Мълниезащита на сгради и външни съоръжения от втора категория на мълниезащита

1. като отделно стоящи или разположени на сградите неизолирани мълниеотводи с мълниеприемници пръти или въжета, осигуряващи мълниезащитна зона тип А или тип Б съгласно табл. 4; от всеки прътов мълниеприемник или от всяка стойка на мълниеприемното въже се прокарват най-малко два токоотвода; при използване на съсредоточени заземители токоотводите се прокарват по противоположните страни на сградата; при използване на разсъсредоточени заземители или на заземителни контури токоотводите се разполагат на разстояние до 20 m един от друг, отчитано по периметъра на сградата;

2. като мълниеприемна мрежа при неметален покрив или с използването като мълниеприемник на металния покрив на сградата или съоръжението при спазване на изискванията по чл. 24; мълниеприемната мрежа се проектира на клетки с площ до 36 m² (например 6х6 m, от стомана, с диаметър най-малко 8 mm); възлите на мрежата се съединяват чрез заваряване или със специални клеми; металните части на сградата (съоръжението), разположени на покрива (вентилационни устройства, метални тръби и др. под.), се съединяват с мълниеприемната мрежа или с металния покрив, а на неметалните части на сградата (съоръжението), които се извисяват над покрива, се поставят допълнителни мълниеприемници, присъединени към мрежата (металния покрив); токоотводите, съединяващи мълниеприемната мрежа или металния покрив със заземителите, се прокарват на разстояние до 20 m един от друг, отчитано по периметъра на сградата.

(2) При проектиране на защитата при преки попадения на мълнии на сгради и външни съоръжения от втора категория на мълниезащита освен изискванията по ал. 1 се спазват и следните условия:

1. разстоянието от отделно стоящи мълниеотводи до защитаваната сграда (съоръжение), както и до подземните проводи не се нормира;

2. импулсното съпротивление на всеки заземител за защита при преки попадения на мълнии да е до 10 , като при специфично съпротивление на почвата 500 m и повече се допуска то да бъде по-голямо, но да не превишава 40 ; при специфично съпротивление на почвата до 500 m може да се използват естествени заземители (стоманобетонни фундаменти на сградите и съоръженията и др. под.);

3. допуска се обединяване на заземители за защита при преки попадения на мълнии, за защита от индуктирани напрежения от електростатична индукция и за защита срещу поражения от електрически ток;

4. при възможност за токоотводи се използват металните конструкции на защитаваните сгради и съоръжения (колони, ферми, пожарни стълби, направляващи релси на асансьорите и др. под.).

(3) Прътови мълниеприемници или мълниеприемна мрежа може да не се проектират за сгради, чиито покривни елементи са разположени върху метални ферми, когато е осигурена непрекъсната електрическа връзка на металните ферми със заземителите, при условие че по покрива и в подпокривното пространство се използват само негорими материали.

Чл. 33. (1) За изравняване на потенциалите във вътрешността на сгради с широчина, по-голяма от 100 m, се проектира заземителна уредба, съставена от стоманени електроди със сечение най-малко 100 mm², разположени хоризонтално най-много през 60 m по широчината на сградата и на дълбочина най-малко 0,5 m. В краищата на сградата (от двете й страни) стоманените електроди се свързват към металните ферми и към външния заземителен контур или към армировката на стоманобетонните фундаменти на сградата.

(2) При използване на армировката на стоманобетонните фундаменти на вътрешни колони и при непрекъсната електрическа връзка чрез заваряване с мълниеприемниците не се проектира допълнителна заземителна уредба за изравняване на потенциалите в сградата.

1. на корпусите на уредби, съоръжения или отделни резервоари, при дебелина на метала на покрива, по-малка от 4 mm - чрез отделно стоящи мълниеотводи или чрез мълниеотводи, разположени на тях;

2. на корпусите на уредби, съоръжения или отделни резервоари при дебелина на метала на покрива 4 mm и повече, както и на отделни резервоари с обем до 200 m³, независимо от дебелината на метала на покрива - чрез присъединяване към заземители;

3. на резервоари с плаващи покриви или понтони - чрез отделно стоящи мълниеотводи.

(2) Защитата при преки попадения на мълнии на външни съоръжения с корпуси от стоманобетон, съдържащи горими газове или леснозапалими течности, се проектира чрез отделно стоящи мълниеотводи или чрез мълниеотводи, разположени на тях.

Чл. 36. За защита при преки попадения на мълнии на външни уредби с втечнени газове при общ обем на резервоарите над 8000 m³, както и на външно разположени складови стопанства с метални или стоманобетонни корпуси при общ обем над 100 000 m³ се проектират отделно стоящи мълниеотводи. В икономически обосновани случаи се допуска мълниеотводите да се разполагат на самите резервоари. При защита на метални резервоари чрез отделно стоящи мълниеотводи техните корпуси се присъединяват към заземители, като се допуска към заземителите да се присъединяват и токоотводите на отделно стоящите мълниеотводи.

Чл. 37. (1) За защита при преки попадения на мълнии на подземни складови стопанства със стоманобетонни резервоари, които нямат вътрешна метална облицовка, се проектират отделно стоящи мълниеотводи. Защитната зона на мълниеотводите обхваща пространството, определено от основа, която излиза на 40 m извън стените на крайните резервоари за всяка страна на складовото стопанство, и височина, равна на височината на газоотводните или компенсационните клапи, увеличена с 2,5 m.

(2) За защита при преки попадения на мълнии на подземни складови стопанства със стоманобетонни резервоари за мазут, при прибавяне към мазута на леки въглеводороди и при подгряване, се проектират отделно стоящи мълниеотводи. Защитната зона на мълниеотводите обхваща пространството, определено от основа, която съвпада с територията на складовото стопанство, и височина, равна на височината на газоотводните и компенсационните клапи, увеличена с 2,5 m.

(2) При външни уредби или цистерни, съдържащи горими газове или леснозапалими течности, се проектира защита при преки попадения на мълнии за наличните компенсационни клапани и за пространството над тях, ограничено от цилиндър с радиус 5 m и височина 2,5 m.

(3) Газоотводните тръби, дихателите и компенсационните клапани по ал. 1 и 2 може да се използват като носещи конструкции за разполагане на мълниеотводите.

Чл. 40. (1) За уредбите по чл. 35 - 38 заземителите за защита при преки попадения на мълнии се проектират с импулсно съпротивление не по-голямо от 50  за всеки токоотвод и към тях се присъединяват металните корпуси и другите метални конструкции на уредбите.

(2) Заземителите се свързват на отстояние не по-голямо от 50 m по периметъра на основата на уредбата, като се предвиждат най-малко две присъединявания.

1. стоманеният прът, залят в протектора, и присъединяваният към него проводник на токоотвода са поцинковани, с диаметри най-малко 6 mm, а в корозионно активни почви - най-малко 8 mm;

2. съединението между стоманения прът на протектора и проводника на токоотвода е проектирано чрез заварка, с припокриване по дължина най-малко 6 пъти диаметъра на проводника;

3. импулсното съпротивление на заземителите е не по-голямо от 50 .

(2) При резервоари с плаващи покриви или с понтон, независимо от материала, от който са изпълнени покривът (понтонът) и корпусът, за защита от индуктирани напрежения от електростатична индукция се проектират гъвкави електрически връзки най-малко на две места между покрива (понтона) и токоотводите или металния корпус.

(2) За защита от внасяне на опасни потенциали външните надземни метални конструкции и проводи се присъединяват към:

1. заземител с импулсно съпротивление до 10  - при въвеждането им в защитаваната сграда (съоръжение); допуска се и присъединяване към заземителя за защита при преки попадения на мълнии;

2. заземител с импулсно съпротивление до 10  - на най-близката до съоръжението опора.

Раздел ІV

1. мълниеприемната мрежа се проектира с клетки с площ до 150 m² (например 12 х 12 m);

2. импулсното съпротивление на всеки заземител за защита при преки попадения на мълнии е до 20 , а при специфично съпротивление на почвата 500 m и повече се допуска увеличаване до 40 , с изключение на сградите за едър рогат добитък и на конюшните, за които съпротивлението е до 10 .

Чл. 47. (1) При проектирането на отделно стоящи мълниеотводи за защита на селскостопански сгради за едър рогат добитък и на конюшни опорите и заземителите се разполагат на разстояние най-малко 5 m от входовете на сградите.

(2) При проектирането на мълниеотводи, разположени на сградата, или на мълниеприемна мрежа за токоотводи може да се използва свързана чрез заваряване армировка на стоманобетонните колони, а за заземители може да се употребяват стоманобетонните фундаменти или разсъсредоточени хоризонтални заземители, разположени по протежение на сградите, под асфалтово покритие с широчина най-малко 5 m. Към такива заземители се присъединяват металните конструкции, тръбопроводите и оборудването, както и контурът за изравняване на потенциалите в сградата.

(2) Метални скулптури и паметници се присъединяват към заземители с импулсно съпротивление до 20 .

1. при дебелина на метала на обвивката или на корпуса до 4 mm - като отделно стоящи мълниеотводи или като мълниеотводи, разположени на съоръжението;

2. при дебелина на метала на обвивката или на корпуса над 4 mm, както и при отделно разположени резервоари с обем до 200 m³, независимо от дебелината на метала - чрез присъединяване на обвивките (корпусите) към заземителите.

(2) Когато корпусите на съоръженията по ал. 1 са стоманобетонни, защитата при преки попадения на мълнии се предвижда като отделно стоящи мълниеотводи или като мълниеотводи, разположени на самото съоръжение. Пространството над газоотводните тръби, дихателите и компенсационните клапани може и да не се включва в обхвата на защитната зона на мълниеотводите. В тези случаи заземителите се проектират така, че да отговарят на изискванията на чл. 40 и 41.

(2) Когато обектите по ал. 1 са метални, не се изисква поставяне на мълниеприемници и спускане на токоотводи.

(3) За обектите по ал. 1 и 2 заземителите се проектират с импулсно съпротивление не по-голямо от 50 . При специфично съпротивление на почвата до 500 m за заземители може да се използват стоманобетонните фундаменти.

Чл. 51. За защита от внасяне на опасни потенциали външните надземни метални конструкции и проводи се присъединяват, както следва:

1. при въвеждането им в защитаваната сграда (съоръжение) - към заземител с импулсно съпротивление до 20 ; допуска се връзка със заземителя за защита при преки попадения на мълнии или със заземителната уредба, предназначена за защита срещу поражения от електрически ток;

2. на най-близката до съоръжението опора - към заземител с импулсно съпротивление до 20 .

Раздел V

0,85
(3) Размерите на мълниезащитна зона тип Б в m за единичен прътов мълниеотвод се определят по формулите:

0,92
(4) Когато са известни размерите на защитавания обект, височината на необходимия единичен прътов мълниеотвод за осигуряване на мълниезащитна зона тип Б се определя по формулата:

1,5
(5) Мълниезащитната зона за единичен прътов мълниеотвод, разположен на наклонен терен, се определя по формули (2) и (3), като за височина на мълниеотвода се приема перпендикулярът, спуснат от върха на мълниеотвода към плоскостта на терена.

(2) Размерите на мълниезащитна зона тип А за два прътови мълниеотвода се определят по формулите:

1. при L  h:
h_c = h₀

r_cx = r_x (5);

r_c = r₀
2. при L  h:

h_c = h₀ - (0,17 + 3.10^-4h).(L - h)
h_c - h_x

r_cx = r₀  (6).

h_c
(3) Размерите на мълниезащитна зона тип Б за два прътови мълниеотвода се определят по формулите:

1. при L  1,5 h:

1,13
(5) Когато два прътови мълниеотвода са разположени на разстояние L  3h - за мълниезащитна зона А, или L  5h - за мълниезащитна зона Б, мълниезащитните зони се определят както за самостоятелни мълниеотводи.

2

h_c1 + h_c2

2
h_c - h_x

r_cx = r_c 

h_c

0,85
(3) Размерите на мълниезащитна зона тип Б за хоризонтално разположено въже се определят по формулите:

0,92
(4) При известни размери h_x и r_x за мълниезащитна зона тип Б височината на единично хоризонтално разположено въже се определя по формулата:

1,7
Чл. 57. (1) Мълниезащитната зона на два мълниеотвода - хоризонтално разположени въжета на височина до 150 m, се определя съгласно фиг. 12. Размерите r₀, h₀ и r_x за двата типа мълниезащитни зони се определят по формули (11) – (13).

1. при L  h:

2. при L  h:

2 h₀ - h_c

(3) Останалите размери на мълниезащитна зона тип Б при L  5h се определят по формулите:

1. при L  h:
h_c = h₀

r_cx = r_x (16);

r_c = r₀
2. при L  h:
h_c = h₀ - 0,12 (L - h)
L h₀ - h_x

r_x =  . 

2 h₀ - h_c

1,07