Мирзакарим Норбеков Тренировка на тялото и духа
Медитация - първи вариант
Изтегляне 425.14 Kb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Медитация - втори вариант
| Медитация - първи вариант Отпускаме цялото тяло, затваряме очи, дишаме спокойно... усещаме лека прохлада, отпускаме мускулите на лицето... Представяме си, че всяка наша клетка става лека, ефирна, безтегловна. С всяко вдишване и издишване леко вдигаме ръце напред... вдишване-издишване... тялото става леко, безтегловно... гледаме мислено отстрани ръцете си... леко отмятаме глава назад... лекота, лекота... тялото е леко. Прекрасно... Отваряме ръце, после ги събираме... Мислено се изместваме леко встрани... Как се губи усещането за собственото ни тяло, колко ни е леко, спокойно... За какво си мислим? Една след друга разчистваме, махаме мислите, които ни пречат... втора, трета, четвърта... Прекрасно. Ускоряваме премахването, даваме си лекота, ефирност, безтегловност... лекота, свобода, божествено спокойствие... Даваме си тези внушения, които са ни нужни. Представяме си лицето - свежо, младо... тялото си -гъвкаво, леко... мускулите - силни, леки, свободни... Движим се на палци като балетисти... Усмихваме се, спокойни сме... Всеки наш орган, всяка клетка работи свободно, леко... Казваме си: ще бъда здрав, и то съвсем скоро. Ще бъда!... Постигнали сме дълбок сън, добър апетит. Спокойно настроение... Ясно съзнание... Ясни действия... Пълен контрол... Отпускаме ръце... Прекрасно. Медитация - втори вариант На сив фон смътно... квадрат, кръг, триъгълник... по-ярко: квадрат, кръг, триъгълник... квадратът изсветлява, очертава се по-контрастно, кръгът... Кръгът се превръща в балон с размити очертания... по-ярко, очертанията стават по- контрастни... Даваме цвят на балона... сив... по-светъл, още по-светъл, още... още... сивият цвят преминава в син, сивосин... Синият изсветлява, става небесен, белезникавосин, бял с оттенъка на морската вода, жълтеникав, жълт, мандаринов... червеникавожълт, оранжев, ален, червен, пурпурен, порозовява, розов, яркорозов, люляков, зеленикаволюляков, салатенозелен, жълтозелен, яркозелен, тъмнозелен, виолетовозелен, виолетов, светловиолетов... Сега сякаш някакво цветче се рее пред очите ви... помъчете се да видите, да усетите всяко листенце... пълзи бръмбарче... божа кравичка делово претърсва всяка гънчица с мустачките си... По листенцата има власинки, почернели отвътре... Стара покривка, но чиста, чиста... на масата — гърне, старо, чугунено, но лъснато, блести... Слагаме цветето в гърнето... Малък прозорец... перде... гледаме през прозореца... Мислено се оглеждаме... боси крака с драскотини, загрубели пети от ходене с боси крака... гледаме си ръцете, колко са малки... отваряме прозореца... слънчево... Топъл аромат на цветя, трева... синьо чисто небе... тук-там облачета... Вървим по пътечката, наоколо е тихо... тишина, спокойствие, нищо не ни смущава... само листата трепкат, сякаш някой ги докосва, шумолят... утъпкана пръст топли стъпалата... В душата ни е тишина... отпуснатост... високо-високо пее чучулига, възпява любовта... песента на чучулигата... отвъд хълмовете - гора, спокойна, гората си почива... прохладна гора, почива си... Гледаме облаците, водата... кристално чист пясък... Започваме бавно да се издигаме към облаците... всяко желание ни е подвластно... издигаме се високо към облаците... гледаме наоколо, надолу... жега... прохладен въздух в гората... Чуваме мученето на кравите, които се прибират от полето... прибираме се и ние... Вкъщи са баба, дядо, родителите ни... не ни забелязват, кротко обсъждат някакви свои неща... Заспиваме, заспиваме, нямаме сили... Груби ръце, мазолести, ни поемат, галят косата ни, слагат ни в чисто прохладно легло... гласове... детето пораства... тежко... няма сили да стигне до леглото... ние се разтваряме във въздуха... вече нищо не чувстваме... спим. Събуждаме се, лежим със затворени очи... На масата - гърне с топло мляко... Вдигаме ръце, отпускаме... Детството е началната точка, гледаме от детството, оглеждаме живота си... Защо да се ядосваме, обиждаме, нервираме, напрягаме, защо да се мъчим да надминем някого си? Животът минава... с обич... минава... с омраза... Всичко е в ръцете ни... В живота има всичко - и радост, и мъка... Търсим рая - той идва... търсим ада - той идва... Кое е по-хубаво -живот в рая или в ада? Изборът е наш... Ние сами си създаваме трудности... Всички богатства на света няма да ни запазят щастието... Току-що бяхме деца, а ето ни вече с посребрели коси... Какво е щастието - не знаем... вчера се смяхме, сега страдаме... какво ни чака в бъдещето - любов или сълзи?... изборът е наш... всичко е в ръцете ни... Изтегляне 425.14 Kb. Сподели с приятели:
|