Мисленето



страница156/207
Дата21.07.2022
Размер3.52 Mb.
#114833
1   ...   152   153   154   155   156   157   158   159   ...   207
Мисленето - Даниел Канеман
Свързани:
Групова динамика

Емоционално рамкиране


 
Амос и аз означихме с понятието „ефекти на рамкирането“ нео­снователните влияния на формулировката367 върху убежденията и предпочитанията. Ето един от примерите, които използвахме:
Бихте ли приели облог, който ви предлага 10% шанс да спе­челите 95 долара и 90% шанс да загубите 5 долара?
 
Бихте ли платили 5 долара, за да участвате в лотария, която ви предлага 10% шанс да спечелите 100 долара и 90% шанс да не спечелите нищо?
Първо се убедете, че двете задачи са идентични. И в двете трябва да решите дали да приемете една несигурна перспектива, която ще ви направи или по-богати с 95 долара, или по-бедни с 5 долара. Човекът, чиито предпочитания са обвързани към реал­ността, би дал един и същ отговор на двата въпроса, но подобни хора са рядкост. Всъщност едната версия привлича много повече положителни отговори: втората. Един лош резултат е много по-приемлив, ако е рамкиран във вида на цената на лотариен билет, който не е спечелил, отколкото ако се описва просто като загуб­ването на облог. Не бива да сме изненадани: загубите предиз­викват по-силни негативни чувства от разходите. Изборите не са обвързани към реалността, защото Система 1 не е обвързана към реалността.
Задачата, която построихме, беше повлияна от онова, кое­то бяхме научили от Ричард Талер, който ни каза, че когато бил студент, закачил на бюрото си картичка, която гласяла:
РАЗХОДИТЕ НЕ СА ЗАГУБИ.
 
В своята ранна статия за поведението на консуматорите Талер описва дебата за това дали на бензино­станциите да се позволи да определят различни цени за покупки, заплащани в брой или на кредит.368 Лобито на кредитните карти настоява усилено различните цени да се определят за незаконни, но прави отстъпка: разликата, ако бъде позволена, да се обозна­чава като отстъпка от цената в брой, а не като допълнителна кре­дитна такса. Неговата психология е ясна: хората ще са по-готови да се откажат от отстъпка, отколкото да плащат допълнителна такса. Двете неща може да се икономически еквивалентни, но не са емоционално еквивалентни.
В един елегантен експеримент екип от невролози от лондон­ския „Юнивърсити Колидж“ комбинира изследване на ефектите на рамкирането със записи на активността в различни области от мозъка. За да осигури надеждни мерки на мозъчната реакция, експериментът се базира на много опити. Фигура 14 илюстрира двата етапа от един от тези опити.
Първо субектът бива помолен да си представи, че получава сума пари, в този пример 50 лири.
После субектът бива помолен да избере между сигурен ре­зултат и игра на колело на късмета. Ако колелото спре на бяло, той „получава“ цялата сума; ако спре на черно, не получава нищо. Сигурният резултат е просто очакваната стойност на играта, в този случай печалба от 20 лири.





Както е показано, един и същ сигурен резултат може да бъде оформен в две различни рамки: като ЗАПАЗВАШ 20 £ или като ГУБИШ 30 £. Обективните резултати са напълно идентични в двете рамки и обвързаният към реалността „иконом“ би реаги­рал и на двата по един и същ начин – избирайки или сигурното нещо, или риска независимо от рамката; – но вече знаем, че умът на „човеците“ не е обвързан към реалността. Тенденциите за приближаване или избягване се предизвикват от думите и очак­ваме Система 1 да бъде деформирана в полза на сигурната опция, когато тя е описана като ЗАПАЗВАШ, и против същата опция, когато тя е означена като ГУБИШ.
Експериментът се състои от много опити и всеки участник се изправя пред няколко задачи за избор, оформени в рамките ЗАПАЗВАШ и ГУБИШ. Както се очаква, всеки един от 20-имата субекта показва ефект на рамкиране: за тях е по-вероятно да изберат сигурното нещо в рамката ЗАПАЗВАШ и по-вероятно да приемат играта в рамката ГУБИШ. Но не всички субекти са еднакви. Някои са силно податливи на рамкирането на задачата. Други най-често правят един и същ избор независимо от рамка­та – както би трябвало да прави един обвързан към реалността човек. Авторите класират 20-имата субекта съответно на това и означават класирането си с удивителното название „индекс на рационалността“.
Активността на мозъка се записва, когато субектите вземат всяко решение. По-късно опитите се разделят на две категории:


Сподели с приятели:
1   ...   152   153   154   155   156   157   158   159   ...   207




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница