Мирът в саги от „земният кръг”: механизми, ритуали и категории

Key words: Heimskringla, Old Norse kings’ sagas, medieval peace, medieval Scandinavia, peace of Freyr, peace of the king, peace during a thing.

“Земният кръг” е забележителна литературна творба и важен писмен исторически извор за Скандинавския регион в периода IX-XII в.¹ Една от основните теми е тази за войната, която присъства ярко в почти всички саги, но успоредно с нея можем да открием и интересни сведения за мира и миротворчеството както като индивидуален, владетелски акт, така и като колективна воля и действие. В този смисъл настоящата статия е опит за анализ на механизмите, ритуалите и типологията на мира в тези широко популярни, но частично изследвани от тази гледна точка извори.

Още в “Сага за инглингите”, т.е. най-стария, митологичен пласт на “Земният кръг”, откриваме три стъпки в сключването на мира. Според сагата, когато бог Один и ваните се изтощили след продължително воюване, те определили среща за примирие, сключили мир и обменили заложници². Същата сага представя и информация за механизмите на мира. След дългогодишна вражда между конунгите Инялд и Гранмар, конфликтът бил прекратен с посредничеството на техните приятели. В резултат от това конунгите се договорили за среща и сключили мир, който трябвало да се спазва, докато са живи. Мирът бил скрепен с взаимна клетва за вярност. Изключително интересно е и сведението, че през следващата пролет Гранмар се отправил в Упсала, където извършил жертвоприношение, тъй като било прието напролет да се извършват жертвоприношения за мир³.

Преминавайки към текстовете, посветени на исторически норвежки владетели, бих започнал със “Сага за синовете на Магнюс”, в чието начало откриваме описание на похода на Сигюрд Кръстоносеца към Светите земи и обратно. Тук можем да открием редица действия, които са свързани именно с установяване или потвръждаване на мирни отношения и съюз. Представяйки престоя на конунг Сигюрд⁴ в Сицилия, текстът описва как той издигнал норманския владетел Рожер на високо място и го приветствал като самостоятелен владетел на Сицилия⁵. Макар и исторически неточно, това описание представя акт и ритуал на признаване на владетел като механизъм за установяване на мир и съюз между две страни. В същия дух е и описанието на действията на конунг Сигюрд след пристигането му във византийската столица Константинопол при обратния път от Светите земи към дома. Според сагата, Сигюрд подарил на императора своите кораби, а носовите украшения от корабите били дарени на църквата “Св. Петър” в Константинопол⁶. В отговор императорът подарил на конунг Сигюрд много коне и водачи, които да го съпровождат през териториите на империята. При излизането си извън пределите на Византия, Сигюрд бил приет приятелски от немския владетел, както и от датския крал, който му подарил кораб, с който да се завърне в Норвегия по море⁷.

Всичко това навежда на мисълта, че тригодишният поход на Сигюрд бил както експедиция за плячка и свято поклоничество, така също и дипломатическа обиколка, установяване на мир и приятелски отношения с редица владетели. Без съмнение, основният мотив на норвежкия конунг бил по-стабилни владетелски позиции в Норвегия. Ето защо сагата описва характерни дипломатически мехонизми на мира: посещения и контакти, размяна на подъръци и най-вероятно лични споразумения, които не са отбелязани в текста поради обясними причини⁸.

В “Сага за Магнюс Добрия” откриваме интересно описание на преговори за възстановяване на мира между норвежкия конунг Магнюс (1035-1047) и датския конунг Хартакнут (1035-1042)⁹. След като и двамата свикали опълченията и се очертала предстояща битка, лендерманите¹⁰ от двете страни изпратили взаимно пратеници при своите роднини и приятели в противниковия лагер с цел преговори за примирие и избягване на кръвопролитието. Според сагата, формалният повод за това било непълнолетието на двамата конунзи, което давало основание на знатните да поемат инициативата в свои ръце. Тези първоначални разговори довели до определяне на среща между Магнус и Хартакнут, които се споразумели да положат клетва за мир до края на живота си, а при смърт на единия и липса на мъжки наследник, другият да поеме управлението на владенията му¹¹. Всъщност, тук можем да открием ясни стъпки към възстановяване на мира: предварителни сондажи, сключване на примирие и в крайна сметка възстановяване на мира, но при променени условия.

Подобен пример за посредничество и инициатива за възстановяване на мира откриваме и в “Сага за Улав Светия”, описваща войната между норвежкия владетел Улав (Олаф) и шведския конунг от 1018 г. Според сагата бондите във Викен се посъветвали и решили, че най-добре ще бъде да се сключи мир, тъй като за тях ще е зле, ако конунгите продължат да разоряват взаимно земите си. Но тъй като никой нямал смелостта да предаде това на конунга, бондите избрали Бьорн като пратеник до Улав с молба да изпрати хора с предложение за мир до шведския конунг. Бьорн наистина се явил пред конунга и предал волята на бондите, но Улав го изпратил лично до своя съперник, като без съмнение, това била опасна мисия¹². Според текста Бьорн събрал посланичество от единадесет души, сред които и един исландец, с които се явил на пролетния тинг¹³ в Швеция и оповестил публично предложението на конунг Улав. Присъстващите бонди одобрили предложението, след което се изказали и по-знатните, които също подкрепили мира. На същия тинг било взето решение за брак между норвежкия конунг и дъщерята на шведския владетел. Така мирът бил възстановен заедно със старата граница и без изплащане на компенсации или кръвнина от едната или другата страна¹⁴.

Анализът на това подробно описание води до няколко извода. На първо място, въпросът за мира не бил приоритет единствено на конунгите, но и на обикновените бонди и на общото събрание (тинг), което имало правото и на практика инициирало мирни преговори, разбира се, с крайното одобрение на конунга. На следващо място, посредническата роля при възстановяването на мира след военни действия била едновременно трудна и опасна, което налагало участието на много хора и използването на роднински и лични приятелски връзки и влияние. Не на последно място, “Сага за Улав Светия” дава сведения за силното влияние на родовите традиции и старите, предхристиянски закони и социални структури, което водело неизбежно до обсъждане на въпросите за изплащане на кръвнина на роднините на убитите във военния конфликт.

В други саги откриваме сведения за прилагането на вече съществуващ мирен договор чрез военен натиск. Според цитирана вече “Сага за Магнюс Добрия”, след смъртта на датския владетел Хартакнут през 1042 г. конунг Магнюс изпратил посланици в Дания, изисквайки осъществявенето на договореното в отбелязаното по-горе мирен договор от 1040 г.¹⁵ Норвежкият владетел добавил, че сам ще пристигне в Дания с войска през лятото и или ще управлява Дания, както е постановено в договора и клетвите, или ще загине. В потвърждение на това Магнус свикал опълчението, лендерманите и могъщите бонди и подготвил бойните кораби. С тази войска от около 3000 души норвежкият конунг успял да наложи изпълнението на договора, като получил реално владение над Дания¹⁶.

Един от ярките примери за възстановяване на мира е и срещата на норвежкият конунг Магнюс, шведския конунг Инге и датския конунг Айрик (Ерик) в Кунгахела през 1101 г., представена в “Сага за Магнюс Берфьот”¹⁷. Тъй като норвежко-шведският конфликт от 1100-1101 г. се задълбочил, а и отношенията с Дания били враждебни, била организирана среща на тримата конунги. Според сагата те се появили с дружините си, отделелили се и преговаряли в полето, след което се върнали и обявили сключеното споразумение. То определяло всеки да владее земите, наследени от баща си, т.е. било възстановено статуквото преди войната, а Магнюс се оженил за дъщерята на шведския конунг Инге. Интересна в случая е ролята на датския владетел Айрик. Въпреки враждебните отношения между него и Магнюс, прекият военен конфликт бил между норвежците и шведите и в случая датския конунг се явявал както посредник и арбитър, така и страна при възстановяването на мира. Тук може да бъде прокаран интересен паралел с описания на подобно посредничество с цел помирение на две воюващи страни в исландски саги¹⁸.

Характерни особености в механизмите на мира откриваме и в “Сага за Харалд Хардроде”. През зимата на 1063-1064 г. между Норвегия и Дания били разменени пратеници с предложения за мир и уговаряне на мирна среща между Харалд и датския конунг Свайн (Свейн) / (1047–1074/76) на граничната р. Елв, но с настъпването на пролетта и двамата събрали многочислени войски и кораби. Без съмнение, по този начин двете страни демонстрирали сила и натиск за постигане на по-изгодни условия на мир. По-интересен е фактът, че в хода на преговорите мнозина започнали да се оплакват от щетите, нанесени от военните действия, което може да се приеме като ход за искане на компенсации, но след като се намесили “най-умните мъже в двете свити”, кралете сключили мир¹⁹. Анализирайки тези преговори, бих подчертал следните моменти. На първо място сагата дава едно от най-подробните описания на мирен договор в изследваните текстове. Освен това откриваме информация, че бондите все още имат право на глас при определяне на мирните условия, но в същото време и решаващата роля на “най-умните мъже в двете свити”, т.е. на родовата и на новата, приближена до конунга аристокрация. На следващо място, сагата дава важни сведения за механизма на преговорите: като начален, първи етап обявяване на щетите и искания за компенсации от незнатните, като втори етап включването на по-знатните, и последния - финализиране на преговорите и сключване на нов мир в лична среща между владетелите. Важна е и информацията за условията на новия мир: прекратяване на военните действия, признаване на старите граници, липса на компенсации и запазване на придобитата плячка. Интересно в случая е сведението, че се договорили никой да не плаща данък на другия. Продължителността на споразумението била определена до смъртта на единия от владетелите, а договорът бил скрепен с клетви, след което били разменени заложници.

Цитираните тук откъси водят до извода, че механизмите на мира били под силното влияние на старата родова система, характерни черти на която очевидно съществували и през XI в. Основните причини за запазването и прилагането на тези традиционни механизми се крият във важната роля на родовите структури и свободното опълчение на бондите, които все още играели значима роля във военните действия. В следствие на това същите традиционни структури, родова знат и в известна степен обикновени бонди запазвали позиции в инициирането и хода на мирните преговори. Не на последно място бих подчертал ролята на посредниците в механизмите на мирните преговори, както и размяната на заложниците, което гарантирало спазването на договорените условия. Всичко това допринася за изграждането на по-ясна картина на механизмите на мира в разглежданите саги.

Друга важна характеристика на мира е продължителността на мирните споразумения и договори в разглежданите саги. Според “Сага за Харалд Хардроде”, след смъртта на Харалд в битката при Стамфорд бридж от 25 септември 1066 г., датският конунг Свайн обявил край на мира между Дания и Норвегия, тъй като последният мирен договор от пролетта на 1064 г. бил валиден до смъртта на сключилите го владетели. Това довело до подготовка за война, войските започнали да се събират, но в същото време между двете страни започнали да сноват посланици с предложения за мир. Норвежците се придържали към позицията, че държат на преподписване на старите условия, а при отказ от датска страна заплашвали с война. Така се стигнало до сключване на нов мирен договор в присъствието на норвежката и и датската войски²⁰. Без съмнение, в този случай надделели отново традициионните права на свободните бонди и все още силните родови връзки и структури, които ограничавали правомощията на владетелите. Ето защо, въпреки формалната власт на конунгите, мирните преговори и мирът следвали в значителна степен механизмите от ранносредновековната епоха, на широко участие на старейшините и знатните в сключването на примирие, осъществяване на арбитраж и окончателно помирение между двете воюващи страни. В този смисъл бих подчертал, че формално мирът бил налаган и финализиран от върховния владетел, но фактически мирните преговори и част от условията били установявани при посредничеството и съгласието на старата родова върхушка и новата аристокрация. В допълнение, гореизложеното е пример за механизмите след смърт на единия владетел: враждебни действия от другата страна, свикване на войски (най-вероятно част от опълчението и целите дружини на конунгите) с цел демонстрация на сила и натиск, погранична среща и сключване на ново мирно споразумение. Анализът на изследваните саги показва, че в по-голямата си част тези мирни споразумения потвърждавали вече съществуващите.

Според “Сага за Магнюс Ерлингсон”, след враждебните действия на датския крал Валдемар и контранападението на норвежкия владетел Арлинг през есента на 1165 г., Кристин, дъщерята на Арлинг, отпътувала за Дания. След предварителни разговори с Валдемар, през пролетта на следващата 1166 г. тя изпратила съобщение до баща си и той пристигнал през лятото с един боен кораб. След първоначални преговори било договорено Арлинг да остане заложник при датския крал, а Асбьорн, брат на датския архиепископ Абсалон, да отпътува като заложник в Норвегия. В края на краищата преговорите приключили с компромис: южните норвежки територии във Викен да признаят властта на датския владетел Валдемар, но за негов ярл да бъде назначен Арлинг, който да положи клетва като васал на датския крал. Мирът бил спазван до смъртта на Арлинг²¹.

В това описание откриваме отново характерни елементи от механизма на преговорите за мир: предварителни сондажи, същински преговори с взаимна размяна на заложници и гаранти и нов мирeн договор, но за разлика от посочените по-горе саги, описващи събития от X-XI в., тук липсват бондите и родовата знат, т.е. тук откриваме нов облик на механизмите на мира в Скандинавския регион.

Интересни сведения откриваме в “Сага за синовете на Магнюс”, където е представен ритуал, описан по-горе. При своето пътуване към Светите земи конунг Сигюрд (Сигурд) Кръстоносеца (1103-1130) дебаркирал на о-в Сицилия, където бил приет от норманския херцог Рожер и било организирано продължително пиршество. На седмия ден конунг Сигурд хванал херцог Рожер за ръка, отвел го до най-почетното място на трапезата и го приветствал като владетел²². Без да се спирам върху въпроса за историчността на описаното събитие и върху очевидната символика, бих отбелязал ритуалните действия, свързани с установяване на мир между двама владетели, при което присъства взаимното признаване и демонстрация на приятелство.

В същата сага можем да открием и други описания на ритуали, свързани с приятелство и мир. След като Сигюрд осъществил основната си цел - Светите земи, той се отправил към Константинопол, където подарил на императора всичките си кораби, а носовите украшения на църквата “Св.Петър”. В отговор императорът дарил на конунг Сигюрд и неговите войни много коне и водачи за обратния път²³. В случая е описан често срещан ритуал по установяване и утвърждаване на мирни, приятелски отношения от въпросната епоха, състоящ се в размяна на подаръци.

Друг интересен пример за ритуали при установяване или подновяване на мира откриваме в цитираната по-горе “Сага за Магнюс Добрия”. Според описанието на представените по-горе събития при сключването на мира между Магнюс и Хорда-Кнют (Хартакнут) от 1040 г., възстановяването на мира било съпроводено с ритуал на помирение и клетва в братство. Без да се спирам отново на описаните вече действия, бих подчертал интересните сведения за положената от двамата владетели и от общо 24 знатни от двете страни клетва, която е характерна част от ритуалите на мира ²⁴.

Още в “Сага за инглингите” откриваме образа на митологичната война, в която бог Один воюва срещу ваните, но след продължителни битки била определена среща за примирие, като двете страни сключили мир и обменили заложници. Без съмнение, тук откриваме огледална проекция на реалния, исторически мир, въз основа на който е изграден и образа на легендарния, който може да бъде определен като митологичен мир²⁵.

Друг тип, който откриваме в изследваните саги е мирът на конунга. В “Сага за Улав Светия”, конунгът Улав (Олаф) налага мир между братята ярли Брюсе и Турфин и убиеца на техния брат Ейнар – синът на Амунди, на име Туршел²⁶. Конкретният случай е типичен пример за правомощията на конунга, като в същото време бих подчертал и наличието на парарели с практиката на посредничество и арбитраж при въоръжени конфликти в исландските саги²⁷.

Друга интересна категория на мира е представена в “Сага за инглингите”. Според сагата, при управлението на Фрейр започнал мирът на Фруде, когато народът станал по-богат благодарение на мира и на плодородните години²⁸. Тук откриваме ясната връзка между мира, плодородието и общото благоденствие, както и свидетелства за продължителното влияние на старата, езическа митология в скандинавските общества.

Пряка връзка между мира, плодородието и благоденствието наблюдавеме и в цитираната вече “Сага за синовете на Магнюс”. Описвайки ранните години от управлението на конунга Сигюрд, сагата представя сведения за мира, налаган по време на тинг, при който всички получавали гаранции за свободно придвижване и мир при идването си, участието си и отпътуването си от тинга, което без съмнение следва дълбоки традиции в скандинавските общества²⁹. В края на сагата управлението на Сигурд е определено като добро, защото при неговото управление царил мир и благоденствие³⁰. Тук бих отбелязал пряката връзка с описани по-горе мир на конунга и с мирът на Фруде, т.е. мир, ограничен не само в правораздаването и пряката светска власт на конунга, но в далеч по-универсален смисъл.

В обобщение бих отбелязал няколко типа мир в изследваните саги: митологичният мир като специфична категория, съхраненият от епохата на традиционното родово общество мир по време на тинг, мирът на конунга и споменатият мир на Фруде. Без съмнение, мирът на конунга се очертал като основна и най-често срещана категория на мира в епохата на високото Средновековие в Скандинавия.