Министерство на регионалното развитие и благоустройството стратегия за децентрализация
I. 5. Квантифициран SWOT-анализ на целия процес на децентрализация на
Изтегляне 1.53 Mb. Pdf просмотр
|
| I. 5. Квантифициран SWOT-анализ на целия процес на децентрализация на държавното управление през анализирания период Анализът на силните и слабите страни, възможностите и заплахите (SWOT-анализът) е метод, който произхожда от стратегическото планиране в бизнеса, а от 80-те години на миналия век се прилага много широко в планирането на регионалното и местното развитие. Предназначението на SWOT-анализа е да извлече и категоризира най-важните изводи от анализа, и да аргументира определянето и формулирането на стратегическата част. Изводите/ констатациите от анализа, формиращи състоянието на анализирания обект или процес, се разпределят в 4 категории според техния характер (благоприятен или не), и според това дали са вътрешно присъщи на обекта на изследването (в случая децентрализацията на държавното управление в България) или идват от външната среда (международни тенденции): а. вътрешни за обекта на изследване – силни и слаби страни; б. външни – заплахи и благоприятни възможности. Четирите категории се представят в таблица с четири клетки. 24 Регионални профили: Показатели за развитие 2015, Институт за пазарна икономика, 2015 г. 85 Елементите на стратегическата част – визия, цели, приоритети и мерки се определят и формулират на база на разпределението и съотношението на изводите от анализа между тези 4 категории (силни и слаби страни на обекта, заплахи и възможности за обекта). В тази връзка може да се каже, че SWOT-анализа е мост между изводите от анализа и формулирането на насоките на бъдещото развитие. За количествено оценяване на съотношението на категориите / изводите от анализа се ползва т.нар. квантифициран (количествен) SWOT-анализ. Този анализ работи с най-важните изводи, извлечени (и ако трябва преформулирани и обобщени) от анализа, като ги ранжира от 0 до 10 в съответствие с важността/ значимостта им, или силата им на проявление. Средните аритметични на тези оценки по категории се нанасят по осите на двумерна Декартова координатна система. Съотношенията между категориите изводи при този метод се изчисляват на база на площите, заключени между стойностите по осите на всеки квадрант. Квадрантът с най-голяма площ е решаващ за формулирането на стратегията. Ако най-голямата площ се е получила да е в: 1-ви квадрант (заключен между осите на възможностите и слабите страни) то стратегията трябва да е диверсификационна, т.е. използване на съществуващите благоприятни условия и развитие на слабите страни; 2-ри квадрант (заключен между осите на възможностите и силните страни) – стратегията е агресивна, т.е . увеличаване на площта – засилване на силните страни и използване на възможностите; 3-ти квадрант – (заключен между осите на заплахите и силните страни) оздравителна стратегия, т.е. оздравяване на силните страни при намаляване или ограничаване на заплахите; 4-ти квадрант – (заключен между осите на заплахите и слабите страни) защитна стратегия, оздравяване и преминаване в друг квадрант. При определянето на стратегическите цели се търси или свързване на благоприятните фактори (силните страни и възможностите), и/или някакво елиминиране, трансформиране или неутрализиране на неблагоприятните (слаби страни и заплахи) на база на благоприятните. Таблица 9. Квантифициран SWOT-анализ на процеса на децентрализация Изтегляне 1.53 Mb. Сподели с приятели:
|