Има добро основание да се смята, че юридическата администрация е заразена от предсказуема непоследователност в няколко области. Данните са извлечени отчасти от експерименти, включително изследвания на съдебни фарсове, и отчасти от наблюдение на модели в законодателството, наредбите и съдебния процес.
В един експеримент съдебни заседатели от съдебен фарс, набрани от каталози със съдебни заседатели, са помолени да присъдят компенсации за наказание на щети в няколко граждански дела. Делата идват по двойки, като всяка се състои от един иск за физическо увреждане и един за финансова загуба. Съдебните заседатели първо оценяват единия от сценариите. После им показват втория случай, с който той е комплектуван. Молят ги да сравнят двата случая. По-долу следват кратки изложения на една двойка дела:
Дело 1: Едно дете е получило умерени изгаряния, когато пижамата му се е запалила при игра с кибрит. Фирмата, която е произвела пижамата, не я е направила устойчива на подпалване в адекватната степен.
Дело 2: Безскрупулните машинации на една банка са причинили загубата на 10 милиона долара от друга банка.
Половината участници най-напред оценяват дело 1 (в разделно оценяване), преди да сравнят двете дела в комбинирано оценяване. При другите участници последователността е обратната. В разделно оценяване съдебните заседатели присъждат по-високи суми за ощетяването на измамената банка, отколкото на изгореното дете, вероятно защото размерът на финансовата загуба осигурява по-висока котва.
Когато обаче делата се разглеждат заедно, съчувствието към конкретната жертва взема превес над ефекта на закотвянето и съдебните заседатели увеличават сумата за детето така, че тя превишава сумата за банката. Средно взето, при няколко такива двойки от дела сумите, присъждани на жертвите на лично увреждане, са повече от два пъти по-големи в комбинирано, отколкото в разделно оценяване. Съдебните заседатели, които разглеждат делото на изгореното дете само по себе си, дават предложение, което съответства на интензивността на техните чувства. Те не биха могли да предусетят, че сумата за детето би изглеждала неадекватна в контекста на една голяма сума, присъдена на финансова институция. В комбинирано оценяване сумата, присъдена за наказание на банката, остава закотвена към претърпяната загуба, но сумата, присъдена на изгореното дете, се увеличава, отразявайки възмущението, породено от нехайството, причинило увреждането на дете.
Както видяхме, рационалността по принцип се постига в по-широки и по-обхватни рамки, а комбинираното оценяване е очевидно по-широко от разделното. Разбира се, би трябвало да внимавате с комбинираното оценяване, когато някой, който контролира онова, което виждате, има законен интерес какво ще изберете. Продавачите бързо научават, че манипулацията на контекста, в който клиентите виждат дадена стока, може сериозно да повлияе на предпочитанията им. Като изключим подобни случаи на съзнателна манипулация, съществува презумпцията, че сравнителното оценяване, което по необходимост включва Система 2, е по-вероятно да е стабилно, отколкото разделното оценяване, което често отразява интензивността на емоционалните реакции на Система 1. Бихме очаквали, че всяка институция, която желае да предизвика разумни оценки, ще се стреми да осигури на оценяващите широк контекст при оценяването на конкретните дела. С изненада научих от Кас Сънстайн, че на съдебните заседатели, които трябва да присъждат компенсации за увреждания, изрично е забранено да разглеждат други дела. Правната система, за разлика от психологическия здрав разум, подкрепя разделното оценяване.
В друго изследване на непоследователността в правната система Сънстайн сравнява административните наказания, които могат да бъдат наложени от различни правителствени агенции на САЩ, включително Агенцията за безопасност на работното място и здравето и Агенцията за защита на околната среда. Той заключава: „вътре в категориите наказанията изглеждат изключително разумни, поне в смисъл, че сериозните вреди се наказват по-сериозно. При нарушенията на безопасността на работното място и здравето най-големи наказания се предвиждат за повторни нарушения, следват наказанията за нарушения, които са както съзнателни, така и сериозни, а най-малко сериозни са наказанията за пропуски в необходимото водене на записки.“366 Не би трябвало да ви изненадва обаче, че размерът на наказанията варира значително между агенциите по начин, който отразява повече политиката и историята, отколкото някаква цялостна загриженост за справедливостта. Глобата за „сериозно нарушение“ в наредбите, отнасящи се до безопасността на работниците, има горна граница 7000 долара, докато нарушение на Закона за съхранение на дивите птици може да доведе до глоба до 25 000 долара. Глобите са разумни в контекста на останалите наказания, определяни от всяка агенция, но изглеждат странни, когато бъдат сравнени помежду си. Както с други примери от тази глава, можете да видите абсурдността само когато два случая се разглеждат заедно в широка рамка. Системата на административните наказания е последователна вътре в агенциите, но е непоследователна, гледана в цялост.
Сподели с приятели: |