Дотук разискването ни приемаше Бернулиановото правило на очакването, според което стойността – или полезността – на една несигурна перспектива се получава чрез събиране на полезностите на възможните резултати, всеки претеглен по неговата вероятност. За да проверим това предположение, нека отново разгледаме психофизическите интуиции. След като определите, че стойността на статуквото е нула, представете си един подарък в пари, да речем 300 долара, и му припишете стойност едно. Сега си представете, че само на вас е даден лотариен билет за лотария, която има една-единствена печалба от 300 долара. Как варира стойността на билета като функция от вероятността за спечелване на наградата? Не допускайки полезността на залагането, стойността на една такава перспектива трябва да варира между нула (когато шансът за спечелване е нищожен) и едно (когато спечелването на $300 е сигурност). Интуицията внушава, че стойността на един билет не е линейна функция на вероятността за спечелването, както влече след себе си правилото на очакването. По-конкретно, едно увеличение от 0% до 5% изглежда, че има по-голям ефект, отколкото едно увеличение от 30% на 35%, което също изглежда по-малко от едно увеличение от 95% на 100%. Тези съображения навеждат на мисълта, че съществува един ефект, свързан с категориите: промяната от невъзможност към възможност или от възможност към сигурност има по-голямо въздействие от сравнима промяна в средата на скалата. Тази хипотеза е отразена в кривата, показана на фигура 2, която представлява графика на тежестта, която се придава на дадено събитие като функция на посочената негова числова вероятност. Най-изпъкваща черта на фигура 2 е, че тежестите на решението са регресивни по отношение на посочените вероятности. С изключение на крайните точки, едно увеличение от 0,5 във вероятността за спечелване увеличава стойността на перспективата с по-малко от 5% от стойността на наградата. По-нататък ще проучим последствията от тези психофизически хипотези за предпочитанията сред рискови опции.
На фигура 2 тежестите на решението са по-ниски от съответните вероятности в по-голямата част от диапазона. Подценяването на умерените и на високите вероятности относно сигурни неща допринася за отвращението към риска при печалбите, като намалява привлекателността на положителните облози. Същият ефект допринася и за търсенето на риска при загубите, като обръща внимание на отвратителността на отрицателните облози. Ниските вероятности обаче се надценяват, а много ниските вероятности или се надценяват доста грубо, или изобщо се пренебрегват, правейки тежестите на решението силно нестабилни в тази зона. Надценяването на ниските вероятности обръща модела, описан по-горе: то повишава стойността на слабите вероятности и увеличава непривлекателността на един малък шанс за сериозна загуба. Следователно често хората са търсещи риска, когато си имат работа с невероятни печалби, и са несклонни към риск, когато си имат работа с невероятни загуби. Следователно характеристиките на тежестите на решението допринасят за привлекателността както на лотарийните билети, така и на застрахователните полици.