Министерство на регионалното развитие и благоустройството

2.1.3Почви

В пределите на Долнодунавската подобласт влизат няколко почвени провинции. Североизточен район попада почти изцяло в Долнодунавско-Добруджанска и Провадийска провинция. И в двете провинции доминиращият почвен тип са черноземите. В Долнодунавско-Добруджанската провинция се срещат и рендзини, наносни, торфени и на много малки площи - смолници. Характерно за Провадийската провинция е голямата мозаичност на почвената покривка, ерозията и разпространението на рендзини и варовици, които разкъсват масивите на черноземите. На фиг. 2.1.3-1 е представена карта с разпространението на почвените типове в Североизточен район.

На територията на Североизточен район попадат следните РИОСВ – Шумен и Варна.

През 2011 г. на територията на РИОСВ–Шумен е извършено широкомащабно пробовземане във всичките определени пунктове от Националната мрежа за почвен мониторинг по показатели съдържание на тежки метали. От извършените анализи на почвени проби в пунктове на Националната система за екологичен мониторинг за предходната година не се констатира превишаване на допустимо съдържание на олово, мед, цинк, кадмий, никел, арсен в почвата. Извършен е и анализ по показатели: определяне на органохлорни пестициди, полихлорирани бифенили и полиароматни въглеводороди. През есента на 2011 г. е извършено пробовземане на почвени проби по определените показатели на девет пункта. В получените резултати от съдържание на тежки метали и полициклични ароматни въглеводороди, полихлорирани бифенили и органохлорни пестициди не са установени превишения на допустимите стойности. Получените резултати от Регионална лаборатория Шумен за тежки метали и живак не регистрират превишения над пределно допустимите концентрации, водещи до увреждания и замърсявания на почвите. Не са установени превишения на допустимите стойности и по отношение на съдържание на полициклични ароматни въглеводороди, полихлорирани бифенили и органохлорни пестициди. Получените резултати от Регионална лаборатория Шумен не регистрират превишения над пределно допустимите концентрации, водещи до увреждания и замърсявания на почвите. Не са констатирани замърсявания на терени с нефтопродукти.

Ерозирали терени в региона са полупланинската част с наклони и обезлесени райони. Предприети са действия и мерки за преодоляване на проблемите. Извършва се залесяване и агротехнически мероприятия, като обработване на почвата и засяване на култури, имащи за цел нейното укрепване.

Вкислени почви в региона се наблюдават в полупланинските райони в южните и северни части на обл. Шумен и обл. Търговище с преобладаващи сиви горски почви. В изпълнение на мониторинговата програма, пробовземането по показател вкисляване е извършено през есента. Взети са почвени проби от три пункта, определени в Националната монитарингова мрежа: в с. Никола Козлево, с. Драгоево и с. Риш. Резултатите от анализите показват вкислени и силно вкислени почви в районите на пробовземане.

Общият брой на пунктовете за мониторинг на контролирани от РИОСВ-Варна е 31, разположени на територията на областите Варна и Добрич. За оценяване на въздействието е извършено пробонабиране от всички пунктове, като взетите проби са 186. Резултатите показват, че по всички анализирани показатели за тежки метали състоянието на почвите е в допустимите норми. Не са констатирани замърсявания на почвите с пестициди, но се извършва ежегоден мониторинг на складовете с негодни пестициди.

Взетите проби от 31 пункта за анализ на полиароматни въглеводороди, полихлорирани бифенили, органохлорни пестициди показват, че органичните замърсители в почвите са под допустимия минимум. Не е извършван мониторинг на нефтопродукти.

2.1.4Ландшафт

В района попада също по-голямата част от източната Стара планина, която постепенно се разширява на изток и губи монолитността си, като се разделя от надлъжните долини на реките Луда Камчия и Хаджийска на 2 успоредни клона. Северният, наричан Матор планина (с доминираща орографска роля), включва Котленско-Върбишка планина (1 128 m) – от прохода Вратник до пролома на р. Луда Камчия, и на изток от него – Камчийска (627 m) и Еминска (621 m) планина. Южният клон – Удвой планина, включва Сливенска (1 181 m), Стидовска (1 011 m), Карнобатска (684 m) и Айтоска (485 m) планина. За разлика от западна и средна Стара планина, тук преобладаващата част (70%) попада в хълмистия височинен пояс, но има земи и в низинния пояс (14%).

В СИР се срещат ландшафти от класовете равнинни ландшафти, междупланински равнинно-низинни ландшафти, котловинни ландшафти и планински ландшафти. В източната част на района преобладават групите ландшафти на черноземно-степните равнини на льосови скали с висока степен на земеделско усвояване, ландшафти на черноземно-степните равнини върху карбонатни скали със средна степен на земеделско усвояване, ландшафти на равнинния открит карст в седиментни карбонатни скали с карни повърхнини, ландшафти на открития карст по склоновете на каньоновидните долини, пресичащи равнини от седиментни карбонатни скали. В централната част на района преобладават групите на ландшафти на лесостепните равнини на льосови скали с висока степен на земеделско усвояване, ландшафти на лесостепните равнини върху варовикови скали със средна степен на земеделско усвояване, ландшафти на гористите плата върху склонови наслаги със сравнително слаба степен на земеделско усвояване, ландшафти на гористите плата върху варовикови скали със средна степен на земеделско усвояване, ландшафти на гористите хълмове върху льосови скали със средна степен на земеделско усвояване. Около Варненските езера се среща групата ландшафти на лиманните езера. На по-малки участъци се срещат групите ландшафти на гористите хълмове върху варовикови скали, ландшафти на равнинния открит карст в седиментни карбонатни скали с карни повърхнини и ландшафти на открития карст по склоновете на каньоновидните долини, пресичащи равнини от седиментни карбонатни скали. В южната част на района преобладават групите ландшафти на ливадно-степните алувиални низини със средна степен на земеделско усвояване, ландшафти на гористите хълмове върху варовикови скали и ландшафти на среднопланинските широколистни гори върху варовикови скали. Срещат се групите ландшафти на ливадно-степните хълмисти дъна на вътрешнопланинските котловини с неспоени кватернерни наслаги и с висока степен на земеделско усвояване, ландшафти на лесо-ливадно-степните хълмисти дъна на вътрешнопланинските котловини върху кредни седименти със средна степен на земеделско усвояване, ландшафти на нископланинските лонгозни гори върху алувиални наслаги, ландшафти на нископланинските ксерофитнохрастови гори върху мезозойски и палеогенни глинесто-песъчливи наслаги със сравнително малка степен на земеделско усвояване, ландшафти на среднопланинските широколистни гори върху безкарбонатни седиментни скали.

Северната граница на района съвпада с част от Българската северната граница. В пограничния участък преобладават групите ландшафти на черноземно-степните равнини на льосови скали с висока степен на земеделско усвояване, ландшафти на черноземно-степните равнини върху карбонатни скали със средна степен на земеделско усвояване и ландшафти на равнинния открит карст в седиментни карбонатни скали с карни повърхнини.

Източната граница на района съвпада с част от източната граница на България. По черноморското крайбрежие от север на юг преобладаващо се повтарят групите ландшафти на плажовите ивици, ландшафти на скалните клифове, ландшафти на равнинния открит карст в седиментни карбонатни скали с карни повърхнини, ландшафти на лагунните езера (блата), ландшафти на нископланинските лонгозни гори върху делувиални наслаги и ландшафти на нископланинските лонгозни гори върху неспоени холоценски морски наслаги.

Като чувствителни ландшафти могат да бъдат разгледани уникалните ландшафти на природни забележителности, които са под законова защита. В Таблица 2.1.4-1 е представено разпределението на природните забележителности в СИР, по данни от ИАОС. СИР се характеризира с уникални лонгозни типове гори с охранителен режим и природни резервати - езерото „Сребърна” (паметник на ЮНЕСКО), както и скални образувания – „Дикилиташ” край Варна. В района на р. Камчия се намира и най-дългият плаж на България.