Население, човешко здраве и обекти, подлежащи на здравна защита

2.1.10Население, човешко здраве и обекти, подлежащи на здравна защита

2.1.10.1Разпределение на населението и демографски характеристики

• 
  южна граница – Република Гърция;
  
• 
  западна граница – Република Сърбия и Черна гора и Република Македония.
  

Територията на областите и разположените в тях общини са както следва:

• 
  Област София с територия - 1348,90 кв.км. и една община - Столична;
  
• 
  Софийска област с територия - 7062,33 кв.км. и 22 общини- Антон, Божурище, Ботевград, Годеч, Горна Малина, Долна баня, Драгоман, Елин Пелин, Етрополе, Златица, Ихтиман, Копривщица, Костенец, Костинброд, Мирково, Пирдоп, Правец, Самоков, Своге, Сливница, Чавдар, Челопеч;
  
• 
  Област Кюстендил с територия 3051,52 кв.км. и 9 общини – Бобовдол, Бобошево, Дупница, Кочериново, Кюстендил, Невестино, Рила, Сапарева баня, Трекляно;
  
• 
  Област Перник с територия 2394,22 кв.км. и 6 общини – Брезник, Земен, Ковачевци, Перник, Радомир, Трън;
  
• 
  Област Благоевград с територия - 6449,47 кв.км. и 14 общини – Банско, Белица, Благоевград, Гоце Делчев, Гърмен, Кресна, Петрич, Разлог, Сандански, Сатовча, Симитли, Струмяни, Хаджидимово, Якоруда.
  

Населението на района е 2 132 848 души (към 02.2011 г.), или 28,96% от населението на страната. Със своето най-многобройно население и най-значителен икономически принос, ЮЗР се определя като един от най-важните райони за цялостното развитие на страната.

Това е районът с най-висок дял население и с най-висока гъстота на населението (104 души на кв. км), като в столицата София тя е близо 900 души на кв. км, а в някои общини – под 10 души на кв. км (община Трекляно – 5 души на кв.км., община Невестино и община Трън – 9 души на кв.км).

В края на 2011 г. в градовете живее 83,1% от населението на ЮЗР (при 82,5% през 2010 г.), а в селата – 16,9%. Тези стойности са по-високи от средните за страната и за останалите райони от ниво 2. Същевременно, степента на урбанизация (концентрацията на население в градовете) постоянно се увеличава.

В някои части на района, обаче, демографската ситуация е доста тревожна. В областите Перник и Кюстендил е регистриран най-висок дял на населението над 65 г. – 28,9% (при 22,6% за района). В отделни общини в тези области този дял достига около и над 50% - Невестино (62%), Трекляно (60,9%), Ковачевци (54,7%), Земен (48,3%), Бобошево (45,5%), Трън (44,1%). Същевременно, област Перник и някои от посочените общини регистрират най-нисък дял на населението под 15 г. – област Перник (12,1%), Трекляно (4,1%), Ковачевци (5,7%), Невестино (5,9%), Земен (8,9%).

Друга негативна тенденция, регистрирана в областите Перник и Кюстендил, е свързана с намаляване на трудоспособното население. За разлика от тях, областите Благоевград, Софийска и София отбелязват нарастване, като поради по-големите възможности за намиране на работа в столицата трудоспособното население в София (столица) бележи най-голямото нарастване.

Динамиката на населението по области (в резултат на естествен и механичен прираст) е както следва:

Налице е и продължаващ процес на застаряване на населението, който се изразява в намаляване на абсолютния брой и относителния дял на населението под 15 години и увеличаване на броя и дела на населението на 65 и повече години. Най-голям е относителният дял на населението на 65 и повече години в област Кюстендил - 22,8%, а най-нисък – в областите Благоевград – 16% и София – 15,6%. Населението във възрастовата група 15 - 64 години е с най-висок относителен дял в област София – 72,1% и област Благоевград - 70%. Делът на населението на възраст под 15 г. е най-нисък в областите Перник – 11,4% и Кюстендил – 11,5%.

Негативната възрастова структура в областите Перник и Кюстендил определя и висок коефициент на зависимост на възрастното население в тези области - около 30,5%, при 23,2% за района като цяло, 19,8% за област Благоевград, 21,1% за столицата София и 29,8% за област Софийска.

Концентрацията на турско население в района е много ниска – около 0,2%, с изключение на област Благоевград – 6%. Относителният дял на ромската етническа група също е нисък, като най-много роми има Софийска област – 7,4%. Самоопределилите се като “други” са много малък дял – едва 0,2 д 1,2%.

Системата от образователни институции в Югозападния район е най-добре развита спрямо останалите райони в страната, като се има предвид националното значение и високата концентрация на университети и колежи в столицата, а също така и в Благоевград, Ботевград, Правец и Перник. По данни на НСИ за 2011 г., на територията на района са разположени общо 670 образователни институции, като мрежата обхваща 512 общообразователни училища, 99 професионални гимназии и 24 университета и специализирани висши училища.

Все още системата на образованието в района не е достатъчно гъвкава и реформирана, за да отговори адекватно на нуждите на икономиката.

Относителният дял на висшистите е най-голям в София – 37%, почти двукратно по-малък e в Кюстендил (17%), Перник (14%) и Благоевград (14%) и трикратно по-малък сред населението в Софийска област (12%).

В ЮЗР като цяло (с изключение на област София) преобладава групата на жителите със средно образование, като техният дял варира по области от 44 до 51%.

Големи различия се наблюдават при населението с основно и под основно образование, където разликите между област София и останалите области са значителни - 11% са хората с основно образование в област София и между 23-27% за останалите области. Най-голям е процентът на лицата с основно образование в област Благоевград 27%.

По отношение на образователната структура на населението, в самите области също се наблюдават различия по общини и населени места, както и между област София и останалите области в района.

В ЮЗР през учебната 2011/2012 функционират 437 ДГ, като местата в тях на 100 деца са най-много в Кюстендил, най-малко в София, където са налице затруднения при записване на децата в детски заведения.

През учебната 2011/2012 г. в ЮЗР функционират общо 512 училища с 3248 паралелки от I-IV клас, 2605 паралелки V – VIII клас и 6033 паралелки IX – XI клас.

Проблем са училищата в селата. От една страна, в тях се учат предимно деца от семейства с нисък социален статус, от друга – качеството на обучението е изключително ниско. Нормална е практиката на слети класове и липса на часове по чужд език. На практика тези училища не изпълняват предназначението си. Едва ли обаче закриването им би решило проблема. Възникват за проблеми с транспорта, мотивацията, финансови и т.н.

Разликата в достъпа до образование на градските и селските деца става все по-отчетлива. Живеещите в селски райони деца получават три години по-малко образование в сравнение с тези, живеещи в града. Високото равнище на бедност се свързва с по-ниско образование. У нас равнището на бедност е 2,4 пъти по-високо сред хората с основно и по-ниско образование, в сравнение с тези със средно образование (26,4 % към 10,9 %). Посещаемостта в голяма степен е свързана с доходите. Посещаемостта на училище е свързана с отдалечеността на училището от населеното място на детето.

Колкото по-отдалечени в географски смисъл са училищата (вероятността от отдалеченост нараства с увеличение на нивото на образование), толкова по-вероятно е непосещаването и отпадането на учениците от училище. Въпросът става още по-остър, ако възрастта на детето е по-ниска и родителите се чувстват притеснени от всекидневните пътувания на децата в други населени места.

Образователното равнище в столицата се отличава рязко от това на останалите области в района. В образователната система на столицата са обхванати общо 306 училища, или 42.09 % от всички училища в района. Значимостта на област София се увеличава и следствие присъствието на почти половината университети в България. Сравнението на останалите области показва, че образователната структура е развита относително равностойно, съотнесено към броя население. В тези области училищата са изградени в общинските центрове и някои от по-големите населени места. Това води до дебалансирано развитие на системата, което се подчертава с увеличение на миграционните процеси. Основните проблеми на системата на общото средно образование в района са концентрирани в следните основни направления:

• 
  Неравномерно разпределение на мрежата на територията на района – налице са райони с концентрация на учебни заведения – София-град, общинските центрове, като в малките населени места са запазени начални училища, в които често се срещат слети паралелки. Планинският характер на част от територията на района, преструктурирането на образователната система с обособяване нае по-големи и по-добре оборудвани училища в по-големите градове и закриване на училищата в близките до тях малки населени места са основните причини за посочените проблеми.
  
• 
  Лошо състояние на материалната база – с малки изключения и отличаващо се по-добро състояние в някои централни училища в София – град. Най- ярко изразени са различията в оборудването с компютърна техника и осигуряването на достъп до Интернет за училищата.
  
• 
  Липса на учители по езици и информационни технологии - Недостигът на квалифицирани учители по чужди езици и информационни технологии в отдалечени, планински и гранични общини поставя под въпрос качеството на образованието в тях, дори и при наличие на училища и достатъчен брой ученици в тях.
  
• 
  Отпадналите от училище деца - Рисковата група на децата, отпаднали от училище и свързаните с тях проблеми са особено остри в изостаналите планински и гранични райони, тези със смесен етнически състав на населението, както и в населените места с компактни групи ромско население. Икономическите проблеми, нивото на бедност на населението в отдалечените райони, обезлюдяването на населените места и лошата пътна инфраструктура усложняват достъпа до училище за много деца и младежи в района.
  
• 
  Деца и ученици от малцинствени етнически групи – ЮЗР е много „пъстър” по отношение на етническата си структура, затова проблемите с децата и учениците от малцинствените етнически групи са много по-широки от отпадането от училище. Те засягат както изучаването на майчин език, качеството на общото образование, така и формите на сагрегация в общото образование чрез обособяването на училища в ромските квартали и ниския процент деца-роми, посещаващи общообразователни училища без разграничаване на кварталите.
  

Висшистите в района са 41% при средно за страната 27,7% (през 2011 г.). В ЮЗР функционират 23 университета (2 в Благоевград, 1 в Ботевград и 20 в София) и пет колежа (1 в Благоевград и 4 в София). В района, или по-точно в София, е съсредоточена основната част на звената за научноизследователската и развойна дейност в страната.

Югозападният район е традиционно водещ по отношение на университетска инфраструктура и развитие на научни изследвания в резултат на последователно изгражданата академична и научноизследователска инфраструктура на столицата.

Традициите в университетското образование се развиват и на територията на друг град от района – Благоевград, където функционират два университета. Те изиграват сериозна роля в промяната на профила на развитие на областта и региона, като поставят основите на взаимноизгодната връзка между академичната общност и бизнеса.

Университетите и колежите на територията на района за планиране претърпяват развитие през последните години чрез изграждането на връзки и встъпването в конкурентната среда на Европейското университетско образование. Те променят учебните си програми, професионалните профили, чуждоезиковото обучение и изграждат трайни контакти с европейски университети.

София град като най-голям университетски и научноизследователски център на територията на района има своя политика за развитие. Конюнктурните условия създават възможност София да изпревари други университетски градове от географския район и се превърне в университетски център на Югоизточна Европа.

Традициите на района в научноизследователската дейност и наличната материално-техническа база (съпътствано с технологично обновяване), създават възможност за развитие на изследователски центрове в университетите.

Независимо от относително високия брой на образователни и изследователски центрове, няма качествен преход към приложни изследвания и трансфер на иновации и технологии към останалите сектори. Връзката между научноизследователските и образователните институции и бизнеса е прекъсната. На територията на района не съществува технопарк или друга форма на сътрудничество, въпреки че 80% от разходите, направени от държавата за изследователска и развойна дейност са инвестирани в Югозападния район.

Близо една четвърт от училищата за професионално образование и обучение в страната са съсредоточени в Югозападния район - 23.2%. Въпреки това равнището на професионална квалификация на работната сила, особено на безработните лица, е недостатъчно адекватно на пазарните изисквания.

Недостатъците изпъкват най-често на регионално ниво, в районите, разположени далеч от големите промишлени и административни центрове особено селата в планинските райони и отдалечените от административните центрове, както и на ниво подотрасъл за определени професионални направления и професии.

Разминаването между предлаганата и търсената квалификация се наблюдава при групата на младежите със завършено средно общо образование, лицата с основно и по-ниско образование и без квалификация, в групата на лицата със завършено образование и професионална квалификация, но без трудов опит, както и в групата на продължително безработните лица. Образователното равнище и това на професионална квалификация сред представителите на етнически малцинствените групи са много по-ниски. Голяма част от работната сила има сравнително високо образователно равнище, като в същото време й липсват елементи на съвременни професионални компетенции, характеризира се с тясна професионална специализация, което определя и ниската мобилност. Съществува недостиг на съвременни базисни умения на работната сила, главно интердисциплинарни и интерпрофесионални умения и ключови квалификации. Непрекъснатото професионално обучение на заетите лица в момента не е достатъчно добре развито. Проведените през последните години проучвания показват, че делът на заетите, на които е предложена възможност за осъвременяване и усъвършенстване на знанията и уменията, е нисък.

Структурата на миграционните процеси по възраст показва, че най-голям процент от мигриращите лица са на възраст 20-29 години, следвани от възрастовата група 10-19 години, следват възрастовия период 30-39 години и постепенно намалява с възрастта. Най-нисък брой емигриращи има във възрастта 50-69 г., а над 70 години се увеличават миграционните процеси, вероятно свързани с преместване на възрастните хора при децата си и роднини за гледане и подпомагане.

Налице са различия в йерархията на причини за имиграция и емиграция от и към разглежданите от нас райони-области. Структурата на причините за заселване в съответния район е свързана с особеностите и развитието на областта.
Демографски показатели.

Демографската структура и тенденциите от последните години в ЮЗР са по-добри от средните за страната. В годините след преброяването от 2001 г.. населението постоянно намалява, като пред последните 10 години, отрицателният прираст се дължи както на засилената миграция навън от границите на района, така и на влошения коефициент на раждаемост. Изключение прави само София-град. Едновременно с това възрастовата структура също се изменя, като средната възраст на населението постоянно расте, особено в някои от областите на ЮЗР.

ЮЗР е с коефициент на раждаемост по-висок от средния за страната, средно за района и за област София. В другите общини раждаемостта се движи около средната за страната. Най-нисък коефициент на раждаемост се отчита в област Перник – 7.6 ‰, значимо по-нисък от средния за страната.

Динамиката в Коефициента на раждаемост в ЮЗР в последните 5 години се запазва на относително постоянно ниво, без съществени различия по години, съответно: 2007 г.- 10,1; 2008 – 10,6; 2009 – 11,2; 2010 – 10,7 и 2011 – 9,9

В динамичен план раждаемостта намалява от 1990 до 2001 г, след което се формира тенденция на нарастване на раждаемостта. Това се дължи предимно на повишаване на плодовитостта на родилните контингенти, измерена чрез тоталния коефициент на плодовитост. Докато през 2002 г. средният брой живородени от една жена е бил 1.21 деца, то през 2006 г. той достига 1.38, а през 2007 г. е 1.42 деца. Това е най-високата стойност на плодовитостта след 1993 г., когато коефициентът на плодовитост е бил 1.45 деца.

Като се има предвид, че броят на жените във фертилна възраст намалява и се увеличава тоталният коефициент на плодовитост, може да се констатира, че увеличеният брой на ражданията се дължи основно на ражданията на деца от по-висок ранг, т. е. предимно на второто дете.

Смъртността е най-висока в област Перник и Кюстендил, следвана от Софийска област (16,8 ‰) и с най-ниска и еднаква по стойност смъртност се отличават областите София и Благоевград. Положителна тенденция е запазването на ниска смъртност в ЮЗР през последните 5 години.

Прави впечатление ниската детска смъртност в района, значително под средната за страната. Изключение прави Благоевград, където се отчита най-високата детска смъртност в района, над средната за страната.

Основните причини за смърт на децата до 4 навършени години са някои състояния, възникващи през перинаталния период, на които се дължат 32.6% от общия брой умирания в тази възрастова група. Следват болестите на дихателната система – 17.4%, вродени аномалии – 15.8%, болести на органите на кръвообращението – 10.7% и външни причини за заболеваемост и смъртност с относителен дял от 5.1%.

В тясна връзка с детската смъртност в светлината на възпроизводството на населението в страната и икономическото развитие е и майчината смъртност. Налице е тенденция на снижение на починалите поради усложнения на бременността, раждането и послеродовия период. Майчината смъртност на 100 000 живородени намалява и през 2011 г. е 12.0.

В смъртността по причини водещи от много години са болестите на органите на кръвообращението - 65.8%. На второ място са злокачествените новообразувания (15.9%), следвани от болестите на дихателната система (4.0%) и травмите и отравянията (3.4%).

Смъртността от болести на органите на кръвообращението продължава да нараства и в последните години. България е една от водещите страни в Европа със значително по-висок от този в ЕС стандартизиран показател за смъртност - 685.35 (България) и 276.3 (ЕС) на 100 000 души.


Фиг. 2.1.10.1-9 Структура на умиранията по причини в България през 2011 г.

(Източник: Национален център по обществено здраве и анализи)

В структурата на травмите и отравянията най-висок е делът на самоубийствата и на пътнотранспортните злополуки, т.е. на така наречените “външни причини” за смърт. През 2010 г. суицидната смъртност в страната възлиза на 11.8 на 100 000 души.

Естественият прираст на населението в района е отрицателен както общо, така и по области, еднаква стойност като средната за страната.

Налице са вътрешнорайонни различия в нивото на естествен прираст, налице са райони с много малък прираст и такива със значително по-висок. Най-добра тенденция по показателя естествен прираст се отбелязва в област София с (-6,3) и Благоевград – (-5,2) следвана от останалите области (Софийска област, Кюстендил и Перник), които отбелязват негативни тенденции с много нисък прираст (високи отрицателни стойности на показателя).

Анализът на демографското развитие на Югозападния район очертава следните характеристики:

В количествен аспект на населението Югозападен район се намира в най-благоприятно положение в сравнение с другите райони. Единствено в този район населението намалява с много бавни темпове, което се дължи на непрекъснататамиграция към столицата София, ниската смъртност на населението комбинирана със средно равнище на раждаемост, дори по-висока от средната за страната в някои области на района. Трудоспособното население бележи нарастване, главно поради привличане на работна сила от другите райони в столицата София, която предоставя повече и по-разнообразни възможности за заетост.

• 
  Демографските показатели за Югозападния район са силно повлияни от високия възпроизводствен и трудов потенциал на столицата София. Това до известна степен изкривява реалната ситуация в района. Налице е ниска населеност, а дори и обезлюдяване на някои селища в покрайнините. Перник и Кюстендил се очертават като области с демографски проблеми – влошена възрастова структура с превес на възрастното население, и нисък дял на младите генерации (до 15 г.), които след време ще заместят работната сила в тези области. Особено тревожна е ситуацията в общините Трекляно, Ковачевци, Невестино, Земен.
  
• 
  При продължаване на тенденцията на непрекъснато увеличаване на населението в столицата София има реална опасност от възникване на специфичен демографски проблем за столицата – свръхнаселеност и невъзможност на столичната инфраструктура да се развива с очакваните темпове.
  
• 
  Концентрацията на високо образовано население в района, и в частност в област София е условие за нарастване на инвестиционния интерес и развитие на високотехнологично производство, а наличието на висок дял на население с полувисше и средно образование ще осигури изпълнителските кадри, които да бъдат в основата на постигането на устойчив икономическия растеж и повишаване на конкурентоспособността на регионалната икономика.