Министерство на регионалното развитие и благоустройството Екологична оценка

4Съществуващите екологични проблеми, установени на различно ниво, имащи отношение към Регионален план за развитие на Североизточен район за периода 2014 г. – 2020 г., включително отнасящите се до райони с особено екологично значение, като защитените зони по Закона за биологичното разнообразие

Въздух и климатични фактори

• 
  В Добрич, Шумен и Варна замърсяването с ФПЧ₁₀ е над пределно допустимото с над 35 дни в годината над пределно допустимата концентрация. ФПЧ_2,5 се измерва само във Варна, където средната годишна стойност не е над пределно допустимата.
  
• 
  Във Варна има отделни дни с превишение на краткосрочната целева норма за озон, но не е надхвърлен допустимият им брой през годината. Пак там има отделни дни с превишаване на средната часова норма за азотен диоксид. По отношение на останалите контролирани замърсители не са установени нарушения на законовите изисквания.
  

Повърхностни води

• 
  Замърсяване от нерегламентирани зауствания на непречистени води от селища, мандри, предприятия;
  
• 
  Недобро поддържане на язовирите и речното корито;
  
• 
  Не поддържане на лагуните от свинефермите;
  
• 
  Изграденост на голям брой малки язовири, довело до недостиг на вода за екосистемите под тях;
  
• 
  Остарялата водоснабдителна и канализационна мрежи.
  

Подземни води

• 
  точкови източници на замърсяване: стари нерегламентирани сметища за битови отпадъци от населените места, складове за пестициди и др.;
  
• 
  дифузни източници на замърсяване: селища без ПСОВ и без или с частично изградена канализационна мрежа, съществуващите, в значителна степен амортизирани, канализационни мрежи, земеползването (орна земя и трайни насаждения), свързано с прилагане на торове и препарати за растителна защита;
  
• 
  състоянието на водовземането: сезонен недостиг на питейна вода в някои населени места, големи загуби на питейна вода преди достигане до потребителите; използване на питейна вода за промишлени нужди и напояване.
  

Почви

• 
  Негативните процеси в почвите, имащи отношение към Регионален план за развитие на Североизточен район 2014-2020, се изразяват най-вече с развитие на проблеми, свързани с почвено запечатване, ерозия, свлачищни процеси и локално замърсяване.
  

Ландшафт

• 
  Липса на нормативна база - В момента единственият нормативен документ в България, който регламентира опазването и управлението на ландшафтите е Европейската конвенция за ландшафта. Необходимо е законово да се регламентират дейностите по опазване и устойчиво управление на ландшафтите.
  
• 
  Замърсяване на компонентите на ландшафтите - В резултат от строителните дейности при изграждане на нови обекти, реконструкцията и модернизацията на съществуващите обекти и полагането на необходимата инфраструктура, се получава запрашаване и замърсяване на компонентите на ландшафтите с тежки метали и сажди от пътищата; с отпадъци и гориво-смазочни материали от автотранспорта и строителната механизация, и от дейностите свързани с поддръжка на транспорта.
  
• 
  Промяна на типовете ландшафти - Промяната на съществуващите ландшафтни компоненти и замърсяването им с отпадъци има неблагоприятно визуално-естетическо въздействие върху ландшафтите. Създаване на нови ландшафтни типове в резултат от изграждане на новите съоръжения и антропогенизацията на териториите, особено в района на Черноморското крайбрежие, също е съществен проблем.
  
• 
  Нарушаване на ландшафтите - Нарушенията върху ландшафтите могат да бъдат преки и вторични. Преките нарушения на ландшафтните компоненти се наблюдават по време на строителните дейности, рехабилитацията и модернизацията на всички видове обекти и тяхната инфраструктура и са резултат от присъствието и експлоатацията на строителна техника на площадката, като се получава и визуално-естетическо натоварване на териториите. Вторични промени в ландшафтите се наблюдават вследствие на следните дейности: промени в използването на земята, поставянето на огради и осветление, промени на характера на ландшафтите вследствие причинени от интензификацията на използването на терените, ерозия на почвите, въздействие върху ландшафтите вследствие в резултат предложенията за оформяне на ландшафта.
  
• 
  Визуално-естетически въздействия - Вторични промени върху ландшафтните компоненти има вследствие изграждането на нови структури и обекти.
  

Флора

• 
  Урбанизацията, интензификацията на транспорта, замърсяването на вътрешните водоеми и нови територии с индустриални и битови отпадъци и др. са мощни негативни фактори, влияещи върху богатото и оригинално биологично разнообразие на България, чийто основен компонент е флората. Големите градове и свързаните с тях индустриални предприятия в СИР (Варна Шумен, Търговище, Добрич) не са изключение от характерния за сегашното урбанистично и индустриално развитие процес.
  
• 
  Характерен проблем за СИР по отношение на флората е немалкият процент деградирани вторични гори и остатъчните гори вследствие на усвоените за селскостопански цели площи. В този аспект горските пожари са голям проблем, тъй като последствията от тях са не само нарушаване на горската покривка и околната среда като цяло, а и промяна на всички условия на средата, в т.ч. унищожаване на растителни и животински видове, много от тях редки и ценни, частично или изцяло разрушаване на хумусния почвен слой, създаване на условия за проникване и развитие на гъбични и други организми, последствията от които са нарушаване на устойчивостта на екосистемата.
  
• 
  Неконтролираното изхвърляне на строителни отпадъци от гражданите и фирмите при изходите на населените места, около пътните артерии и замърсяване на зелените площи в самите населени места е също сериозен проблем. Това пряко влошава местообитанията и унищожава ценни растителни видове.
  
• 
  В СИР екологичните проблеми се свързват най-вече със замърсяването на околната среда (въздуха, водите, почвите и акваторията) в промишлено-селищната агломерация “Варна-Девня” и негативното въздействие от автомобилния транспорт върху околната среда в крайбрежната зона, която е най-чувствителна. Като конкретни заплахи за околната среда са отчетени замърсяването на Черно море и на крайбрежните територии, както и трансгранични замърсявания.
  

Фауна

• 
  Неконтролираното изхвърляне на строителни и битови отпадъци от гражданите и фирмите, което води до формиране на нерегламентирани сметища главно на входовете и изходите на населените места, около пътните артерии и замърсяване на зелените площи в самите населени места.
  
• 
  Бракониерството и неконтролираното ползване на морските и рибни ресурси, замърсяване на акваторията и Черноморското крайбрежие.
  

Защитени територии и защитени зони

• 
  Като конкретни заплахи за околната среда са отчетени замърсяването на Черно море и на крайбрежните територии, както и трансгранични замърсявания.
  
• 
  Експанзията на селищните места, водеща до фрагментация на природните местообитания.
  
• 
  Загуба на биологично разнообразие.
  
• 
  Неустойчивите селскостопански (интензивно и химизирано селско стопанство) и горскостопански практики (провеждане на голи сечи, унищожаване на старите гори, залесяване с монокултури и др.) също могат да причинят загуба на биоразнообразие, което се отразява на предмета на защита на териториите, включени в Националната екологична мрежа.
  

Културно-историческо наследство

• 
  Недостатъчно спазване на изискванията за защита и опазване на НКЦ по реда на Закона за културното наследство, Закона за устройство на територията, Закона за опазване на околната среда и наредбите към тях.
  
• 
  Непредвидени и непредприети превантивни мерки на физическа защита и опазване;
  
• 
  Недостатъчност на нормативните изисквания за обхвата и съдържанието на устройствените планове и на инвестиционните проекти за предвиждане на интегрирани мерки за обновяване, регенерация и защита на обектите на културното наследство и експозиционната им среда от увреждания и унищожаване от действието на предвидими природни и антропогенни фактори;
  
• 
  Непредвидени в проектния устройствен и инвестиционен инструментариум интегрирани мерки за защита и опазване при обновяване на средата и обектите, при благоустрояването и озеленяването на терените;
  
• 
  Непредвидени мерки по поддържане качеството на експозиционната среда на обекти на културното наследство в отдалечени райони и в урбанизирана среда – липса на изисквания за поставяне на малки пречиствателни съоръжения; полагане на канализация; създаване на условия за добра естествена въздушна вентилация на пространствата в старинните плътно застроени части на градовете;
  
• 
  Некачествено изпълнени консервационно-реставрационни работи или избрани неподходящи материали по отношение на специфичните условия (микроклимат) в експозиционната среда;
  
• 
  Липсата на институционализиран постоянен мониторинг на промените относно параметрите на различните фактори на въздействие върху материалната субстанция и експозиционната среда на обектите на културното наследство;
  
• 
  Непълноценно определени режими за защита, опазване и управление на социализацията на културните ценности;
  
• 
  Допускане на приоритетност на рискови за защитата и опазването на недвижимите културни ценности дейности и действия по обновяването на самите тях или на експозиционната им среда.
  

Отпадъци

• 
  Нерегламентираните сметища за строителни отпадъци, както и липсата на алтернативи на депонирането за такива отпадъци и ограниченият брой и недостатъчен капацитет на съществуващите специализирани депа за строителни отпадъци.
  
• 
  Проблем в СИР е също така съществуващата за момента неефикасна система за сметосъбиране и преработка на битовите отпадъци, както и липсата на регионални депа за отпадъци, както и липсата на интегрирана система за разделното събиране, сортирането и преработката на отпадъците.
  

Рискови енергийни фактори

• 
  Генериран шум в градска среда и най-вече в големите градове. Неблагоприятната акустична обстановка в градовете се формира от наситеността на градската територия с транспортни трасета и транспортни средства, нарастващия трафик на моторни превозни средства, неудачните градоустройствени решения, липса на шумозащитни съоръжения, недостатъчната пропускателна способност на използваната транспортна мрежа, пътна настилка с ниски показатели по отношение на предаване на шума и др. Много рядко причина за наднормени нива на шум са промишлените предприятия.
  

Материални активи

• 
  Негативните тенденции, свързани с масовия туризъм, прекомерното натоварване на базовата инфраструктура по крайбрежието, интензивното и често хаотично застрояване, водещо до подчертано урбанизиран облик на курортната среда, който е по-малко атрактивен за туристите.
  
• 
  Стационарните заведения за социални грижи са с недостатъчен брой, остаряла инфраструктура и незадоволително качество на предлаганите услуги.
  
• 
  По отношение на пътната инфраструктура проблемите са свързани с влошени експлоатационни условия на някои участъци от общинските пътища, поради недостатъчни ресурси за поддържането им.
  
• 
  В настоящия момент незадоволителното състояние на ж.п. гарите и вагоните, ниските скорости на движение на влаковете и лошото състояние на подвижния състав са главна причина за отлива на пътниците от железопътния транспорт.
  
• 
  Повечето от българските пристанища са в лошо техническо състояние поради факта, че са построени в началото на миналия век и поради липсата на достатъчни инвестиции за поддръжка и развитие на пристанищната инфраструктура през предходните години.
  
• 
  Летище Варна ЕАД е едно от летищата в страната, които имат статут на международни. Тук е съсредоточена значителна част от обслужваните международни дестинации. Характерна е изключително силно изразената сезонност при експлоатацията на летището във Варна, където по-голямата част от полетите са съсредоточени в четирите летни месеца на годината и почти 99% от пътникооборота се формира от туристи през този период. Основният проблем на летището е липсата на достатъчно площ за обслужване на пътниците и багажите в този период.
  
• 
  По отношение на електроснабдяването в община Варна съществуващите подстанции са недостатъчни да поемат нарастващата консумация на електроенергия и е необходимо да бъдат изградени нови такива.
  
• 
  Топлоснабдителната инфраструктура в Шумен е морално и физически амортизирана, в резултат на което се увеличават загубите при преноса и разпределението на топлоенергия, при което се неутрализират предимствата от комбинираното производство на електро- и топлоенергия.
  
• 
  Основните проблеми в района по отношение на водоснабдяването са свързани със силната амортизация на водоснабдителната мрежа в някои общини. Между 10 и 15% от населените места са на воден режим заради текущи повреди по водопроводната мрежа.
  

Население и човешко здраве

• 
  Концентрация на населението в град Варна и намаляване на населението в другите градове, общини и области, особено интензивно в периферните части на района;
  
• 
  Големи вътрешнорегионални неравенства и контраст в начина на живот в централните и периферните територии/общини. Налице са значителни различия между центъра – гр. Варна и периферията на района (отдалечените селски райони), като се наблюдава концентрация на общини в западните и източните части (с изключение на крайбрежието) с негативни социални и демографски процеси, докато в централните части демографската и социална ситуация е благоприятна.
  
• 
  Населението в района е с високо образователно равнище като цяло, но се наблюдава неблагоприятна тенденция за ранно напускане на училище на децата от някои райони и емиграция на високообразовано население от областите, с изключение на Варна. Проблемът с емиграцията на млади хора е съществен, дължащо се на безработицата, ограничението в гъвкавостта на пазара на труда за привличане и/или задържане на висококвалифицирани кадри.
  
• 
  Нисък е коефициентът на заетост на лицата от 20 до 64 години - 61,0% през 2011 г. - далече от изпълнението на национална цел за изпълнение на Стратегия „Европа 2020” - 76% заетост. СИР след Северозападен район е сред районите с най-високо равнище на безработица, особено за уязвимите групи от населението: млади хора до 29 г. и хора над 55 г. Висок е процентът на дълготрайно безработните.
  
• 
  В района функционира добре развита мрежа от учебни заведения и броят на лицата с висше образование е сравнително висок. Но все още системата на образованието не е достатъчно гъвкава и реформирана, за да отговори по-пълно на местните и регионалните нужди от професионални и технически кадри в различните сфери на икономиката
  
• 
  Проблем в системата на здравеопазването и социалните услуги е осигуряването на равни възможности за достъп до здравните и социалните услуги на всички, включително и на живеещите в отдалечени малки населени места, и повишаването на качеството на здравните и социалните услуги.
  
• 
  Проблеми в инфраструктурното обзавеждане на района – недоизградени телекомуникационни мрежи, ограничен достъп до Интернет, амортизирана пътна и водоснабдителна инфраструктура, недостатъчно изградена канализационна мрежа в малките населени места, недоизградени пречиствателни съоръжения, неефикасно сметосъбиране и преработка на битовите отпадъци;
  
• 
  Проблеми в състоянието на околната среда - замърсяване на въздуха, водите, почвите в промишлено-градската агломерация “Варна-Девня”, наличие на разрушителни свлачищни процеси и абразия по крайбрежието, нарушения при открития добив на нерудни изкопаеми, недостиг на пресни води.