Здравен статус и здравно (медицинско) обслужване на населението

2.1.10.2Здравен статус и здравно (медицинско) обслужване на населението

2.1.10.2.1Здравеопазване и медицинско обслужване

Във вътрешнорегионален план голяма част от здравната мрежа се концентрира в област София, относително по-малка – в Софийска област и област Благоевград, и най-малка в областите Перник и Кюстендил.

В предоставянето на услуги в системата на извънболничната помощ за всички области се наблюдава недостиг на здравни услуги и недостатъчно добра организация на медицинската помощ и грижи в периферните и отдалечените населени места.
Таблица 2.1.10.2.1-1 Болнични заведения на територията на ЮЗР

	Заведения	Брой	Легла
Югозападен район	Лечебни заведения за болнична помощ	96	13 537
	в това число:
	Многопрофилни болници	37	8 063
	Специализирани болници	55	5 254
	Лечебни заведения за извънболнична помощ	515	181
	Диагностично-консултативни центрове	47	58
	Медицински центрове	156	108
	Дентални центрове	18	2
	Медико-дентални центрове	22	13
	Самостоятелни медико-диагностични и медико-технически лаборатории	272	-
	Други лечебни и здравни заведения	42	828

От особено значение за системата е доболничната медицинска помощ, която включва първичната и спешната помощ. Тя се реализира основно от общопрактикуващите лекари и лекарите специалисти, организирани в индивидуални и групови практики.

Мрежата от социални дейности и услуги в ЮЗР е сравнително добре развита. Разполага със 141 заведения от различен тип и с общ капацитет от 4000 места (около 2000 само в София). Достъпът до социални услуги в периферните общини и селища е силно ограничен.

Социалното включване е процес на приобщаване в групата на всички уязвими социални общности, деца и лица, които имат нужда от подкрепа. Политиката за социално включване се изразява в две насоки:

• 
  Социално подпомагане на лицата в риск и на определени категории лица с висока степен на бедност;
  
• 
  Превенция на рисковите фактори за социално изключване и изолация, водещи до попадане в трайно маргинализирани социално уязвими групи.
  

Рутинно проучване на НСИ на бедността в България (представително до ниво област) илюстрира неблагоприятните въздействия на кризата върху групата хора, съществуващи под прага на бедност. Най-влиятелен фактор за влошаване е безработицата и обратно – увеличената заетост ще означава и движение към една от целите – намаляване на бедните.

Основните проблеми в здравеопазването в района са аналогични на тези за страната и са свързани с протичащата здравна реформа. Освен недостатъчното финансово обезпечаване и апаратура, е ограничен достъпът до здравни услуги (поради липса на здравно осигуряване и ниски доходи); недобро е взаимодействието между извънболничната и болнична помощ; състоянието на майчиното и детското здравеопазване е незадоволително; недостатъчен е обхватът на нуждаещите се от домове за социални услуги; липсва единна информационна система за здравните услуги, координацията между партньорите в системата е слаба. Редукцията на болничните легла дава отражение на здравната осигуреност на населението.

Налице са и вътрешнорегионални различия: по-добре изградена здравна инфраструктура и здравни услуги в област Пловдив, сравними параметри на здравната система в област Хасково със средните за района и по-ниски показатели от средните за района за останалите области.

Тенденциите в системата на здравеопазването в ЮЗР са свързани с ресурсите на здравеопазването: приватизиране на базата; намаляване на болничните легла и детските ясли; увеличаване на лекарите и стоматолозите, но по-ниска осигуреност на населението с лекари и стоматолози от средната за страната; високо квалифициран медицински персонал.

2.1.10.2.2 Здравен статус на населението от ЮЗР

Данните от Националния център по обществено здраве и анализи (за последните 6 години – 2005-2011 г.) показват, че здравните показатели на населението в ЮЗР като цяло са по-добри от средните за страната.

Най-висока заболеваемост от туберкулоза се среща в Кюстендил, над средната за страната и в Благоевград и Софийска област. В останалите области тя е по-ниска от страната, с най-ниска честота в Перник.

Заболеваемостта от скарлатина в ЮЗР е по-ниска от средната за страната, варицела е имало през 2011 г. най-често в област Перник и в област София, в останалите области заболеваемостта е под средната за страната.

Остър вирусен хепатит през 2011 г. е регистриран най-често в Кюстендил, а най-рядко в област София. Дизентерия като цяло има значително по-рядко в сравнение със средната стойност за страната, с изключение на Благоевград и Кюстендил, където случаите са повече от средния брой за страната.

Регистрираните психични заболявания преобладават в област Перник, но сравнителния анализ е труден, предвид фактът, че някои от случаите не се диагностицират, няма стриктен отчет на психично болните и не могат да се правят достоверни изводи.

Анализът на наличните данни показва, че като цяло Софийска област е с най-добри показатели на заболеваемост от злокачествени заболявания – значително по-ниска от средната за страната. Причините за това са комплексни и могат да се свържат с възрастовото разпределение на населението, качествата на околната среда, здравното обслужване и здравната култура на населението, обръщаемостта към медицинска помощ (към общопрактикуващи лекари и/ли тесни специалисти), финансови възможности за диагностика и лечение и др.

За област София заболеваемостта е много висока, по-висока от средната за страната през целия изследван период. В областите Благоевград, Кюстендил и Перник с отчита по-ниска от средната за страната заболеваемост.

Хоспитализираната заболеваемост за 2011 г. е 10,8% или 51 792 случая, което е със 467 повече от 2010 г. Регистрираните заболявания в лечебните заведения за извънболнична помощ през 2009 г. по класове болести са представени в табл. 2.1.10.2.2. -4
Таблица 2.1.10.2.2 – 4 Регистрирани заболявания в лечебните заведения за извънболнична помощ за 2010 г. по класове болести (на 1000 ч.население)

	Класове болести	Област Благоевград	Област Кюстендил	Област Перник	Софийска област	Област София
I	Някои инфекциозни и паразитни болести	12,3	14.9	16,0	11.9	10.8
II	Новообразувания	15,3	14.1	10,9	13.1	14.3
III	Болести на кръвта и кръвотворните органи	6,8	7.9	10,5	6.5	7.8
IV	Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и обмяната на веществата	18,4	29.5	15,7	89.5	32.6
V	Психични и поведенчески разстройства	12,3	20.1	11,3	22.1	21.8
VI	Болести на нервната система	14,5	10.8	17,0	10.3	31.5
VII	Болести на окото и придатъците му	33,8	43.5	46,0	93.5	36.8
VIII	Болести на ухото и мастоидния израстък	48,2	56.9	33,6	46.8	55.2
IX	Болести на органите на кръвообращението	141,2	138.7	124,8	134.7	155.6
X	Болести на дихателната система	128,5	363.6	223,3	363.6	231.6
XI	Болести на храносмилателната система	71,5	57.9	53,7	32.9	44.8
XII	Болести на кожата и подкожната тъкан	28,4	50.2	53,2	50.2	8.2
XIII	Болести на костно-мускулната система и съединителната тъкан	66,1	58.4	53,7	48.4	44.1
XIV	Болести на пикочо-половата система	43,8	90.0	95,8	62.0	50.7
XV	Бременност, раждане и послеродов период	3,9	4.6	4,3	4.6	7.1
XVI	Някои състояния, възникващи през перинаталния период	2,1	0.1	-	-	0.2
ХVII	Вродени аномалии (пороци на развитието), деформации и хромозомни аберации	2,1	1.7	1,1	1.6	1.1
ХVIII	Симптоми, признаци и отклонение от нормата, открити при клинични и лабораторни изследвания, некласифицирани другаде	54,2	65.5	44,2	61.2	55.6
ХIX	Травми, отравяния и някои други последици от въздействието на външни причини	55,7	73.6	54,9	43.6	55.3
XXI.	Фактори, влияещи върху здрав.състояние на населението	4,3	6,2	-	5.1	3.6

Най-висок дял от хоспитализираната заболеваемост имат болестите на дихателната система (17,4%), следвани от Болести на органите на кръвообращението - 16,8% и бременност, раждане и послеродов период, вкл. аборти-16,7%.

За отделните области заболеваемостта е различна, но структурата й не се различава значително.