Характеристики на околната среда за територии, които вероятно ще бъдат значително засегнати

3.1Територии, свързани с опазване на водите

При изготвяне на проектите, обаче задължително трябва да се застъпят надеждни мерки за отвеждане и третиране на отпадъчните води, както от битов така и от производствен характер, както и местата на заустване, категорията на водоприемника. За предотвратяване на негативното въздействие върху водните тела и зоните за защита на водите от РПР на СИР, трябва да се съблюдават мерките в следните програми от Раздел 7 Кратък преглед на програмата от мерки за постигане на целите за опазване на околната среда на ПУРБ на БДДР и БДЧР.

Територии, които има вероятност да бъдат значително засегнати, ще са онези подземни водни тела, които са в лошо количествено и химично състояние и повърхностни водни тела категория “река”, които са силно модифицирани водни тела и са в лошо химическо състояние и са с екологичен потенциал умерен, лош или много лош. Дейностите, които ще се извършат за реализирането на стратегическите цели на плана, засягащи повърхностните и подземните води, ще се развиват както на водосборите (урбанизирани територии, селскосопански площи, езера), така и в речната мрежа (чрез изграждане и експлоатация на ПСОВ, ВЕЦ-ове, водохващания за ВЕЦ, корекция на реки, укрепване на брегове, нови водоеми и съоръжения за водовземане от подземни и повърхностни води и пр.), чрез намиране на баланс между опазването на околната среда и социалното развитие.

Във връзка с реализиране на описаните по-горе дейности, особено внимание следва да се отдели на територии и зони, които (съгласно чл.119а от Закона за водите) са определени като зони за защита на водите, и в които нормативно са въведени ограничения и забрани, с цел опазването им, а именно:

Съгласно ПУРБ, териториите за извличане на вода за човешка консумация от повърхностни води в Черноморски район за басейново управление, са четирите язовира за питейно-битово водоснабдяване: яз. Камчия, яз. Ясна поляна, яз. Тича и яз. Цонево. Последният е определен като резервен водоизточник за питейно-битово водоснабдяване, но все още не функционира като такъв. Около горецитираните язовири за питейно-битово водоснабдяване, с изключение на яз. Цонево, все още не са учредени санитарно-охранителни зони, както изисква Наредба № 3/ 16.10.2000 г.

В Приложение 3.1.1.1. на разработения ПУРБ са изброени учредените санитарно-охранителни зони за повърхностни води от Басейнова Дирекция Дунавски Район, а водохващания за питейни нужди от повърхностни води са изброени в Приложение 3.1.1.2 на разработения ПУРБ. Все още има неучредени санитарно-охранителни зони (СОЗ ) или в процедура на учредяване.

Подземни води

Съгласно чл. 119 от Закона за водите, в „Плановете за управление на речните басейни в Дунавски и Черноморски район“ 26 подземни водни тела в Североизточен район са определени като зони за защита на водите, от които се извлича вода за консумация от човека със средно денонощен дебит над 10 m³ или служат за водоснабдяване на повече от 50 човека. Следователно, предвидените в регионалния план дейности, преди всичко свързаните със строителната дейност по изграждане, реконструкция и обновяване на техническата инфраструктура, ще засегнат изцяло подземните водни тела на територията на региона, но преди всичко онези подземни водни тела, които са в лошо химично състояние. Такива са подземните водни тела:

• 
  На територията на Басейнова дирекция Дунавски район - „Порови води в Кватернера - р. Янтра“ с код BG1G0000Qal020, „Карстови води в Русенската формация“ с код BG1G0000K1b041 и „Карстови води в Разградската формация“ с код BG1G000K1bh050;
  
• 
  На територията на Басейнова дирекция Черноморски район: „Порови води в кватернера на р. Провадийска“ с код BG2G000000Q003, „Порови води в кватернера на р. Врана“ с код BG2G000000Q004, „Порови води в неоген-миоцен-сармат Изгрев-Варна-Ботево-Батово“ с код BG2G000000N018, „Порови води в неоген-сармат Североизточна и Средна Добруджа“ с код BG2G000000N044, „Порови води в палеоген-еоцен, олигоцен Провадия“ с код BG2G00000Pg027, „Карстови води в горна креда-мастрихт Шуменско плато“ с код BG2G00000К2030, „Пукнатинни води в хотрив-барем-апт Каспичан“ с код BG2G000К1hb036, „Пукнатинни води във Валанж-хотрив-апт Шумен-Търговище“ с код BG2G000К1hb037 и „Пукнатинни води в Предбалкан-Валаж-Хотрив-Конево“ с код BG2G000К1hb038.
  

• 
  прякото отвеждане на замърсители в подземните води;
  
• 
  обезвреждането, включително депонирането на приоритетни вещества, които могат да доведат до непряко отвеждане на замърсители в подземните води;
  
• 
  други дейности върху повърхността и в подземния воден обект, които могат да доведат до непряко отвеждане на приоритетни вещества в подземните води;
  
• 
  използването на материали, съдържащи приоритетни вещества, при изграждане на конструкции, инженерно-строителни съоръжения и други, при които се осъществява или е възможен контакт с подземни води.
  

Съгласно ПУРБ на територията на БДДР няма учредени водни обекти, определени като води за рекреация, включително определените като зони за къпане съгласно Директива 76/160/ЕИО.

В БДЧР зоните за къпане и за плажове са определени следните обекти: в област Добрич – 38 плажа и 21 зони за къпане, в област Варна 45 плажа и 23 зони за къпане и в Бургас 99 плажа и 99 зони за къпане.



Фиг. 3.1-5 Зони за къпане в Черноморски район за басейново управление

(Източник: ПУРБ на Черноморски район за басейново управление)
Територии, обявени за опазване на стопански значими водни биологични видове

В ПУРБ на БДДР не са обявени зони за защита на стопанско значими видове тъй като въпреки, че в чл. 119а, т.4 от Закона за водите е предвидено въвеждане на зоните за опазване на стопански ценни видове риби и други водни организми, то подзаконовата нормативна уредба (наредби, правилници, инструкции и заповеди), която да регламентира начина и критериите за обявяване, на практика липсва. Водните тела категория река, съгласно този закон, се ползват само за любителски риболов. Към обявените за стопански риболов язовири се поставят мерки и изисквания за защита на местата за естествено възпроизводство на риба, за опазването и поддържането на рибните ресурси и други водни организми.

В ПУРБ на БДЧР съгласно изискванията на Наредба № 4 / 20.10.2000 г. за качеството на водите за рибовъдство и за развъждане на черупкови организми са определени водните обекти или части от тях, осигуряващи условия за обитаване от рибни видове и крайбрежни морски води за живот и възпроизводство на черупкови организми. В Приложение ІІІ-2.1 на ПУРБ на БДЧР е представен списък от 12 места на крайбрежните морски води в Черноморски басейнов район, осигуряващи или имащи възможност да осигурят условия за живот и възпроизводство на черупкови организми. Места от повърхностни водни тела осигуряващи условия за обитаване на рибните видове са 598.
Зоните, чувствителни към биогенни елементи, определени като чувствителни, съгласно Директива 91/271/ЕИО и зоните, обявени като уязвими съгласно Директива 91/676/ЕИО

Чувствителни зони

Чувствителните зони целят защита на повърхностните води от повишаване съдържанието на биогенни елементи в тях от отпадъчни води от населените места. Във водосбора на определените чувствителни зони се прилага изискването за допълнително пречистване на градските отпадъчни води (стъпало за отстраняване на азота и фосфора) за населени места над 10 000 е.ж. Чувствителните зони обхващат цялата територия на БДЧР и са представени само графично на фиг. 14 и 15 към раздел 3 от проект на ПУРБ на Черноморски район за басейново управление.

За територията на БДДР определените чувствителни зони са:

• 
  р. Дунав, намираща се на територията Р България, от границата при с.Ново село, до границата при гр.Силистра.
  
• 
  всички притоци във водосбора на р.Дунав на територията на Р.България.
  

Уязвимите зони се определят за защита на подземните води от биогенно замърсяване от селскостопански източници. Определените в Заповед № РД-795/10.08.2004 г на министъра на околната среда и водите уязвими зони въвеждат изисквания към животновъдите и земеделците.

Уязвимите зони обхващат около 2/3 от територията на БДЧР, като само част от водосбора на река Камчия, цялата река Велека и река Резовска са неуязвими зони.

Уязвимите зони са особено важни за Дунавски район поради факта, че почти всички подземни водни тела се използват за питейни цели, с оглед защита на подземните води и съхраняването им като стратегически ресурс за поколенията. Определените в Заповед № РД-795/10.08.2004 г на министъра на околната среда и водите уязвими зони въвеждат изисквания към животновъдите и земеделците.