SWOT анализът за развитието на районите е основа за формулиране и структуриране на целите и приоритетите на Националната стратегия за регионално развитие за периода 2012 – 2022 г.
Силни страни -
Отчетена макроикономическа стабилност на страната;
-
Наличие на работна сила с добро образование и квалификация;
-
Наличие на богата мрежа от защитени територии на биологичното разнообразие, богато природно и културно наследство и съхранена идентичност на районите;
-
Сравнително равномерно развита мрежа от населени места в районите;
-
Широка мрежа от висши образователни и професионални институции;
-
Добра енергийна обезпеченост и наличие на природо-климатични условия за използване на ВЕИ;
-
Пресичане на пет от общоевропейските транспортни коридори с потенциал за превръщане на транспорта в ключов сектор на икономиката на районите;
-
Запазена плодородна земеделска земя с възможности за производство на екологично чиста земеделска продукция;
-
Наличие на отлични природни и антропогенни рекреационни и туристически ресурси;
-
Създаден капацитет и натрупан опит в планиране на регионалното развитие на национално, регионално, областно и местно ниво;
-
Участие в европейски програми за регионално сътрудничество.
Слаби страни -
Българските райони, с изключение на ЮЗ район, са в групата на слабо развитите европейски райони, силно зависими от новите предизвикателства;
-
Неблагоприятни демографски тенденции, висока смъртност при новородените;
-
Неравномерно разположение на мрежата от големи градове в районите;
-
Значителни различия/ неравенства в социално-икономическото развитие на общините в отделните райони, изразена периферност;
-
Високо равнище на структурната безработица в определени части на районите;
-
Остарели, енергоемки и ресурсоемки производства, неконкурентноспособни на европейския пазар, изоставане на технологичното обновление в районите;
-
Намалени преки чуждестранни инвестиции в районите;
-
Недоизградена и недостатъчно ефективна бизнес инфраструктура;
-
Слаба обвързаност на висшето образование с потребностите на бизнеса;
-
Ниски доходи на населението, ограничаващи развитието на местния пазар;
-
Ниско качество на публичните услуги и обществения транспорт;
-
Лошо експлоатационно състояние на транспортните съоръжения, амортизирана и неравномерно разпределена техническа инфраструктура в районите;
-
Недостатъчна и неефективно управлявана екологична инфраструктура;
-
Забавяне на структурните реформи в публичния сектор;
Възможности -
Разширено участие в европейски програми за регионално сътрудничество;
-
Ускорено изграждане на европейските транспортни коридори и подобряване на връзките с регионалната транспортна мрежа;
-
По-широк достъп до европейските инфраструктурни мрежи и до модерни електронни услуги и информация за населението и бизнеса особено в периферните територии;
-
Подобряване на екологическата, социалната и бизнес инфраструктурата на районите;
-
Създаване и подпомагане развитието на иновативни клъстери и структури в районите;
-
Валоризиране на богатото природно и културно наследство на районите и развитие на разнообразни форми на туризъм;
-
Интегрирано развитие на градовете и агломерационните ареали и включването им в мрежи от европейски градове;
-
Повишаване конкурентоспособността на българските предприятия в районите;
-
Развитие на информационното общество и електронното управление;
-
Привличане на повече преки чуждестранни инвестиции;
-
Постигане на динамично, изпревараващо развитие на основата на интеграция и трансгранично сътрудничество по вътрешните и външните граници на ЕС и преодоляване на ефекта на периферийността;
Заплахи -
Продължително негативно влияние на глобалната финансова и икономическа криза – рецесия на икономиката, спад на чуждестранните инвестиции, повишаване на безработицата, намаляване на доходите и потреблението;
-
Политическа нестабилност в Югоизточна Европа и намаляване на атрактивността на региона за чуждестранни инвеститори;
-
Засилен външен конкурентен натиск върху регионалните икономики;
-
Продължаващо изоставане на българските райони и особено на СЗ и СЦ райони от средно европейското ниво;
-
Продължаващо негативно развитие на демографските процеси и външна миграция на млади хора, обезлюдяване в отделни територии на районите;
-
Негативно влияние на глобализацията, климатичните промени, енергийната зависимост, демографския упадък;
-
Заплаха за биоразнообразието и ландшафтното и културното наследство.
3.Концепция за териториално – урбанистично развитие на българските райони 3.1.Европейският контекст
В редица общоевропейски документи се обръща сериозно внимание на териториалното измерение на кохезионната политика и на значението на градските центрове за постигане на териториално развитие. В тези документи се лансира при днешните условия на обединена Европа известната от миналия век концепция за полицентрично развитие на градове – полюси на растеж. Разчита се чрез полицентризма да се подобри общата картина на териториалното развитие и да се балансира развитието на регионите. 6
В проектите на ESPON полицентричното развитие е представено от мрежата от функциониращи урбанистични ареали (FUA) в европейското пространство. Оценено е, че България има следните нива на функциониращи урбанистични ареали :
-
само един урбанистичен ареал – град с европейско значение – София и то отнесен към последната четвърта категория на тези метрополни ядра (MEGA).
-
три ареала – градове с междунационално/национално значение (Пловдив, Варна и Бургас)
-
27 ареала – градове с регионално/локално значение (това са предимно средни градове и областните центрове).
В тази европейска класификация на градове-центрове към групата на градовете Пловдив, Варна и Бургас следва да се стремим да се включат и другите големи градове Русе, Стара Загора и Плевен, а по-късно и градовете Благоевград, Велико Търново и Видин като необходим център на северозападната периферия. Бройката от 27 града с регионално/ локално значение при подходяща политика за градско развитие след време тази бройка може да бъде увеличена с включването на още 8 градове, които без да са областни центрове, ще имат значение на организиращи центрове в районите.
В съвместния документ за пространствено развитие на държавите от Вишеградската четворка, България и Румъния е отчетен фактът, че полицентричното развитие създава необходимите очаквания за намаляване на съществуващите регионални различия и осигуряване на равни условия за общо икономическо и социално развитие и за по-пълно използване на местния потенциал. С документа се изясняват полюсите на развитие и осите на развитие със значение за държавите от “четворката плюс две”. Полюсите на развитие включват ядрата на метрополиите или агломерациите, които създават импулси и повлияват благоприятно цялата зона на влияние. Осите на развитие са ивици от териториите, които свързват отделните полюси с наличието на транспортна и друга инфраструктура. В Съвместния документ за България основните полюси за развитие и оси за развитие се формират от:
1. Метрополната зона на столицата София (категория 0)
-
9 основни полюса на развитие с транснационално значение: Пловдив, Бургас, Варна, Ст. Загора, Русе, Плевен, Видин, Благоевград, Велико Търново (категория 1);
-
Основните оси за развитие (категория 1) се формират на база на коридорите от трансевропейската транспортна мрежа TEN-T и на друга транспортна инфраструктура от европейско значение.
2. Второстепенните полюси на развитие и оси за развитие се формират от:
-
10 второстепенни центрове за развитие от национално значение: Враца, Габрово, Силистра, Добрич, Шумен, Сливен, Хасково, Кърджали, Смолян, Кюстендил (категория 2);
-
Второстепенни оси за развитие (категория 2) на база на друга транспортна инфраструктура от европейско значение.
В документа се подчертава важната роля на обвързаността на български градски центрове и урбанистични ареали с близко разположени в съседните страни. В най-голяма степен такъв процес се очаква да протече между двойките градове, разположени по българо-румънската граница от двете страни на Дунав.
В “Териториален дневен ред на ЕС 2020” от 2011 г. се акцентира на следните приоритети, свързани с градското развитие:
-
Подпомагане на полицентрично и балансирано териториално развитие – чрез насърчаване на иновативни мрежи между градовете, които да се състезават на европейско и световно ниво. Поставя се акцент на полицентрично развитие на национално и регионално ниво. Съществена роля се отрежда на малките и средни градове на регионално ниво;
-
Насърчаване на интегрираното развитие в градовете, селските и специфичните райони – чрез прилагане на интегриран подход на много нива в обновяването и развитието на градовете. Препоръчва се излизане от административните граници и фокусиране в дългосрочен план върху функциониращите райони (FUAs), т.е. върху агломерационните ядра и ареали.
-
За развитието на селските райони се набляга на фокусиране върху уникалните характеристики на районите и устойчиво земеползване. Специално внимание е необходимо да се обърне на периферните и слабо населени селски райони;
-
Засилване връзките между градските и селските райони на всички нива, чрез подобряване на достъпността и възможността за работа. Подчертава се, че на метрополните райони ляга основната отговорност за развитието на периферията;
-
Териториална интеграция в граничните и транснационалните функциониращи райони. Важен фактор за засилването на общата конкурентноспособност е интеграцията на територията чрез териториално коопериране. Внимание трябва да се обърне на външните граници на ЕС.
Изисква се подходите на европейското териториално сближаване да залегнат в националните, регионалните и местните стратегии за развитие. Тези изисквания подкрепят залегналите в Концепцията за териториално-урбанистична структура на България принципи за полицентрично развитие на система от градове-центрове и стимулиране на малки градове в селските райони, както и за насърчаване на интегрираното обновяване и развитие на самите градове.
Сподели с приятели: |
