Министерство на труда и социалната политика стратегия за безопасност и здраве

Заетостта при жените има специфичен профил и показва тенденция към феминизиране на някои отрасли. Най-голямо е присъствието на жените в здравеопазването (27.8%) и текстилната и трикотажната промишленост (20.1%), 20% се трудят в областта на услуги, 16% работят в различни отрасли на леката промишленост (основно в хранително-вкусовата). Не е малък и делът на жените в транспорта (6.5%) и строителството (5.9%).

Заетостта на мъжете е концентрирана в строителството (25.2%) и в транспорта (22.3%). Следват отраслите от промишлеността с 11.9% заети, дървопреработването – 5.9%, електропроизводството и електроразпределението - 5.4.%, химията - 4.5%, здравеопазването - 4.5%, цветната металургия - 4%.

Очертават се ниски нагласи за самонаемане – едва 4.2% е делът на самонаетите без служители, 3.6% са самонаетите със служители, 13.8% работят в микропредприятия от 2-ма до 4-ма души и 10.9% - предприятия с персонал от 5-ма до 9 души, или общо 42.5% са самонаети или заети в микро предприятия.

По-малко от една година трудов стаж в изпълняваната професия имат 6% от заетите, а най-голямата продължителност на пребиваване в професията е от 2 до 5 години (33.9% от заетите). Отраслите с най-много работещи с трудов стаж под една година са строителството (28%), хранително-вкусовата промишленост (18%), текстилната промишленост (14%) и транспорта (12%). Най-продължителен трудов стаж (от 21 до 30 год,) имат работещите в: здравеопазването и фармацията (33.4%), съобщенията (26.7%), химията (23.5%). Най-много работещи с трудов стаж от 2 до 5 години има сред заетите в текстилната и трикотажната промишленост (52.7%), както и при стъкларската и порцеланово-фаянсова промишленост (50.0%).

Отчита се тенденция, заетите лица да работят преди всичко на постоянен трудов договор – 81%. На срочен договор работят около 10% от заетите. Делът на работещите на срочен трудов договор е най-висок (27.2%) при заетите с трудов стаж под една година. Отбелязва се корелация между величината на трудовия стаж и типа на трудовите отношения, като на постоянен трудов договор работят предимно лица с по-продължителен трудов стаж. Това е предпоставка за генериране на стрес, причинен от липсата на сигурност на работното място при младите работещи.

Очертават се няколко отрасли, за които е характерно застаряване на работната сила. В химията 47.1% от работещите са между 46 и 55 год. Следват: цветна металургия – 41.7% на възраст между 36 и 45 год. и 16.7% на възраст между 46 и 55 год.; черна металургия - 60% на възраст между 36 и 45 год. и 20% са на възраст между 46 и 55 год.; електропроизводство - 55% от заетите са над 35 годишна възраст; съобщения – 46.7% на възраст между 46 и 55 год. и 20% са над 56 год.

Младите работещи до 35 годишна възраст се насочват основно към:

• 
  сектора на услугите (туризъм, финансови услуги), текстил и трикотаж – за жените;
  
• 
  строителството и транспорта – за мъжете.
  

Качеството на труда и условията на труд са в пряка зависимост от редица фактори, свързани с естеството на извършвания труд - използваните технологии (компютри и Интернет), локализирането на извършвания труд (в къщи или в специално обособено работно помещение), влиянието на работната среда и външната среда (най-вече работата с клиенти, потребители, бенефициенти).

На физични, химични и биологични агенти са изложени 45,5% от работещите: шум – 15%, вибрации – 12%, химични и биологични агенти – 15.7%, радиация – 2.8%. На високи и ниски температури, свързани с производството работят около 9%, с опасни продукти или вещества – 6.2%, а на открито 10.4%.

Съществува зависимост между експозицията на физични фактори и големината на предприятието. На най-висока опасност от експозиция на вибрации и шум са изложени работещите в малки (28.2%) и средни предприятия (24.2%), което е свързано с преструктурирането на икономиката и концентрирането на производствата в малки и средни предприятия.

Работещите на възраст от 36 до 45 години са най-силно изложени на влиянието на физични фактори (32.7%). При възрастовата група от 18 до 25 год. този процент е 19.1, а при заетите над 56 години - 23.4%.

Общо 41.8% от заетите са принудени да изпълняват определен вид операции, изискващи излагане на болезнени работни пози. В текстилната и трикотажната промишленост работещите са около 25.4%, в транспорта - 21.1%, в промишлеността - 18.3% и строителството - 15.3%. Най-защитени в това отношение са заетите в съобщенията, фармацията и държавната администрация.
4.4. Организация на работата

Повтаряща се и монотонна работа се измерва с два индикатора: повтарящи се движения с ръцете и наличие на повтарящи се операции с продължителност от 5 до 30 секунди. Най-често повтарящи се движения с ръцете има в текстилната и трикотажната промишленост (74.4%), фармацията (66.7%) и промишлеността (58.8%). Следват транспорта (46.4%), черната металургия (40%) и строителството (35%). Повтарянето на определени движения с ръцете преобладава при наетите на постоянен трудов договор (25.1%), включително работещите в малки и средни предприятия. При самонаетите този дял е по-нисък, което се обяснява със спецификата на изпълняваните трудови дейности - 1.8%.

Кратки и повтарящи се операции под 5 секунди се извършват от 7% от заетите. Операции под 30 секунди се регистрират в 11.4% от заетите. Най-често срещаните краткосрочни и монотонно повтарящи се операции са тези под 10 минути (28.6%), под 5 минути (23.5%) и под 1 минута (15.0%). Това е индикатор, насочващ към наличието на стрес поради необходимостта да се следва определен ритъм на технологичните процедури по-голяма концентрация.

Работниците и служителите имат сравнително малка самостоятелност - правото да контролират организацията на работата си, да следват определен работен ритъм, да определят разпределението на работното време и отпуските си 53.6% от заетите не могат да променят порядъка на изпълнението на задачите по свой избор и желание. Аналогична е ситуацията по отношение на методите на работа – те се налагат от работодателя и само в 42% от случаите характерът на труда допуска да се дискутира промяна в използваните методи.

Най-голяма самостоятелност имат заетите в здравеопазването (23.3%), строителството (21.6%) и транспорта (14.7%).

Формата на трудовите отношения определя и степента на самостоятелност на работещите относно организацията, методите и обема на извършваната работа. Най-минимални шансове за самоопределяне на част от параметрите на труда имат работещите на срочен трудов договор, а най-висока и реална възможност – самонаетите.

Темпото на работа се очертава като показател, търпящ относително висока лична намеса от страна на работниците. 58.6% от заетите могат да променят темпото на своята работа по собствено желание и избор. Тази степен на свобода е изразена при самонаетите, следвани от работещите на постоянен и срочен трудов договор. По отрасли, най-голяма самостоятелност за определяне на темпото имат заетите в строителството (21.3%), здравеопазването (18.0%), транспорта (16.3%), промишлеността (9.6%). Най-ниска е тази възможност при заетите в стъкларската промишленост (2.8%), електропроизводството (1.7%) и черната металургия (също 1.7%).

Основните фактори, които оказват въздействие върху определено темпо на работа са: автоматизираните системи; работата с клиенти; работата, извършена от колегите; прекия контрол.

Минимална част от работещите участват в планирането на трудовия процес - планирането на производството (16.7%), подбора на персонала (13.1%) и определянето на работното време (16.5%). Работещите на постоянен и на срочен трудов договор имат слаби възможности за участие в тези процеси, поради което носят минимална отговорност за планирането на работния процес.

Работещите на срочен трудов договор реално не участват в подбора на персонала, тъй като статуса на срочно наетите не предполага особено големи правомощия при определянето на организацията на труда. Самонаетите от своя страна носят пълна отговорност за служителите, с които работят и практически сами извършват техния подбор.

Работното време се определя преимуществено от работодателя. При работещите в микро-фирмите и малките предприятия, се наблюдава известна свобода и на работниците се дава определена свобода сами да избират работното си време.

19.1% от заетите работят при недостиг на работно време. Следователно почти всеки пети работещ може да има проблем с обема и сложността на поставените му за деня задачи, или работата му е ниско ефективна. Това е достатъчно основание за необходимост от оптимизиране на организацията на труда.

Работниците и служителите носят лична отговорност за качеството на извършвания от тях труд. Малко повече от работещите (55.1%) изпълняват точно определени стандарти за качество. Този относителен дял е най-висок при работещите на постоянен трудов договор (80.5%). Една трета от заетите (31.3%) извършват труд с висока интензивност през целия работен ден, а 10.3% - през една четвърт от работното време. 62,2% от заетите работят при точно определени срокове. Тези обстоятелства са важни от гледна точка на вероятността от възникване на стрес при работа и настъпването на хронична умора.

Възможността за професионално израстване предполага усвояване на иновативни практики и професионално обогатяване посредством обучение и квалификация. Най-голям стремеж и най-големи възможност за професионално развитие чрез обучение се отбелязва при работещите в микро-фирми и малки предприятия (самонаетите със служители, най-често до 10 души). Това са сферите на компютърните технологии, здравеопазването, услугите, туризма, фармацията, леката промишленост, химията. По-консервативни са работещите в тежката промишленост, стъкларската промишленост, черната металургия.

Степента на професионалните умения на работещите и съответствието с изискванията за съответната професия и извършвания труд са от особено значение за предотвратяването на трудовите злополуки на работното място.

Установеното работно време - продължителност на работния ден и на работната седмица, модели на работа (късно вечер, събота и неделя), удовлетвореност на работниците от тяхното работно време, както и вероятността и нагласите им за промяна на установения работен ритъм са с пряко въздействие и източник на риск от трудови злополуки и професионални болести.

Преобладаваща част (57.3%) от заетите работят по 40-44 часа седмично, като 40 часа седмичен труд се извършва от 53.0%. Между 45 и 60 часа седмично работят 27.2%, над 60 часа седмично се трудят 4.4%. Минимален е процентът на работещите, които работят до 20 часа седмично (2.7%), работещите от 21 до 29 часа седмично (0.7%) и тези, които полагат труд до 39 часа седмично (7.7%).

Относителният дял (60.2%) на жените, които работят от 40 до 44 часа седмично е по-висок от този на мъжете (54.2%). В интервала от 45 до 60 часа седмично делът на мъжете (31.5%) е по-голям от този на жените 23.4%. Подобна е и тенденцията при работа над 60 часа седмично (6.7% - мъже, 2.7% - жени).

Най-продължителна работна седмица имат хората с основно образование (12.8% от тях работят над 60 часа).

Заетите на срочен трудов договор прилагат гъвкаво работно време и всеки трети работи от 45 до 60 часа седмично, а около 5% и над 60 часа седмично.

Най-продължително работят самонаетите без служители – всеки трети от тях полага труд над 60 часа седмично, а 46.7% - от 45 до 60 часа на седмица. Тази статистика показва голяма трудова натовареност от една страна или слаба ефективност на работния процес (лоша самоорганизация, неправилна преценка на обема на задачите и срока за тяхното изпълнение и т.н.) от друга. Тенденции, които са пряко свързани с нивата на трудовия травматизъм.

На непълен работен ден работят 5.9% от заетите. Този дял е сравнително нисък и показва все още слабото прилагане на гъвкави форми на заетост. Жените работят на непълен работен ден по-често отколкото мъжете – 59.3% от заетите на непълно работно време са жени. Най-често тази форма на заетост се среща при хората от 46 до 55 годишна възраст и при работещите на срочен трудов договор (20.4%), а най-рядко – при тези на възраст от 18 до 25 г. и самонаетите със служители (2.9%).

Следователно една сериозна част от работниците и служителите полагат труд при “нетрадиционни работни модели”, което в някои случаи е индикатор за по-гъвкави форми на организация на труда и прилагане на нестандартни подходи към определянето на работното време. Съботата се оказва работен ден за една немалка част от работещите от всички възрасти, като това в най-голяма степен зависи от типа трудово-правни отношения. Неделята като опция за работно време се възприема предимно от най-младите мъже.

Показателят редовност на работното време е комплексен и обединява три важни параметри на работното време – еднакъв брой отработени дни всяка седмица, еднакъв брой часове всеки работен ден и един и същ работен график.

В 81.6% от случаите работното време се определя от работодателя, така че работникът няма алтернатива и избор. Положителното е, че в по-голямата си част (71.4%) работодателите поддържат сравнително постоянен график на работа, което намалява евентуалният допълнителен стрес, предизвикван от честата промяна на работното време. Въпреки това, близо една трета от работещите са подложени на такъв тип стрес поради нередовност на работното време. Най-значимите промени в регистрираните данни са по отношение броя на отработените часове всеки работен ден, което до известна степен показва недобра организация на труда (неравномерно разпределение на задачите в рамките на една работна седмица, слаб контрол върху действително отработените часове), но също така може да означава и по-висока степен на свобода на работника сам да определя продължителността на работното си време в рамките на работния ден.

Установените данни за работното време са пряко свързани със степента на съвместимост на работния график на работниците с техния личен живот (извън работата). Общо 74.0% от заетите в по-голяма или по-малка степен одобряват работното си време и го оценяват като „удобно” за живота им извън работата. В същото време почти всеки четвърти работещ не одобрява работното си време, като посочва за причина – неблагоприятното въздействие на установения режим на работа върху живота му извън работата. Видът трудовоправни отношения кореспондира със степента на недоволните от работното време. Най-недоволни са самонаетите и работещите до 20 часа на седмица – макар и малко като количество, тези часове са разпръснати в нетрадиционните интервали за полагане на труд, което разбира се рефлектира върху качеството на личния им живот.

Работната среда предполага извършване на съвместен труд или труд, свързан с контакти с външни на работното място лица. С това са свързани и голяма част от възможните източници на насилие или дискриминация. Основните източници на насилие в работната среда са от психологическо, а не от физическо естество и обуславят т.нар. психосоциални рискове на работното място.

Българският работещ два пъти по-често е заплашен от физическо насилие от външни по отношение на работната среда хора (клиенти, пациенти, потребители) отколкото от работещите в ЕС (1.8% срещу 0.7%).

Сексуалният тормоз се среща изключително рядко. Този показател е със стойности далеч по-ниски отколкото в страните от ЕС.¹¹

Най-сериозните източници на насилие се появяват по линия на взаимоотношенията между колеги, между изпълнителски и ръководни кадри, което е източник на психическото насилие – пренебрежителното отношение към работата.

Полът не е определящ при лошите взаимоотношения с колеги, но възрастта е статистически значим фактор. Най-силно този риск се определя при най-младите работещи (5.5%) и при възрастовата група над 56 год. (8.4%).

Най- голяма е опасността от психосоциални рискове при категорията работещите, заети, обслужващи клиенти, пациенти и други потребители – най-високи са показателите за здравеопазването (24%), транспорта (20%), услугите (21%). От лоши взаимоотношения с колеги се оплакват и работещите в строителството (20%), текстил и трикотаж (14%), тежката промишленост (8%).

При отношенията “работник-ръководител” възрастта на работниците се очертава като определяща. Най-високо е неодобрението на ръководителите от работещите при заетите с най-голям трудов стаж, респективно хората от най-високите възрастови групи ( 5.4% от групата между 46 и 55 г. и 4.7% от групата над 56 г.). Най-ниският относителен дял недоволни (3.3%) е сред младите работещи.

Най-сериозни проблеми между работниците и техните ръководители се констатират в здравеопазването (21%), текстил и трикотаж (15.8%), промишлеността (15%) и транспорта (15%).

От пренебрежително отношение към работата им страдат по-често жените – 7.7%, при 5.8% за мъжете. Най-силно този фактор се проявява при възрастовата група от 46 до 55 год., следвани от работещите от 36 до 45 год.

Другият сериозен източник на психически риск е проявата на възрастова дискриминация. Макар да се основава на самооценки, този показател обобщава както субективното усещане за дискриминация, така и реално случващи се обстоятелства.

Най-често обект на възрастова дискриминация са специалистите със средно образование (4.6%). Малко по-защитени са специалистите с висше образование (2.4%). Типът трудовоправни отношения има пряко влияние върху проявата на възрастова дискриминация. Възможности за нейното появяване има най-вече при работещите на постоянен трудов договор и на срочен трудов договор, докато при самонаетите този фактор има слаба проявеност.

5. 
   Трудов травматизъм¹²
   

Разпределението на трудовите злополуки по пол показва по-малък брой на трудовите злополуки, станали с жени отколкото с мъже:

• 
  Мъже: 2003 г. - 3193 бр., 2004 г. - 2901 бр., 2005 г. - 2733;
  
• 
  Жени: 2003 г. – 1021бр., 2004 г. – 943 бр., 2005 г. - 905 бр.