Както видяхме, теорията на перспективите се различава от теорията на полезността по връзката между вероятността и тежестта на решението, която допуска. Според теорията на полезността тежестите на решението и вероятностите са еднакви. Тежестта на решението за едно сигурно нещо е 100, а тежестта, която кореспондира с един 90% шанс, е точно 90, което е 9 пъти повече от тежестта на решението за 10% шанс. Един експеримент, който споменах по-горе, открива, че тежестта на решението за 90% шанс е 71,2, а тежестта на решението за 10% шанс е 18,6. Коефициентът на вероятностите е 9,0, но коефициентът на тежестите на решенията е само 3,83, указвайки недостатъчна чувствителност към вероятността в този диапазон. И според двете теории тежестите на решенията зависят само от вероятността, а не от резултата. И двете теории предсказват, че тежестта на решението за 90% шанс е една и съща, що се отнася до спечелването на 100 долара, до получаването на дузина рози330 или до получаването на електрошок. Това теоретично предсказание се оказва грешно.
Психолози от Чикагския университет публикуваха статия, носеща атрактивното заглавие „Пари, целувки и електрошокове: за афективната психология на риска“. Тяхното откритие беше, че оценката на облозите е много по-малко чувствителна към вероятността, когато измислените резултати са емоционални („да се срещнете и да целунете любимата си филмова звезда“ или „да получите болезнен, но не опасен елекрошок“), отколкото когато резултатите са печалби или загуби на пари в брой. Това не беше изолирано откритие. Други изследователи откриха, използвайки физиологични мерки, като например пулса, че страхът от предстоящ електрошок е по същество без корелация с вероятността за получаване на електрошока. Самата възможност за шок отключва напълно развита страхова реакция. Чикагският екип предположи, че „афектно натоварени образи“ заливат реакцията спрямо вероятността. След десет години екип психолози от Принстън отправиха предизвикателство към този извод.
Принстънският екип твърди, че ниската чувствителност към вероятността, наблюдавана при емоционални реакции, е нормална. Облозите за пари са изключение. Чувствителността към вероятността е относително висока при тези облози, защото те имат определена очаквана стойност.
Каква сума пари в брой е толкова привлекателна, колкото са всички тези облози? А. 84% шанс да спечелите 59 долара. Б. 84% шанс да получите една дузина червени рози в стъклена ваза. Какво забелязвате? Изпъкващата разлика е, че въпрос А е много по-лесен от въпрос Б. Не сте спрели, за да изчислите очакваната стойност на облога, но вероятно бързо сте разбрали, че тя не е далеч от 50 долара (всъщност е 49,56 долара), и смътната преценка ви е била достатъчна, за ви осигури полезна котва, когато сте потърсили също толкова привлекателен подарък в пари в брой. Подобна котва не е налична за въпрос Б, който поради тази причина е и по-труден. Респондентите оценяват и кешовия еквивалент на облозите с 21% шанс да спечелят двата резултата. Както се очаква, разликата между залаганията с висока вероятност и с ниска вероятност е много по-изразена при парите, отколкото при розите.
За да подкрепи твърдението си, че нечувствителността към вероятността не се причинява от емоцията, пристънският екип сравнява готовността на респондентите да платят, за да избегнат обзалагането:
21% шанс (или 84% шанс) да прекарате уикенд в боядисване на нечий апартамент с три спални. 21% шанс (или 84% шанс) да почистите три клетки в обща баня в пансион след използването ѝ през един уикенд. Вторият резултат със сигурност е много по-емоционален от първия, но тежестите на решението при двата резултата не се различават. Очевидно интензивността на емоцията не е отговорът.
Друг експеримент дава изненадващ резултат. Участниците получават изрична информация за цената заедно със словесното описание на наградата. Един пример:
84% шанс да спечелите: дузина червени рози в стъклена ваза (струват 59 долара). 21% шанс да спечелите: дузина червени рози в стъклена ваза (отново 59 долара). Лесно да се определи очакваната парична стойност на тези залози, но прибавянето на специфична парична стойност не променя резултатите: оценките остават нечувствителни към вероятността дори при това обстоятелство. Хората, които мислят за подаръка като шанс да получат рози, не използват информацията за цената като котва при оценяването на облога. Както казват понякога учените, това е изненадващо откритие, което се опитва да ни каже нещо. Каква история се опитва да ни каже то?
По мое мнение историята е, че едно богато и ярко представяне на резултата, независимо дали е емоционално, или не, намалява ролята на вероятността при оценяването на една несигурна перспектива. Тази хипотеза навежда на едно предсказание, в което съм основателно силно уверен: прибавянето на ирелевантни, но ярки подробности към един паричен резултат също разрушава изчисляването. Сравнете вашите два кешови еквивалента за следните резултати:
21% (или 84%) шанс да получите 59 долара следващия понеделник. 21% (или 84%) шанс да получите голям, син, картонен плик, съдържащ 59 долара, следващия понеделник сутрин. Новата хипотеза е, че във втория случай ще има по-малко чувствителност към вероятността, защото синият плик събужда по-богата и по-гладка представа от абстрактното споменаване на сума пари. Вие сте си изградили събитието в ума си и яркият образ на резултата съществува дори ако знаете, че неговата вероятност е малка. Когнитивната лекота също допринася за ефекта на сигурността: когато имате ярка представа за едно събитие, възможността то да се случи също се представя ярко и се надценява. Съчетанието от преувеличена възможност и ефект на преувеличена сигурност оставя малко пространство за промяна на тежестите на решението между шансовете от 21% и 84%.