Целите на Националната стратегия за регионално развитие могат да бъдат постигнати на основата на реалистична многогодишна финансова рамка, обхващаща общия обем на необходимите финансовите средства. Тази рамка има индикативен характер по отношение обема на средствата за целия период на действие на стратегията до 2022 г., но са разчетени за плановия и програмния период 2014-2020 г., през който ще бъдат мобилизирани на принципа на съфинансирането публичните ресурси от национални и европейски източници в областта на регионалното развитие. Средствата са разпределени основно по приоритети и източници на финансиране, по райони от ниво 2 и по години за периода 2014-2020 г. Определените индикативни стойности посочват само необходимите нива на финансиране за постигане на стратегическите цели и изпълнение на приоритетите на стратегията, без да имат пряко отношение към реалното разпределение на ресурсите в областта на регионалната политика по оперативни програми и фондове, включително европейски, през следващия програмен период. Общата оценка на необходимите ресурси за изпълнение на НСРР е свързана с финансирането на Приоритет 3 на Националната програма за развитие: България 2020 - „Постигане на устойчиво интегрирано регионално развитие и използване на местния потенциал” и отразява средствата предимно по този приоритет, като част от общата финансова рамка за постигане на целите на програмата за периода до 2020 г.
Общата експертна оценка на ресурсите за постигане на целите на регионалното развитие в национален мащаб, залегнали в НСРР, обхваща основните източници за публично финансиране на регионалното развитие:
-
национално финансиране (републикански, общински бюджети, както и финансови ресурси от други източници – публични фондове, държавни и общински предприятия, фондации, асоциации, сдружения и др.);
-
средства от фондове на ЕС;
-
средства от международни финансови институции;
Основната маса от финансови средства се формира от първите два основни източника – национално публично финансиране и средства от фондове на ЕС. Средствата от международни финансови институции, имащи предимно характер на заемни средства, са представени в допълнение на първите два източника.
Финансовите разчети са изготвени по начин, който гарантира, че средствата за сметка на централния бюджет и на другите обществени фондове са в рамките на параметрите по годишния закон за държавния бюджет за съответната година и на определените с решение на МС разходни тавани по тригодишната бюджетна прогноза.
Таблица 6: Обща оценка на необходимите ресурси за постигане на целите на НСРР 2012-2022 г. по приоритети и източници на финансиране (млн. лева)
Приоритет/ финансов инструмент
|
Обща оценка
|
Обществен сектор
|
Други финансови
инструменти
|
Участие на Европейския съюз
|
Национално обществено участие
|
Общо
|
ЕФРР
|
Принос на други фондове на ЕС
|
Общо
|
Централен бюджет
|
Местни бюджети
|
Други обществени фондове и предприятия (FLAG, ПУДООС)
|
1
|
2
|
3
|
4
|
5
|
6
|
7
|
8
|
9
|
10
|
П 1.1 Активизиране на специфичния потенциал на регионалните и местните икономики.
|
962
|
765
|
765
|
|
197
|
135
|
27
|
35
|
|
П 1.2 Развитие на устойчиви форми на туризъм.
|
615
|
493
|
493
|
|
122
|
87
|
17
|
18
|
|
П 1.3 Развитие на инфраструктурата за опазване на ОС.
|
5 328
|
3 800
|
1 250
|
2 5509
|
1 528
|
700
|
78
|
75010
|
|
П 2.1 Подобряване на достъпа до образователни, здравни, социални и културни услуги, спортна инфраструктура.
|
1 008
|
803
|
803
|
|
205
|
142
|
28
|
35
|
|
П 2.2 Подкрепа на трудовата географска мобилност.
|
51,5
|
42,5
|
42,5
|
|
9
|
7,5
|
1,5
|
|
|
П 2.3 Развитие на капацитета.
|
408
|
337
|
337
|
|
71
|
59
|
12
|
|
|
П 3.1 Развитие на трансграничното сътрудничество.
|
412
|
340
|
340
|
|
72
|
60
|
12
|
|
|
П 3.2 Развитие на междурегионално и транснационално сътрудничество.
|
160
|
136
|
136
|
|
24
|
24
|
|
|
|
П 4.1 Интегрирано устойчиво градско развитие.
|
3 060
|
2 422,5
|
2 295
|
127,511
|
637,5
|
427,5
|
86
|
124
|
|
П 4.2 Подобряване на свързаността на районите.
|
3 746
|
3 145
|
1 045,5
|
2 099,512
|
601
|
565
|
|
36
|
|
П 4.3 Подобряване качеството на живот в селските райони.
|
661
|
510
|
|
51013
|
151
|
90
|
51
|
10
|
|
Общо ЕСФ
|
164
|
139
|
|
139
|
25
|
25
|
|
|
|
Общо ЕФМДР
|
280
|
210
|
|
210
|
70
|
70
|
|
|
|
Общо ЕИБ, ЕБВР, инструменти за финансов инженеринг
(по примера на JESSICA, JEREMIE, JASPERS)
|
942
|
|
|
|
|
|
|
|
942
|
ОБЩО
|
17797,5
|
13 143
|
7 507
|
5 636
|
3 712,5
|
2 392
|
312,5
|
1 008
|
942
|
При изчисленията на индикативния ресурс за постигане целите на НСРР като база е взета обща прогнозна финансова рамка от 20,1 млрд. лв. за България по политиката на сближаване в ЕС за новия програмен период 2014-2020 г. Финансовата рамка на средствата от общия бюджет на ЕС по кохезионната политика за България ще бъде уточнена и приета на един по-късен етап по съответния ред. Изчисленията за финансирането от фондовете на ЕС и републиканския бюджет са направени на база нива на съфинансиране, представени в предложенията на Европейската комисия за нови регламенти на структурните инструменти на ЕС (октомври 2011 г.). Разходите, финансирани от общините, са прогнозирани на основата на данни за капиталови разходи в общинските бюджети за 2011 и 2012 г. (Източник Министерство на финансите). Средствата от други национални публични фондове и предприятия (по примера на Фонд ФЛАГ и ПУДООС) са представени, като е използван досегашния им опит за предоставяне на средства за преки инвестиции в проекти за развитие или под формата на кредити и мостово финансиране с краткосрочен характер. Подобен подход e използван и за прогнозиране на ресурсите, които могат да бъдат предоставени по линия на международни финансови институции (ЕИБ, ЕБВР) в средносрочен до дългосрочен план, включително чрез специализирани инструменти за финансов инженеринг в рамките на ЕС по примера на JASPERS, JEREMIE, JESSICA.
Като следваща стъпка във финансовите разчети е представена тежестна оценка или относително дялово разпределение на необходимите ресурси по приоритети на НСРР в проценти с оглед изясняване на тематичната концентрация на ресурсите по стратегически цели и приоритети на стратегията.
Таблица 7: Дялово разпределение на необходимите ресурси по приоритети на НСРР
( в проценти)
Стратегически цели
|
Приоритети
|
Относителен дял
|
Ц1. ИКОНОМИЧЕСКО СБЛИЖАВАНЕ
|
П 1.1. Активизиране на специфичния потенциал на регионалните и местните икономики чрез подкрепа и повишаване на конкурентоспособността на малкия и средния бизнес
|
6%
|
П 1.2. Развитие на устойчиви форми на туризъм и на културните и творчески индустрии в районите
|
4%
|
П 1.3. Развитие на инфраструктурата за опазване на околната среда
|
32%
|
Ц2. СОЦИАЛНО СБЛИЖАВАНЕ
|
П 2.1. Подобряване на достъпа до образователни, здравни, социални и културни услуги и развитие на спортната инфраструктура в районите
|
6%
|
П 2.2. Подкрепа на трудовата географска мобилност в районите
|
0,5%
|
П 2.3. Развитие на капацитета на националните, регионалните и местните власти за стратегическо планиране и подобряване на управлението на регионалното развитие
|
1,5%
|
Ц3. ТЕРИТОРИАЛНО СБЛИЖАВАНЕ
|
П 3.1 Развитие на трансграничното сътрудничество и мобилизиране потенциала на периферните гранични територии
|
3%
|
П 3.2 Развитие на междурегионално и транснационално сътрудничество, включително за постигане на стратегическите приоритети на макрорегионално ниво
|
1%
|
Ц4. БАЛАНСИРАНО РАЗВИТИЕ
|
П 4.1. Интегрирано устойчиво градско развитие и укрепване на полицентричната мрежа от градове
|
19%
|
П 4.2. Подобряване на свързаността на районите в национален и международен план, включително с големите градски центрове в съседните страни
|
23%
|
П 4.3 Подобряване качеството на живот в селските райони
|
4%
|
Най-голям обем от средства ще концентрира стратегическата цел, насочена към постигане на балансирано териториално развитие, свързаност и укрепване на мрежата от градове-центрове – 46%, следвана от икономическото сближаване - 42% от средствата, социалното сближаване с 8% и териториалното сътрудничество с 4 %.
Разпределението на необходимите ресурси за постигане на целите и приоритетите на НСРР по райони от ниво 2 за периода до 2020 г. се базира на обективния подход, като се отчита броя на населението на територията на съответния район (по данни от 2011 г.). Този подход се допълва от принципа на солидарността и концентрацията на средства за най-необлагодетелстваните райони, като повече средства трябва да бъдат заделени за районите, изпитващи сериозни затруднения за преструктуриране на регионалните икономики, адаптиране към промените и преодоляване на последиците от глобалната финансова и икономическа криза. Както вече беше отбелязано в анализа, между районите от ниво 2 в България се отчитат значителни диспропорции. Така например, по показателя БВП на глава от населението (НСИ, 2009 г.) три от районите - Северозападен, Северен централен и Южен централен, значително изостават от останалите райони, като относителните им стойности по показателя представляват съответно 61,9, 66 и 69 на сто от средното за страната. С най-висок относителен дял на БВП на човек е Югозападният район – 173,3 на сто над средното ниво, като след него се нареждат с близки стойности Югоизточния (80,4 на сто) и Североизточния район (80,3 на сто). Следвайки използвания в ЕС критерий за подпомагане на по-слабо развитите райони, дефиниран с относителен праг от 75% от средното ниво на БВП на глава от населението, може да се приеме, че три от районите в България към момента попадат под този праг - СЗР, СЦР и ЮЦР. Следователно преобладаваща част от ресурсите за регионално развитие трябва да бъде заделена за подпомагане на тези райони.
В таблицата по-долу е представено разпределение на ресурсите за регионално развитие до 2020 г., като общо към трите по-слабо развити района са насочени 53,5 на сто от всички предвидени средства, което представлява с 10% повече от средствата за останалите относително по-развити райони.
Таблица 8: Индикативно разпределение на необходимите ресурси по райони от ниво 2 и приоритети на НСРР (млн. лева)
|
НСРР - СБЛИЖАВАНЕ
|
СЗР
|
СЦР
|
СИР
|
ЮИР
|
ЮЦР
|
ЮЗР
|
Ц1. ИКОНОМИЧЕСКО
|
П 1.1. Активизиране на специфичния потенциал на регионалните и местните икономики чрез подкрепа и повишаване на конкурентоспособността на малкия и средния бизнес
|
137
|
139
|
104
|
115
|
239
|
228
|
П 1.2. Развитие на устойчиви форми на туризъм и на културните и творчески индустрии в районите
|
87
|
89
|
66
|
74
|
153
|
146
|
П 1.3. Развитие на инфраструктурата за опазване на околната среда
|
758
|
770
|
573
|
639
|
1323
|
1265
|
Ц2. СОЦИАЛНО
|
П 2.1. Подобряване на достъпа до образователни, здравни, социални и културни услуги и развитие на спортната инфраструктура в районите
|
143
|
146
|
108
|
121
|
251
|
239
|
П 2.2. Подкрепа на трудовата географска мобилност в районите
|
7,3
|
7,5
|
5,5
|
6,1
|
12,9
|
12,2
|
П 2.3. Развитие на капацитета на националните, регионалните и местните власти за стратегическо планиране и подобряване на управлението на регионалното развитие
|
58
|
59
|
44
|
49
|
101
|
97
|
Ц3. ТЕРИТОРИАЛНО
|
П 3.1 Развитие на трансграничното сътрудничество и мобилизиране потенциала на периферните гранични територии
|
59
|
60
|
44
|
49
|
102
|
98
|
П 3.2 Развитие на междурегионално и транснационално сътрудничество, включително за постигане на стратегическите приоритети на макрорегионално ниво
|
23
|
23
|
17
|
19
|
40
|
38
|
Ц4. БАЛАНСИРАНО РАЗВИТИЕ
|
П 4.1. Интегрирано устойчиво градско развитие и укрепване на полицентричната мрежа от градове
|
435
|
442
|
329
|
367
|
760
|
727
|
П 4.2. Подобряване на свързаността на районите в национален и международен план, включително с големите градски центрове в съседните страни
|
533
|
541
|
403
|
450
|
930
|
889
|
П 4.3 Подобряване качеството на живот в селските райони
|
94
|
96
|
71
|
79
|
164
|
157
|
|
ОБЩО ПО ПРИОРИТЕТИ
|
2334,3
|
2372,5
|
1764,5
|
1968,1
|
4075,9
|
3896,2
|
|
Общо ЕСФ
|
164
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
|
Общо ЕФМДР
|
280
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
|
Общо ЕИБ, ЕБВР, инструменти за финансов инженеринг
(по примера на JESSICA, JEREMIE, JASPERS)
|
942
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
|
ВСИЧКО
|
17797,5
|
|
|
|
|
|
При разпределението на необходимите ресурси за регионално развитие в рамките на НСРР по години за периода 2014-2020 г. е използван опита в използването на средствата по действащите оперативни програми за България, съфинансирани от фондовете на ЕС, както и добрите практики в други региони и страни при усвояването на национални и европейски средства за интегрирано развитие. Прогнозираните финансови средства за всяка от годините през визирания период са представени с натрупване, като включват кумулативно средствата използвани през предходните години и отразяват достигнатата степен на реализиране на ресурсите за регионално развитие в дял от общия обем на средствата за целия период, както следва:
Таблица 9.а Достигната степен на реализиране на ресурсите за регионално развитие в дял от общия обем на средствата за периода 2014-2020 г.
2014
|
2015
|
2016
|
2017
|
2018
|
2019
|
2020
|
10%
|
20%
|
35%
|
55%
|
75%
|
90%
|
100%
|
Таблица 9 б: Индикативно разпределение на необходимите ресурси с натрупване по години и приоритети за постигане на целите на НСРР (млн. лева)
|
НСРР - СБЛИЖАВАНЕ
|
ОБЩО
|
2014
|
2015
|
2016
|
2017
|
2018
|
2019
|
2020
|
Ц1. ИКОНОМИЧЕСКО СБЛИЖАВАНЕ
|
П 1.1. Активизиране на специфичния потенциал на регионалните и местните икономики чрез подкрепа и повишаване на конкурентоспособността на малкия и средния бизнес
|
962
|
96,2
|
192,4
|
336,7
|
529,1
|
721,5
|
865,8
|
962
|
П 1.2. Развитие на устойчиви форми на туризъм и на културните и творчески индустрии в районите
|
615
|
61,5
|
123
|
215,25
|
338,25
|
461,25
|
553,5
|
615
|
П 1.3. Развитие на инфраструктурата за опазване на околната среда
|
5 328
|
532,8
|
1065,6
|
1864,8
|
2930,4
|
3996
|
4795,2
|
5328
|
Ц2. СОЦИАЛНО СБЛИЖАВАНЕ
|
П 2.1. Подобряване на достъпа до образователни, здравни, социални и културни услуги и развитие на спортната инфраструктура в районите
|
1 008
|
100,8
|
201,6
|
352,8
|
554,4
|
756
|
907,2
|
1008
|
П 2.2. Подкрепа на трудовата географска мобилност в районите
|
51,5
|
5,15
|
10,3
|
18,025
|
28,325
|
38,625
|
46,35
|
51,5
|
П 2.3. Развитие на капацитета на националните, регионалните и местните власти за стратегическо планиране и подобряване на управлението на регионалното развитие
|
408
|
40,8
|
81,6
|
142,8
|
224,4
|
306
|
367,2
|
408
|
Ц3. ТЕРИТОРИАЛНО СБЛИЖАВАНЕ
|
П 3.1 Развитие на трансграничното сътрудничество и мобилизиране потенциала на периферните гранични територии
|
412
|
41,2
|
82,4
|
144,2
|
226,6
|
309
|
370,8
|
412
|
П 3.2 Развитие на междурегионално и транснационално сътрудничество, включително за постигане на стратегическите приоритети на макрорегионално ниво
|
160
|
16
|
32
|
56
|
88
|
120
|
144
|
160
|
Ц4. БАЛАНСИРАНО РАЗВИТИЕ
|
П 4.1. Интегрирано устойчиво градско развитие и укрепване на полицентричната мрежа от градове
|
3 060
|
306
|
612
|
1071
|
1683
|
2295
|
2754
|
3060
|
П 4.2. Подобряване на свързаността на районите в национален и международен план, включително с големите градски центрове в съседните страни
|
3 746
|
374,6
|
749,2
|
1311,1
|
2060,3
|
2809,5
|
3371,4
|
3746
|
П 4.3 Подобряване качеството на живот в селските райони
|
661
|
66,1
|
132,2
|
231,35
|
363,55
|
495,75
|
594,9
|
661
|
|
ОБЩО ПО ПРИОРИТЕТИ
|
16411,5
|
1641,15
|
3282,3
|
5744,02
|
9026,32
|
12308,63
|
14770,35
|
16411,5
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Общо ЕСФ
|
164
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Общо ЕФМДР
|
280
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Общо ЕИБ, ЕБВР, инструменти за финансов инженеринг
(по примера на JESSICA, JEREMIE, JASPERS)
|
942
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ВСИЧКО
|
17797,5
|
|
|
|
|
|
|
|
Базата за изчисляване на индикативните стойности за годишното разпределение на средствата, планирани да се заделят от основните източници на финансиране на регионалното развитие – фондовете на ЕС и държавния бюджет в т.ч. централен бюджет и местни бюджети се формира като се отчита необходимата степен на реализиране на ресурсите за регионално развитие в дял от общия обем на средствата за целия период 2014-2020 г. представена в табл. 9а.
Таблица 9в: Индикативно годишно разпределение на средствата от фондовете на ЕС и държавния бюджет в т. ч. централен бюджет и местни бюджети
(млн. лева)
ЦЕЛ
|
ПРИОРИТЕТ/ ИЗТОЧНИК НА ФИНАНСИРАНЕ
|
ОБЩО
|
2014
|
2015
|
2016
|
2017
|
2018
|
2019
|
2020
|
Ц1. ИКОНОМИЧЕСКО СБЛИЖАВАНЕ
|
П 1.1. Активизиране на специфичния потенциал на регионалните и местните икономики чрез подкрепа и повишаване на конкурентоспособността на малкия и средния бизнес
|
927
|
92,7
|
92,7
|
139,05
|
185,4
|
185,4
|
139,05
|
92,7
|
Участие на ЕС
|
765
|
76,5
|
76,5
|
114,75
|
153
|
153
|
114,75
|
76,5
|
Централен бюджет
|
135
|
13,5
|
13,5
|
20,25
|
27
|
27
|
20,25
|
13,5
|
Местни бюджети
|
27
|
2,7
|
2,7
|
4,05
|
5,4
|
5,4
|
4,05
|
2,7
|
П 1.2. Развитие на устойчиви форми на туризъм и на културните и творчески индустрии в районите
|
597
|
59,7
|
59,7
|
89,55
|
119,4
|
119,4
|
89,55
|
59,7
|
Участие на ЕС
|
493
|
49,3
|
49,3
|
73,95
|
98,6
|
98,6
|
73,95
|
49,3
|
Централен бюджет
|
87
|
8,7
|
8,7
|
13,05
|
17,4
|
17,4
|
13,05
|
8,7
|
Местни бюджети
|
17
|
1,7
|
1,7
|
2,55
|
3,4
|
3,4
|
2,55
|
1,7
|
П 1.3. Развитие на инфраструктурата за опазване на околната среда
|
4578
|
457,8
|
457,8
|
686,7
|
915,6
|
915,6
|
686,7
|
457,8
|
Участие на ЕС
|
3800
|
380
|
380
|
570
|
760
|
760
|
570
|
380
|
Централен бюджет
|
700
|
70
|
70
|
105
|
140
|
140
|
105
|
70
|
Местни бюджети
|
78
|
7,8
|
7,8
|
11,7
|
15,6
|
15,6
|
11,7
|
7,8
|
Ц2. СОЦИАЛНО СБЛИЖАВАНЕ
|
П 2.1. Подобряване на достъпа до образователни, здравни, социални и културни услуги и развитие на спортната инфраструктура в районите
|
973
|
97,3
|
97,3
|
145,95
|
194,6
|
194,6
|
145,95
|
97,3
|
Участие на ЕС
|
803
|
80,3
|
80,3
|
120,45
|
160,6
|
160,6
|
120,45
|
80,3
|
Централен бюджет
|
142
|
14,2
|
14,2
|
21,3
|
28,4
|
28,4
|
21,3
|
14,2
|
Местни бюджети
|
28
|
2,8
|
2,8
|
4,2
|
5,6
|
5,6
|
4,2
|
2,8
|
П 2.2. Подкрепа на трудовата географска мобилност в районите
|
51,5
|
5,15
|
5,15
|
7,725
|
10,3
|
10,3
|
7,725
|
5,15
|
Участие на ЕС
|
42.5
|
4,25
|
4,25
|
6,375
|
8,5
|
8,5
|
6,375
|
4,25
|
Централен бюджет
|
7.5
|
0,75
|
0,75
|
1,125
|
1,5
|
1,5
|
1,125
|
0,75
|
Местни бюджети
|
1.5
|
0,15
|
0,15
|
0,225
|
0,3
|
0,3
|
0,225
|
0,15
|
П 2.3. Развитие на капацитета на националните, регионалните и местните власти за стратегическо планиране и подобряване на управлението на регионалното развитие
|
408
|
40,8
|
40,8
|
61,2
|
81,6
|
81,6
|
61,2
|
40,8
|
Участие на ЕС
|
337
|
33,7
|
33,7
|
50,55
|
67,4
|
67,4
|
50,55
|
33,7
|
Централен бюджет
|
59
|
5,9
|
5,9
|
8,85
|
11,8
|
11,8
|
8,85
|
5,9
|
Местни бюджети
|
12
|
1,2
|
1,2
|
1,8
|
2,4
|
2,4
|
1,8
|
1,2
|
Ц3. ТЕРИТОРИАЛНО СБЛИЖАВАНЕ
|
П 3.1 Развитие на трансграничното сътрудничество и мобилизиране потенциала на периферните гранични територии
|
412
|
41,2
|
41,2
|
61,8
|
82,4
|
82,4
|
61,8
|
41,2
|
Участие на ЕС
|
340
|
34
|
34
|
51
|
68
|
68
|
51
|
34
|
Централен бюджет
|
60
|
6
|
6
|
9
|
12
|
12
|
9
|
6
|
Местни бюджети
|
12
|
1,2
|
1,2
|
1,8
|
2,4
|
2,4
|
1,8
|
1,2
|
П 3.2 Развитие на междурегионално и транснационално сътрудничество, включително за постигане на стратегическите приоритети на макрорегионално ниво
|
160
|
16
|
16
|
24
|
32
|
32
|
24
|
16
|
Участие на ЕС
|
136
|
13,6
|
13,6
|
20,4
|
27,2
|
27,2
|
20,4
|
13,6
|
Централен бюджет
|
24
|
2,4
|
2,4
|
3,6
|
4,8
|
4,8
|
3,6
|
2,4
|
Местни бюджети
|
0
|
0
|
0
|
0
|
0
|
0
|
0
|
0
|
|
П 4.1. Интегрирано устойчиво градско развитие и укрепване на полицентричната мрежа от градове
|
2936
|
293,6
|
293,6
|
440,4
|
587,2
|
587,2
|
440,4
|
293,6
|
Ц4. БАЛАНСИРАНО РАЗВИТИЕ
|
Участие на ЕС
|
2422.5
|
242,25
|
242,25
|
363,375
|
484,5
|
484,5
|
363,375
|
242,25
|
Централен бюджет
|
427.5
|
42,75
|
42,75
|
64,125
|
85,5
|
85,5
|
64,125
|
42,75
|
Местни бюджети
|
86
|
8,6
|
8,6
|
12,9
|
17,2
|
17,2
|
12,9
|
8,6
|
П 4.2. Подобряване на свързаността на районите в национален и международен план, включително с големите градски центрове в съседните страни
|
3710
|
371
|
371
|
556,5
|
742
|
742
|
556,5
|
371
|
Участие на ЕС
|
3145
|
314,5
|
314,5
|
471,75
|
629
|
629
|
471,75
|
314,5
|
Централен бюджет
|
565
|
56,5
|
56,5
|
84,75
|
113
|
113
|
84,75
|
56,5
|
Местни бюджети
|
0
|
0
|
0
|
0
|
0
|
0
|
0
|
0
|
П 4.3 Подобряване качеството на живот в селските райони
|
651
|
65,1
|
65,1
|
97,65
|
130,2
|
130,2
|
97,65
|
65,1
|
Участие на ЕС
|
510
|
51
|
51
|
76,5
|
102
|
102
|
76,5
|
51
|
Централен бюджет
|
90
|
9
|
9
|
13,5
|
18
|
18
|
13,5
|
9
|
Местни бюджети
|
51
|
5,1
|
5,1
|
7,65
|
10,2
|
10,2
|
7,65
|
5,1
|
|
Общо ЕСФ
|
139
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
|
Централен бюджет
|
25
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
|
|
Общо ЕФМДР
|
210
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
|
Централен бюджет
|
70
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
|
ОБЩО ПО ПРИОРИТЕТИ
|
15847,5
|
1540,35
|
1540,35
|
2310,525
|
3080,7
|
3080,7
|
2310,525
|
1540,35
|
|
Други обществени фондове и предприятия (FLAG, ПУДООС)
|
1008
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Общо ЕИБ, ЕБВР, инструменти за финансов инженеринг
(по примера на JESSICA, JEREMIE, JASPERS)
|
942
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ВСИЧКО
|
17797,5
|
|
|
|
|
|
|
|
Нарастването на финансирането и съфинансирането от националния бюджет се определя от заложения темп на нарастване на планираните средства за регионално развитие (виж табл. 9а), като се очаква през периода 2016-2019 г. капацитетът за договориране и използване на тези средства да бъде повиишен, спрямо началото на плановия период.
Сподели с приятели: |