Дейност на стационарите на болничните лечебни заведения

По данни на годишните отчети през 2010 г. през стационарите на лечебните заведения за болнична помощ в област Плевен са преминали 77482 болни, което e по-малко от преми-налите болни през 2009 г., когато те са били 80716. За пръв път през последните години този брой намалява.

Показателят за хоспитализация е 26.9% (т.е. около 27 хоспитализации на 100 души от населението).

Броят на проведените леглодни през 2010 г. е 417310 и е леко намален спрямо 2009 - 444421. В публичните лечебни заведения той е 358238, т.е. 85,8% от всички проведени леглодни. В частните болници делът е едва 14,2 %, но бележи ръст спрямо предходните години / 12,1 % за 2009 г. ,за 2008 г. – 8,5%/.

Показателят „среден престой на болен”, който през 2008 г. е 5,86 дни, намалява на 5,51 дни за 2009 г. и 5,39 за 2010 г.,т.е. продължава тенденцията лечебните заведения за болнична помощ да съкращават продължителността на престоя, като това важи в по-голяма степен за частните лечебни заведения.

Използваемостта на леглата е сравнително ниска - 250 дни, значително по-висока в публичните болници – 258 дни и по-ниска в частните болници 212 дни. Поради по-високия среден престой на болен, оборотът на леглата в публичните заведения е 41 преминали болни на 1 легло, а в частните съответно 72 болни на 1 легло.

През 2010 г. изпълнените от ЦСМП повиквания и броят на обслужените от ЦСМП пациенти е леко увеличен спрямо 2009 г. Извършените в ЦСМП амбулаторни прегледи са 27172, а в спешното отделение на УМБАЛ – Плевен – 22508. Така общият брой на амбулаторните прегледи в системата за спешна помощ през 2010 г. е 49680 / за 2009г. е 45208/.

Обслужените пациенти през 2010 г. в спешното отделение са също 22508 души, като 5759 (25%) са били хоспитализирани по спешност, а на останалите са осъществени необходимите диагностично-лечебни дейности, след което са насочени към системата за извънболнична медицинска помощ.

Съществуващите в момента проблеми са свързани с това, че не са ясно дефинирани функциите и задълженията на системата за спешна медицинска помощ. Поради затруднения в достъпа на пациентите до ОПЛ нараства търсенето на медицинска помощ в ЦСМП и Спешните отделения на болниците. Това се наблюдава особено в по-малките и отдалечените населени места. Съществуват проблеми във взаимодействието с другите структури на здравната система. Фактор за това е и отсъствието на единни диагностично-терапевтични алгоритми на поведение на екипите на центровете за спешна медицинска помощ и спешните отделения на многопрофилните болници при спешни състояния, както и недостатъчната информираност на населението.

Квалификацията на висшия и среден медицински персонал е недостатъчна, има голямо текучество, особено сред лекарите. Основната тежест, особено във филиалите, се поема от средния медицински персонал. Основните негативи в спешната помощ са забавяне на времето за оказване на помощта, ниско качество и проблеми в точната диагностика.


5. Осигуреност на регионалната здравна мрежа с човешки ресурси

Развитието и управлението на човешките ресурси имат решаваща роля за ефективното функциониране на здравната система в България. В нея са ангажирани голям брой медицински специалисти (лекари, лекари по дентална медицина, фармацевти, медицински сестри, акушерки, лаборанти, рехабилитатори, зъботехници и др.), както и немедицински специалисти (биолози, биохимици, инженери, икономисти, социолози и социални работници, психолози, педагози, помощен и технически персонал). През 2010 г. осигуреността с лекари е леко увеличена спрямо предните две години. При специалистите по здравни грижи поддържа постоянни нива – 74,9 за 2010 г. /74.1 за 2009 /. Леко намаление се наблюдава по отношение на лекарите по дентална медицина – от 216 през 2009 г. на 204 през 2010 г. Това формира осигуреност с лекари по дентална медицина съответно 7,4 на 10 000 души през 2009 г. и 7,1 на 10 000 души през 2010 г.

Медицински персонал в лечебните заведения в Област Плевен към 31.12.