Мирзакарим Норбеков Тренировка на тялото и духа
Изтегляне 425.14 Kb. Pdf просмотр
|
| Необходимо напомняне. При работа с образните поредици очите ни трябва да са затворени. И така, затваряме очи, седим изправени, опънали сме рамене, главата ни е вдигната, лека усмивка озарява лицето... Вие сте най-справедливият крал на света (или идеалната кралица). Вие сте самото съвършенство, вие сте изпълнени с благородство, с достойнство. Вие сте снизходителни към всичко, което ви заобикаля, към всички, които зависят от вас. Вие сте горди, вътрешно свободни и напълно спокойни. Знаете, че всичко е суета на суетите, но лично вие сте над нещата, вие сте абсолютно неуязвими. А сега опитайте малко от горчилката. Спомнете си нещо от миналото, което винаги ви разплаква. Помогнете си да влезете в роля... леко отворете уста, отпуснете долната челюст, дишайте учестено, повърхностно, започнете леко да хлипате и си спомняйте, спомняйте, спомняйте... Детството, младостта... Припомнете си обидите, ядовете, разочарованията... май ви потекоха сълзи - всеки има за какво да потьгува, за какво да си поплаче. Не сдържайте сълзите... не се срамувайте от тях, помнете, че те ви лекуват, те ви освобождават от всички глупости и несправедливости в миналото, от всичко, което ви е мъчило и потискало, от всичко, което ви е тежало като камък. Фиксирайте този момент с крайчеца на съзнанието си - всичко, което ви е мъчило и потискало, си отива безвъзвратно. Помъчете се да се разридаете. Не се сдържайте, усилвайте, усилвайте риданията, доколкото е възможно... Добре, достатъчно. Кажете си: стоп. Преминете към спокойствие, настройте се на спокойствие... Вдигнете глава, опънете рамене, не забравяйте: вие сте актьор (актриса). Какво беше това? Май си поплакахме? Няма нищо, всичко е вече минало, всичко си е отишло завинаги. Но пък колко ни е добре сега на душата, колко ни е спокойно... запомнете и този момент. А сега - смях. Да си спомним нещо, от което... направо умираме от смях! Позволяваме си да се отпуснем, настройваме се на весела вълна. На кого най-лесно се смеем? Преди всичко на себе си. А също на приятелите, на близките си. С тях се случват толкова неща, в живота има толкова весели истории! Смеем се искрено, заразително, от все сърце. Не се сдържаме, кикотим се... и пак си казваме: стоп! И пак благодатен покой. Да потърсим тъгата. Тялото е отпуснато, раменете са смъкнати, ръцете лежат безпомощно на коленете... Ах. защо изведнъж ни е толкова тъжно, откъде ни дойде тази скръб? Всичко върви лошо, всичко е зле... децата не се обаждат и не пишат, приятелят ни изостави, животът си минава... защо живях на този свят, какво постигнах... Безизходица, всичко е безсмислено - няма къде да отидеш, няма с кого да си кажеш и дума... Потекоха ни сълзите? Да текат, дори не ги бършем... седим, тъгуваме, скърбим - нищо не ни блазни... И отново покой. Всичко е добре и всичко ни блазни -но без фанатични пориви да скочим и нанякъде да се втурнем. Душата харесва равновесното състояние, сега й е уютно, комфортно, бихме искали винаги да е така. Така и ще бъде (и само така!), но не сега, не в близките минути. Защото в близките минути ни предстои да се опитаме да се уплашим. И то истински. Влезте в ролята на неизлечимо болен и отчаян човек. Нямате изход, нямате избор, вие сте абсолютно безпомощен, изоставен от всички, пред вас е небитието. Седмица, месец - колко ли ви остава? Колкото и да остава, няма значение, вече не можете да се спасите. Опитайте се физически да изпитате този ужас, който всеки миг гложди обречения човек. Неизбежност, неминуемост - те са реални. По-рано сте съчувствали на хора в това положение, сега тази бездна е зинала пред вас и нямате за какво да се хванете, на какво да се опрете... вие сте безсилен човек, нищо не може да ви помогне. Чувството за страх е познато на всеки. Страхът играе полезна роля, когато ни предупреждава за опасност, той стимулира впръскването на хормони в кръвта, които ни подтикват към защитна реакция. Но отпуснем ли му края, страхът ще се превърне в парализиращ кошмар, той ще изпълни цялото ви същество, ще се вкорени във всяка клетка на кожата. Спрете, когато отчаянието стане непоносимо, и в това състояние помислете какво да предприемете. Да се забиете в ъгъла? Да хленчите, да виете, да пищите? Или ще концентрирате цялото си мъжество достойно да се сбогувате с всички скъпи и любими същества, а и с останалите, с които са се пресичали пътищата ви? Да простите, да си простите, да поискате прошка за всичко вършено неправилно, за всички страдания, които някому сте причинили... За неща, които някога не сте разбирали, не сте прощавали, не сте съжалявали, вирили сте нос, трупали сте обидите, разрушавали сте чуждото в името на своето - може би именно в това е главната причина за това, което ви се случва сега? Може би е дошло възмездието? Ще видите, че дори само мисълта за това веднага ще ви облекчи и ще премахне страха. На тази нота, без да губите време, стартирайте от пропастта към висините! Събуждате се, опомняте се, чувствате невероятна радост. Вие сте млад, жив, здрав, кошмарът се е разпръснал, той се оказва лош сън. Благодарен сте му. Контрастът сякаш ви е обновил. Всяка ваша клетница тръпне от желание за живот. Виждате всички неща в нова светлина, всички пътища са пред вас, хоризонтите са ясни! Запомнете това състояние. Ценете натрупания опит поне заради това, че той е първоначалният батут за скоковете ви на височина. В това настроение трябва да се събуждате винаги. Без задължително да сте сънували кошмар. Нещо повече: в това настроение трябва да пребивавате постоянно. На първо време (особено когато ви докривява) се учете изкуствено да пробуждате у себе си жизнерадост, докато тя не започне да ви спохожда от само себе си. Всекидневно тренирайте емоциите си по посочената схема, но се старайте да създавате свои собствени образни поредици. Необходимо е добре да разработите духа си, за да го направите гъвкав, така че махалото на самочувствието ви да не се заклещва в крайните позиции, а винаги да се връща в неутрално състояние. Освен това подобни упражнения много обогатяват вътрешния свят на човека. Ще мине време и с учудване ще забележите, че околните се чувстват привлечени към вас. Защо? Защото у вас вече има някаква тайна, загадка, защото сте променен. Вие сте по-широко скроен човек, но и по-задълбочен от онзи персонаж, който ви е замествал, докато сте блуждаели далеч от себе си. Не се притеснявайте, ако отначало нещо не се получи. Вярвайте в успеха и неуморно активизирайте творческите си способности. За да повишите ефективността, търсете към всеки етап от тренировките свои подробности, обединявайте ги в сюжетни линии, които лично за вас са близки. Отначало ще ви се стори трудно, после "ледът ще се разчупи" и ще ги намирате с лекота. Творческите търсения развиват въображението ни, помагат за скорошното формиране на образа на младостта и здравето, подготвят ни за сливане с него. За сливането е най-благотворна медитацията -състояние на дълбока съсредоточеност или, с други думи, особена душевна предразположеност на човека да приема позитивните "светли" вибрации (вълни) от макро- и микрокосмоса, които пронизват световното пространство. Изтегляне 425.14 Kb. Сподели с приятели:
|