Мисленето
Изтегляне 3.52 Mb.
|
Свързани:
Групова динамика
Празни интуицииЗа въведение в нашето разглеждане на рамкирането Амос и аз използвахме един пример, който стана известен като „задачата за азиатската болест“.370 Представете си, че Съединените щати се подготвят за избухването на необичайна азиатска болест, която според очакванията ще убие 600 души. Предложени са две алтернативни програми за борба с болестта. Да допуснем, че точните научни преценки за последиците от програмите са следните: Ако се приеме програма А, ще се спасят 200 души. Ако се приеме програма Б, има една трета вероятност 600 души да бъдат спасени и две трети вероятност никакви хора да не бъдат спасени. Значително мнозинство от респондентите избират програма А: предпочитат сигурната опция пред риска. Резултатите от програмите са поставени в различни рамки в една втора версия: Ако се приеме програма А1, ще умрат 400 души. Ако се приеме програма Б1, има една трета вероятност никой да не умре и две трети вероятност 600 души да умрат. Разгледайте по-внимателно и сравнете двете версии: последиците от програми А и А1 са идентични; такива са и последиците от програми Б и Б1. Във втората рамка обаче голямо мнозинство от хората избират риска. Различните избори в двете рамки съответстват на теорията на перспективите, според която изборите между рискове и сигурни неща се решават различно в зависимост от това дали резултатите са добри или лоши. Вземащите решение са склонни да предпочитат сигурното нещо пред риска (те са несклонни към риск), когато резултатите са добри. Те са склонни да отхвърлят сигурното нещо и да приемат риска (те са търсещи риска), когато и двата резултата са негативни. Тези изводи са добре доказани при избори относно облози и сигурни неща в сферата на парите. Задачата за болестта показва, че същото правило е приложимо и когато резултатите се измерват в спасен или загубен живот. И в този контекст експериментът с рамкирането разкрива, че несклонните към риск и търсещите риск предпочитания не са обвързани към реалността. Предпочитанията между едни и същи обективни резултати се преобръщат при различни формулировки. Една случка, която ми разказа Амос, слага мрачна краска на тази история. Амос бил поканен да говори пред група професионалисти от сферата на общественото здравеопазване – пред хората, които вземат решения за ваксините и за други програми. Той използвал възможността да ги запознае със задачата за азиатската болест: половината видели версията за „спасения живот“, а другите отговаряли на версията за „загубения живот“. Подобно на другите хора, и тези професионалисти били податливи на ефектите на рамкирането. Донякъде е тревожно, че чиновниците, които вземат решения, които могат да повлияят върху здравето на всеки човек, могат да се поддават на такава повърхностна манипулация – но трябва да сме свикнали с мисълта, че дори и важните решения се повлияват, ако не и ръководят, от Система 1. Още по-тревожно е какво се случва, когато на хората се покаже тяхната непоследователност: „Избрахте да спасите 200 живота със сигурност в едната формулировка и избрахте да рискувате, вместо да приемете 400 смъртни случая в другата. Сега, когато знаете, че тези избори бяха непоследователни, какво решение бихте взели?“ Отговорът обикновено е смутено мълчание. Интуициите, които са определили първоначалния избор, са произлизали от Система 1 и не са имали повече етична обосновка от предпочитанието на хората да запазят 20 лири или отвращението им да загубят 30 лири. Спасяването на човешки живот със сигурност е нещо добро, смъртта е лошо. Повечето хора откриват, че тяхната Система 2 няма етични интуиции сами по себе си, за да отговори на въпроса. Благодарен съм на великия икономист Томас Шелинг за любимия ми пример за ефекта на рамкирането, описан в неговата книга „Избор и последователност“.371 Книгата на Шелинг беше написана преди публикацията на нашия труд за рамкирането и то не е основният проблем, разглеждан от него. Той съобщава какво му се случило, когато водил курс в харвардското училище „Кенеди", темата на който била освобождаването на децата от облагане в данъчния кодекс. Шелинг казал на студентите си, че стандартното освобождаване от данък се позволява за всяко дете и че сумата е независима от дохода на данъкоплатеца. Той ги попитал за тяхното мнение относно следното твърдение: Не трябва ли сумата да е по-голяма за богатите, отколкото за бедните? Вероятно вашите интуиции са същите като тези на студентите на Шелинг: те намират идеята за облагодетелстване на богатите с по-голямо данъчно облекчаване за напълно неприемлива. После Шелинг посочва, че данъчният закон е произволен. Той допуска, че бездетното семейство е случай по подразбиране и намалява данъка със сумата за освобождаване за всяко дете. Данъчният закон би могъл, разбира се, да се редактира и да се предвиди друг случай по подразбиране: семейство с две деца. В тази формулировка семействата с по-малко деца биха плащали допълнителна такса. Сега Шелинг моли студентите си да съобщят какво мислят за едно друго твърдение: Не трябва ли бездетните бедни да плащат същата допълнителна такса, каквато плащат бездетните богати? Тук отново вероятно ще се съгласите с реакцията на студентите към тази идея. Те отхвърлят това предложение толкова буйно, колкото и първото. Но Шелинг посочва на студентите, че не биха могли да отхвърлят логически и двете предложения. Съпоставете двете формулировки. Разликата между данъка, дължим от бездетното семейство и от семейството с две деца, се описва като намаление на данъка в първата версия и като увеличение във втората. Ако в първата версия искате бедните да получават същата (или по-голяма) привилегия както богатите затова, че имат деца, тогава трябва да искате бедните да плащат поне същата глоба както богатите затова, че са бездетни. Можем да разпознаем, че тук работи Система 1. Тя осигурява непосредствен отговор на всеки въпрос за богатите и бедните: когато се колебае, фаворизира бедните. Изненадващият аспект в задачата на Шелинг е, че това очевидно просто етично правило не работи надеждно. То генерира противоречиви отговори на една и съща задача в зависимост от това в каква рамка е поставена тя. И, разбира се, вече знаете, че вашите реакции към задачата са повлияни от рамката, което е вашият отговор на въпроса: как трябва да третира данъчният кодекс децата на бедните и на богатите? Тук отново вероятно ще откриете, че сте смаяни. Имали сте етични интуиции за разликите между богатите и бедните, но тези интуиции зависят от една произволна референтна точка и не докосват реалния проблем. Този проблем — въпросът за действителните състояния на нещата в света – е колко данък би трябвало да плащат конкретните семейства, как да се попълнят кутийките в матрицата на данъчния кодекс. Вие нямате непреодолими етични интуиции, които да ви ръководят в решаването на този проблем. Етичните ви чувства са по-скоро свързани с рамките, с описанията на реалността, а не със самата реалност. Посланието за естеството на рамкирането е силно: рамкирането не би трябвало да се разглежда като интервенция, която замаскира или изопачава скритото предпочитание. Поне в този случай – а също и в задачите за азиатската болест и хирургията спрямо лъчетерапията при рак на белите дробове – не съществува скрито предпочитание, което е замаскирано или изопачено от рамката. Нашите предпочитания касаят рамкираните проблеми и нашите етични интуиции касаят описанията, а не същността. Изтегляне 3.52 Mb. Сподели с приятели:
|