Министерство на регионалното развитие и благоустройството стратегия за децентрализация

90
Графика 6. Квантифициран SWOT анализ
В разглеждания период резултатът от SWOT-анализа на процеса на децентрализация на държавното управление в България се характеризира със следните оценки: силни страни (6.6),
слаби страни (7.3), възможности (6.5), а величината на заплахите е (7.8).
Както се вижда от резултатите от квантифицирания SWOT в табл. 9 и графика 6 стойностите на факторите на анализа позиционират фигура, наподобяваща ромб с почти равни страни и площи в координатната система. Най-голямата площ получена от съотношенията между категориите изводи е заключена между осите на заплахите и слабите страни, т.е. попада в четвърти квадрант. Тези резултати показват, че трябва да се приложи защитна стратегия. Тази стратегия е ориентирана към максимална икономия на ресурси и е свързана намаляване на обема на дейностите.

91
I. 6. Анализ на идентифицираните проблеми прилагайки метода „дърво на
проблемите” и определяне на целите въз основа този метод
Един от най-ефективните начини за формулиране на цели, които са уместни (подходящи), достатъчно конкретни, йерархично съподчинени и с наличието на ясни отношения „цел- средство“, е използването на метода анализ на проблемите разработвайки „дърво на проблемите“. Неговото приложение преминава през два основни етапа:
1.
Разработване на дърво на проблемите.
2.
Трансформиране на дървото на проблемите в дърво на целите.
Проблемът може да се дефинира като несъответствие между съществуващата и желаната ситуация. Най-важните аспекти от анализа на съществуващата ситуация е идентифицирането на проблемите и установяването на причинно-следствената връзка между съществуващите проблеми. Една добре насочена интервенция изисква добро познаване на причинно-следствените връзки, които водят до съществуващото състояние на проблемите. Това е особено важно, тъй като типична и често допускана грешка е да се преминава от идентифицирането на единичен проблем директно към действия за неговото разрешаване, без да са известни причините, довели до него. Това води до ситуация на третиране на симптомите без лекуване на болестта и често създава нови проблеми. Без разбиране на първопричините приложените мерки може да се окажат неефективни, или още по-лошо – да окажат още вредни въздействия.
Разработването на „дърво на проблемите“ включва 2 стъпки:
1.
Идентифициране на основните проблеми;
2.
Съставяне на „дърво на проблемите“,, за да се установят причините и следствията.
Проблемите трябва да се съдържат и да могат да се извлекат от анализа на състоянието.
Ако външните фактори са решаващи, държавната намеса може да е излишна или сладва да се съсредоточи върху мерки за смекчаване, а не върху намеса на неконтролируеми причинно- следствени връзки.
При разработването на дърво на проблемите се избира един водещ (централен) проблем и той се декомпозира чрез търсенето (изясняването) на неговите причини. Централният проблем се записва и след това втори проблем, свързан с него. След това:

ако вторият проблем е причина за първия, минава на по-ниското ниво (първо ниво);

ако вторият проблем е следствие от първия, минава на по-горното ниво (трето ниво);

ако не е нито причина, нито следствие, се записва на същото ниво (второ ниво).

92
С разрастване на дървото останалите проблеми се „прикачват“ към него по същия начин.
Прегледът на анализа на проблемите може да доведе до появата на друг централен проблем на по-късен етап, но това не променя неговата валидност.
С помощта на гореописания метод "дърво на проблемите" са идентифицирани следните проблеми, които определят недобрата среда за функциониране на публичните институции, водеща до незадоволително ниво на услугите за гражданите и бизнеса: Те са изобразени в обобщената фигура на дървото на проблемите по-долу.
Метода „дърво на проблемите“ има предимства поради своето визуално представяне, с което се предлага по-голяма яснота на вземащите решения и други заинтересовани страни. Друго голямо предимство на разработването на „дърво на проблемите“ е, че от него почти пряко може да се премине към „дърво на целите“. „Дървото на проблемите“ представя отрицателните страни на съществуващото положение, докато „дървото на целите“ показва положителните страни на желаното бъдещо състояние. Това изисква преформулирането на проблемите в цели. „Дървото на целите“ представлява огледален образ на „дървото на проблемите“. Връзките „причина- следствие“ се трансформират във връзки „средства-резултати“. По такъв начин дървото на целите ни дава ясен поглед за желаната бъдеща ситуация – визията, и за йерархията на средствата – стратегическите цели, и резултатите, които ще бъдат получени с реализацията на приоритетите и мерките, формулирани в стратегическата част на Стратегията и в Програмата за нейното изпълнение.

Изтегляне 1.53 Mb.

Сподели с приятели: