателните области Бургас и Стара Загора;
  
• 
  Обезлюдяване на някои селски райони - негативна тенденция за непрекъснато намаление на броя на населението;
  
• 
  Концентрация на базата за туризъм и туристическите услуги по крайбрежието; не се забелязват тенденции за преодоляване на сезонността на морския туризъм и разнообразяване на туристическия продукт;
  
• 
  Нисък дял на разходите за научно-изследователска и развойна дейност от БВП на района;
  
• 
  Най-висок дял на рано напусналите образователната система лица; слаби връзки между изследователските центрове, университетите и бизнеса;
  
• 
  Недостиг на медицински и социални услуги в някои райони;
  
• 
  Налице са диспропорции в разпределението на здравната мрежа на областно и на общинско ниво. Концентрацията на здравните заведения предимно в областните градове води до ограничаване на възможностите за получаване на адекватно здравно обслужване на живеещите в селата и в малките общини, в повечето от които е концентрирано малцинствено население;
  
• 
  Налице е риск за здравето на населението, свързан с емисии на парникови газове и серен диоксид (в ЮИР е най-големия емитър на тези замърсители в страната);
  
• 
  Налице е лошо качество на атмосферния въздух и висок риск по отношение на последиците от климатичните промени;
  
• 
  Липса на широколентова инфраструктура (интернет) в слабо населените или по-слабо развитите в икономическо отношение части на района;
  
• 
  Недостатъчно изградена канализационна мрежа в малките населени места в района и нисък % от населението, обслужено от пречиствателни станции.