Министерство на регионалното развитие и благоустройството Екологична оценка
текущо състояние на околната среда и евентуално развитие без прилагането на РПР на Южен централен район 2014-2020 г
Изтегляне 7.51 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 2.1.1Въздух и климатични фактори
2текущо състояние на околната среда и евентуално развитие без прилагането на РПР на Южен централен район 2014-2020 г2.1Текущото състояние на околната средаВ настоящата част на доклада се разглежда състоянието на тези компоненти и фактори на околната среда, които се очаква да бъдат засегнати от прилагането на Регионалния план за развитие на Южен централен район 2014-2020. 2.1.1Въздух и климатични факториЮжният централен район попада в границите на 2 континентални климатични подобласти – Преходно континенталната и Континентално средиземноморската климатични области. Към Преходно континенталната климатична подобласт се отнасят 4 климатични района. Климатичен район на Източна Средна България – този район обхваща по-голямата част от низините на реките Марица и Тунджа, като на югоизток граничи с континентално средиземноморската климатична област. Районът се характеризира с относително хомогенен терен с надморска височина 150-200 m. Само в източната половина равнинният терен е осеян с множество хълмове, по-големите от които са Бакърджиите, Манастирските възвишения и Светиилийските възвишения с надморска височина 400-500 m. Зимата в този район е относително мека със средна януарска температура около 0 и сравнително чести затопляния. През януари има средно по 15-17 дни с положителна средна денонощна температура. Зимните термични условия до голяма степен се влияят от положението на Стара планина, която играе роля на бариера за студените нахлувания със северна компонента. По тази причина снежната покривка тук е по-неустойчива отколкото в северна България, като се задържа около 20-30 дни. В източните райони зимата е още по-мека и там тя се задържа само около 15-25 дни. Зимните валежи са средно от 100 до 150 mm, като само около 30-35% от тях са от сняг. Лятото в западните части на района е малко по-горещо от това в Северна Средна България. В най-източните части обаче, летните температури са леко понижени. Средните юлски температури в западните части са около 23º, в източните 21-22º. Броят на дните със средни денонощни температури над 25º в западните части е над 20, а в източните около 15. В северните части около Средна гора летните валежи надвишават зимните с около 10% от годишния валеж, докато в източните и южни части на района те почти се изравняват. С оглед на морфографските особености и спецификата на климата този климатичен район може да се раздели на три части: западна част – попадаща под силното орографско въздействие върху режима на валежите и ветровете, които общо взето са слаби; средна част (към която спада южния централен район)– характеризираща се с по-големи валежи; източна част – с характерна относително по-хладна пролет и относително по-силни северни и североизточни ватове Задбалкански нископланински климатичен район – този район обхваща ниските части от южните склонове на Стара Планина, източно от Козница, а така също и ниските части от източните и южни склонове на същинска средна гора, както и Сърнена гора. Теренът тук е предимно хълмист със значителни наклони с надморска височина между 500 и 100m, а в източните части между 300 и 800m. Този район е със сравнително по-мек климат от Предбалканския климатичен район характеризиращ се с приблизително същата надморска височина. тази разлика е най-силно проявена през зимата. Средните януарски температури в района са в граници 0-1,5º. Преобладаването на наклонени форми на терена възпрепятстват формирането на много ниски минимални температури. Валежите през зимата са малко по-големи от тези в Предбалканския район, но все още са най-малки в сравнение с другите сезони. Около 50% от тях са от дъжд, поради което е и по-краткотрайното задържане на снежната покривка. Лятото е относително хладно. Средните месечни температури през най-топлия месец в годината юли са от 17 до 21º. Източната част на района е относително по-топла. Летните валежи в района са в граници 150-270mm. Годишната сума на валежите е по-малка от тази в Предбалканския район, но е по-висока от тази в Тракийската низина. Най-източните части се характеризират с относително по-малко количество валежи. На изток от Сливен валежната сума е 550-800mm, а в западната достига до 900mm.
Лятото е сравнително по-хладно в сравнение с прилежащата низина. Средната юлска температура е от 17-18º за високите части до 22-23º за ниските. Въпреки южното положение на района режимът на валежите запазва континенталния си характер с максимум през лятото. Разликата между зимния и летен валеж на места достига до 12-15% от годишната сума. Планински климатичен район – тук попадат отделните части с надморска височина над 1000m на планините Рила (без северните и южните й склонове) и Родопите (без югозападните и югоизточните й склонове). Топлинните условия тук се определят главно от надморската височина. В най-ниските части на района с надморска височина около 1000m средните януарски температури са около 2-3º, а в по-високите спада до под 6-7º под нулата. И тук както в другите планински райони поради преобладаването на наклонени терени абсолютните минимални температури не са така ниски както в съседните котловини и долини. Зимата се характеризира с устойчиво задържане на температурите под нулата. Това обстоятелство в комбинация със значителните валежи води до формиране на устойчива снежна покривка. В ниските части на района тя се задържа средно 80-100 дни, а високите и до 200-250 дни. Средна й височина за март достига до 150-160cm. Сезонните суми на валежите в тази подобласт са силно изравнени. Разликата между максималния и минимален сезонен валеж е около 5-6% от годишната сума. това е ясен показател за преходния характер на климата, въпреки голямата надморска височина. Друга особеност на климата в този район е сравнително голямата честота на силните ветрове, като честотата им се променя значително от местоположението. Вследствие на бързото изменение на климатичните условия с височината районът може да бъде разделен на две части: среднопланинска (до 2000m), която е относително по-топла и с по-малко валежи и високопланинска (с височина над 2000m) характеризираща се с по-ниски температури, със значително по-големи валежи, със значително по-големи валежи, по-силни ветрове и много по устойчива снежна покривка. Към Континентално Средиземноморската климатична област в Южния централен район попадат 3 климатични района.
Зимата в района на източно родопските речни долини се отличава със своята мекота. Средните януарски температури в целия район са положителни, като по-склоновете където става оттичане на студен въздух януарската температура е между 1 и 1,5º. През януари в района има около 17-18 дни със средни температури над 0º. На фона на тези меки зимни условия понякога се случват и доста силни застудявания. При такива ситуации в ниските части понякога се наблюдават температури и до 24-26º под нулата, като същевременно по склоновете температурите не са спадали под 16-17º под нулата. През зимния сезон северната му половина и частта му по долината на р. Марица получават около 150-180mm валеж, докато южната му част – около 200mm. Зимата е не само периодът с най-голямата сума на валежите, но в началото на зимата и края на есента в този район валежите са най-обилните през годината, като в района са измервани и денонощни валежи надвишаващи 100mm. Поради южното положение на района по-голямата част от зимните валежи са от дъжд, което води понякога до катастрофално повишение на водите на р. Арда. Първите снеговалежи, формиращи първата снежна покривка, средно се наблюдават в средата на декември, като снежната покривка обаче е краткотрайна. След нея още няколко пъти се образува снежна покривка, която рядко се задържа 5-6 дни. Лятото е сухо, слънчево и горещо. Средните юлски температури са между 23º и 25º, като в 7-8 дни средната дневна температура е над 25º, като в ниските части на Маричината низина такива температури се наблюдават през 14-15 дни. В условията на горещи вълни температурите на въздуха могат да надхвърлят 42º. През целия летен сезон се набират само около 110-130mm валеж. Годишният валеж в частта около Марица е 550-600mm, , а в останалата част 650-700mm. Източно родопски нископланински климатичен район – Този район обхваща системата от ридове във водосборната област на Арда, но без частта, която поради надморската височина е отнесена към планинската област. Надморската височина в този район варира от 400m до 1000m. В резултат на по-голямата си надморска височина Източно родопският климатичен район има средно по-студена зима, отколкото в прилежащия му долинен район. Средната януарска температура варира от -1,5º в най-високите му части до 0,5º в най-ниските. Същевременно абсолютните минимални температури са по-високи от тези в долините. Може да се приеме, че средните от абсолютните минимални температури за отделните части на района варират в граници 13-17º под нулата. Режимът на валежите до голяма степен се определя от надморската височина, като в долната му част зимните валежи са около 200mm, а в по-високата около 300mm. пак вследствие с надморската височина районът получава повече снеговалежи, като в горните му части около 50% от валежите са от сняг, а снежната покривка се образува с около 10-15 дни по-рано и изчезва 10-20 дни по-късно в сравнение с долината. Във високите части на района между първата и последната снежна покривка има около 55-65 дни, а в ниските 25-30 дни. Лятото в най-високата част на района е умерено топло със средни юлски температури около 17-18º, а средните абсолютни максимални са към 31-32º. През летния сезон в зависимост от височината падат от 16mm до 240mm валеж, като първата половина на лятото е по-валежна от втората, но все пак няма ясно изразено късно лятно и ранно есенно засушаване, характерно за ниските части на Южнобългарската подобласт на Континентално Средиземноморската климатична област. Годишната валежна сума е за района е между 700mm и 1000mm. Браннишко-Дервеннски климатичен район – Районът обхваща Бранница планина, Дервенските възвишения и долината на р. Тунджа южно от устието на р. поповска. Теренът е предимно хълмист и полупланински с надморска височина от 100 до 600m. Температурните условия тук са близки до тези в Тунджанския район на Източна Средна България, като в по-високата му част те са повлияни от надморската височина и формата на релефа. Януарските температури са в граници 0,5º 1,0º. И тук минималните са по-високи от тези в ниските части на съседните райони. От надморска височина 600m нагоре средната януарска температура може да се приеме от 0,5º и по-ниска. Първата снежна покривка се образува обикновено в края на първото десетдневие на декември и изчезва в началото на второто десетдневие на март. През зимата в района преобладават северните и североизточните ветрове, като във високите му части са доста силни. Зимните валежи са от около 150mm до около 190mm, като средно 40-50% от тях са от сняг. Валежният период е предимно в интервала ноември-декември, през този период, както и в средата на есента са възможни обилни валежи, като денонощния валеж може да надхвърли 100mm. Лятото е слънчево, сухо и много топло. Средната юлска температура около 23º, като в долината на Тунджа е около 24º. През горещите летни дни максималните температури надхвърлят 38-39º. В по-високите части на района летните температури са по-ниски – средната юлска температура е 20-21º. Летните валежи са между 120-160mm. През втората половина на лятото и първата половина на есента се проявява рязко засушаване. Годишният валеж е 560-680mm и се набира за общо около 60-70 валежни дни.
Средногодишната норма за ФПЧ10 /40 μg/m3/ e превишена и в трите пункта. Замърсяването с ФПЧ10 продължава да бъде основен проблем за качеството на атмосферния въздух за Агломерация Пловдив. Измерените високи нива по този показател са резултат от все по-масовото използване на твърди горива за отопление в бита през зимния период на годината, интензивния автомобилен трафик, състоянието на пътната и прилежаща инфраструктура и съвсем малък дял има промишлеността. За високите нива на ФПЧ10 допринасят също и специфичните метеорологични условия в района – голям брой дни с тихо време (скорост на вятъра под 1,5 m/s, в около 40 % от дните в годината), температурни инверсии, мъгли по поречието р. Марица, водещо до задържане и натрупване на замърсителя. Направеният сравнителен анализ на регистрираните стойности в пунктовете за мониторинг по години показва задържане на замърсяването над определените норми. Асеновград ФПЧ2.5 /Фини прахови частици под 2,5 микрона/ - Контролира се непрекъснато от началото на 2009 г. в АИС “Каменица”, като най-високата стойност за периода е измерена през месец декември – 225.36 μg/m3. Измерената средногодишна стойност е 41,57 μg/m3 при норма за 2011 г. – 29 μg/m3. Отчетен е пик в средата на периода /от месец Ноември до месец Януари/, като най-високи стойности са регистрирани в ПМ „Асеновград”, през месец декември на 2010 г. Измерените стойности на този замърсител са в пряка връзка с увеличеното потребление на твърди горива за отопление в битовия сектор, зимното третиране на уличните платна и интензивния автомобилен трафик. Азотен диоксид - Основните източници на азотен диоксид в атмосферния въздух са главно емисиите от автомобилния транспорт, следвани от горивните и производствени процеси. Този атмосферен замърсител е контролиран в 2 пункта. Средно часовата норма за опазване на човешкото здраве е 200 μg/m3 , като тя не бива да бъде превишавана повече от 18 пъти в рамките на една календарна година. През 2011 г. са измерени 27 стойности, превишаващи средночасовата норма в пункт АИС “Баня Старинна” и 3 бр. в пункт АИС “Каменица”. Максималната измерена стойност на азотен диоксид е регистрирана в пункт АИС „Баня Старинна” – 291,5 μg/m3 - на 08.02.2011 г. Пунктът е транспортно ориентиран, разположен е в близост с натоварено кръстовище и отчита влиянието на интензивния транспортен поток. Отчетените данни показват завишаване на стойностите в часовите интервали – 8:00-11:00 и 18:00-21:00. В пункт АИС „Баня Старинна” се наблюдава превишаване на средногодишната норма (40 μg/m3) –1,18 пъти. Смолян ФПЧ10 /Фини прахови частици под 10 микрона/ - На АИС-Смолян през 2011 година са извършени 361 измервания за ФПЧ10, от които наднормените стойности са 119 броя, като през ноември и декември са отчетени по 25 наднормени стойности с максимална стойност 189,86 µg/m3. При анализ на резултати за 2011 г. е видно, че 70 % от годишната стойност на ФПЧ10 е през зимните месеци, като през четирите месеца-януари, февруари, ноември и декември имаме месечна концентрация над 70 µg/m3. Общият брой наднормени стойности за цитираните 4 месеца е 91 бр. или 76 % от годишните превишения. Тези високи стойности утежняват много както средногодишна концентрация на ФПЧ10, като за последните три години измерените стойности са: 2009 година - 47 µg/m3, за 2010 – 50 µg/m3, а за 2011- 49 µg/m3, при норма за опазване на човешкото здраве - 40 µg/m3, така също и допустимият брой превишения за една календарна година: за 2009 г.-107 бр., за 2010 г. – 118 бр., а за 2011 г. – 119 бр., при допустими превишения – 35 бр. годишно. Хасково Азотен диоксид - Средногодишната концентрация не превишава средногодишната норма от 40 μg/m3. Не са регистрирани превишения на средночасовата през 2011 г. и 2010 г. ФПЧ10 – От общо 329 регистрирани средно денонощни стойности за ФПЧ10, 111 бр. (32,7%) превишават допустимата норма от 50 μg/m3. Посочените превишения на среднодневната норма за ФПЧ10 надхвърлят допустимия брой превишения за една календарна година /35 броя/, регламентирани в Наредба № 12 от 15.07.2010 г. за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух. Най–голям брой превишения са регистрирани през месеците януари, февруари, ноември и декември. През месец февруари е измерена и най–високата концентрация от 228.20 μg/m3. Средногодишната стойност е 53 μg/m3 и превишава средногодишната норма от 40 μg/m3. В сравнение с 2010 г (регистрирани 331 средно денонощни стойности за ФПЧ10, от тях 108 превишават допустимата норма от 50 μg/m3, средногодишна стойност - 49.94 μg/m3) се запазва тенденцията за наднормено съдържание на ФПЧ10, като най-високи и най-голям брой наднормени стойности са регистрирани през зимните месеци, което е резултат от използването на твърди горива в битовия сектор и характерните за сезона безветрие, мъгли и температурни инверсии, които създават условия за задържане и натрупване на атмосферните замърсители в приземния слой. Димитровград ФПЧ10 - През 2011 г. в АИС Раковски са регистрирани 363 средно денонощни концентрации за ФПЧ10, като 119 (32,8%) от тях превишават праговата стойност за среднодневната норма от 50 μg/m3. Средногодишната концентрация от 53.35 μg/m3 превишава средногодишната норма от 40 μg/m3. Най–голям брой стойности, превишаващи праговата стойност за среднодневната норма от 50 μg/m3 са регистрирани през зимните месеци – януари, ноември и декември. През месец декември е регистрирана и най-високата средно денонощна стойност от 250.29 μg/m3. Регистрираните 119 превишения на праговата стойност за среднодневната норма от 50μg/m3 надхвърлят допустимия брой превишения за една календарна година /35/, регламентирани в Наредба № 12 от 15.07.2010 г. През 2010 г. броят на стойностите, превишаващи праговата стойност за среднодневната норма на ФПЧ10, е 112, средногодишната концентрация от 42.74 μg/m3 също превишава средногодишната норма от 40 μg/m3. Запазва се тенденцията за наднормено съдържание на ФПЧ10, като през 2011 г. са регистрирани по-голям брой средно денонощни стойности, превишаващи праговата стойност за среднодневната норма от 50 μg/m3, регистрирани през зимните месеци. Серен диоксид - Замърсяването със серен диоксид в гр. Димитровград се дължи основно на преносна емисии от енергиен комплекс “Марица Изток“, гр.Стара Загора и от дейността на ТЕЦ “Марица 3“ АД, гр. Димитровград. През 2011 г. са регистрирани 20 стойности, превишаващи праговата стойност за средночасовата норма от 350 μg/m3 и 2 стойности, превишаващи праговата стойност за среднодневната норма от 125 μg/m3. Най-високата стойност от 710.74 μg/m3 е регистрирана през месец април. През 2010 г. са регистрирани 13 стойности превишаващи праговата стойност за средночасовата норма от 350 μg/m3. Не са регистрирани превишения на праговата стойност за среднодневната норма от 125μg/m3. Регистрираните превишения на праговата стойност за средночасовата норма от 350 μg/m3 и праговата стойност за среднодневната норма от 125 μg/m3 през 2010 и 2011 г. не превишават регламентирания брой стойности за една календарна година от Наредба № 12 от 15.07.2010 г. за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух. Кърджали ФПЧ10 - През 2011 г. от общо 365 регистрирани средно денонощни стойности за ФПЧ10 от АИС “Студен кладенец” 123 броя (33.7%) превишават допустимата норма от 50 μg/m3. Най-голям брой превишения на среднодневната норма са регистрирани през януари, февруари, март, ноември и декември. През декември е отчетена максимална средно денонощна стойност от 269.61 μg/m3, т.е 5.39 пъти над среднодневната норма. За 2011 г. средногодишната концентрация от 53.61 μg/m3 превишава средногодишната норма от 40 μg/m3. През 2010 г. броят превишения на праговата стойност за среднодневната норма на ФПЧ10 е 84, средногодишната концентрация е 42.74 μg/m3 и също превишава средногодишната норма от 40 μg/m3. Запазва се тенденцията за наднормено съдържание на ФПЧ10, като най-високи и най-голям брой наднормени стойности са регистрирани през зимните месеци, Серен диоксид - През 2010 година са регистрирани 38 превишения за серен диоксид над праговата стойност за средночасовата норма от 350 μg/m3, от тях 13 превишения са на алармения праг от 500 μg/m3. Регистрирани са 4 превишения на праговата стойност за среднодневната норма от 125 μg/m3. Най-висока стойност е отчетена през м. март - 960.70 μg/m3, т. е 2.74 пъти над праговата стойност за средночасовата норма. През 2010 г. са регистрирани 88 бр. превишения за серен диоксид над праговата стойност за средночасовата норма от 350μg/m3, от които 42 бр. превишения са над алармения праг за серен диоксид от 500 μg/m3. Един път - на 29.01.2010 г. е изпълнена инструкцията за уведомяване на населението поради наличие на 3 последователни стойности за серен диоксид над алармения праг от 500 μg/m3. Най-висока стойност е отчетена през м. януари -1516.63 μg/m3, т. е 4.33 пъти над праговата стойност за средночасовата норма. Превишенията праговата стойност за среднодневната норма от 125 μg/m3 за периода са 9 бр. Регистрираните през 2011 г. и 2010 г. превишения на праговата стойност за средночасовата норма от 350 μg/m3 надхвърлят допустимия брой превишения за една календарна година /24 броя/, както и регистрираните през двете години превишения на праговата стойност за среднодневната норма от 125 μg/m3 надхвърлят допустимия брой превишения за една календарна година /3 броя/, регламентирани в Наредба № 12 от 15.07.2010 г. Замърсяването със серен диоксид се дължи основно на дейността на “ОЦК“АД. Кадмий - Регистрираните стойности за кадмий в атмосферния въздух на гр. Кърджали през 2011 г. превишават 2.86 пъти средногодишната норма от 0.00001 mg/m3. Измерената средногодишна концентрация е 0.00002859 mg/m3. През 2010 г. са регистрирани стойности за кадмий в атмосферния въздух на гр. Кърджали, които превишават 2.54 пъти средногодишната норма от 0,00001 mg/m3, като средногодишната концентрация е 0,00002539 mg/m3. Въпреки предприетите мерки стойностите на кадмия за двете години са съизмерими. Олово - Регистрираните стойности за олово в атмосферния въздух на гр. Кърджали през 2011 г. превишават 3.48 пъти средногодишната норма от 0,5 μg/m3, като средногодишната концентрация е 1.7386 μg/m3. Регистрираните стойности за олово в атмосферния въздух на гр. Кърджали през 2010 г. превишават 2.05 пъти средногодишната норма, като средногодишната концентрация е 1.0250 μg/m3. В сравнение с 2010 г. се наблюдава увеличаване на превишението на средногодишната концентрация за олово. Каталог: docs docs -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора docs -> Опит в група чрез психодрама, социометрия и групова терапия docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г docs -> Фондация «Гъривер клиринг хауз» (c/o Център за култура и дебат „Червената къща”) docs -> Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а docs -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето Изтегляне 7.51 Mb. Сподели с приятели:
|