Мисленето
Нелинейността на тежестите на решението неизбежно води до нарушения на инвариантността, както илюстрира следната двойка задачи
Изтегляне 3.52 Mb.
|
Свързани:
Групова динамика
- Навигация на страницата:
- Б. 80% шанс да спечелите 45 долара (26%).
- Задача 6: коя от следните опции предпочитате В. 25% шанс да спечелите 30 долара (42%).
| Нелинейността на тежестите на решението неизбежно води до нарушения на инвариантността, както илюстрира следната двойка задачи:
Задача 5 (N = 85): разгледайте следната игра, състояща се от два етапа. На първия етап съществува 75% шанс играта да свърши, без да спечелите нищо, и 25% шанс да стигнете до втория етап. Ако стигнете до втория етап, имате избор между: А. сигурна печалба на 30 долара (74%). Б. 80% шанс да спечелите 45 долара (26%). Вашият избор трябва да се извърши преди началото на играта, тоест преди да е известен резултатът от първия етап. Моля посочете коя опция предпочитате. Задача 6: коя от следните опции предпочитате? В. 25% шанс да спечелите 30 долара (42%). Г. 20% шанс да спечелите 45 долара (58%). Тъй като съществува шанс едно към четири да стигнете до втория етап в задача 5, перспектива А предлага 0,25 вероятност за спечелване на $30, а перспектива Б предлага 0,25 х 80 = 0,20 вероятност за спечелване на $45. Задачи 5 и 6 са следователно идентични в понятията на вероятностите и резултатите. Обаче предпочитанията не са еднакви в двете версии: едно ясно мнозинство предпочита по-високия шанс за спечелване на по-малката сума в задача 5, докато мнозинството избира другата опция в задача 6. Това нарушение на инвариантността е потвърдено както при реални, така и при хипотетични парични награди (представените резултати са с реални пари), при човешки живот като резултат и при непоследователна репрезентация на процеса на шанса. Ние отдаваме провала на инвариантността на взаимодействието на два фактора: рамкирането на вероятностите и нелинейността на тежестите на решението. По-конкретно: предполагаме, че в задача 5 хората игнорират първия етап, който дава един и същ резултат независимо от решението, което се взема, и фокусират вниманието си върху това какво ще се случи, ако стигнат до втория етап от играта. В този случай, разбира се, те са изправени пред сигурна печалба, ако изберат опция А, и 80% шанс за спечелване, ако предпочетат облога. В действителност изборите на хората в следващата версия са практически идентични на изборите, които те правят между сигурната печалба на $30 и един 85% шанс да спечелят $45. Тъй като сигурното нещо се надценява в сравнение със събитията с умерена или висока вероятност (вж. фигура 2), опцията, която може да доведе до печалба на $30, е по-привлекателна в следващата версия. Този феномен наричаме ефект на псевдо-сигурността, защото едно събитие, което е в действителност несигурно, се преценява така, сякаш е сигурно. Тясно свързан феномен можем да демонстрираме в долния край на диапазона на вероятността. Да допуснем, че не сте решили дали да си купите застраховка срещу земетресение, или не, защото премията е доста висока. Тъй като се колебаете, вашият дружелюбен застрахователен агент ви предлага алтернативна оферта: „За половината от редовната премия можете да си направите пълна застраховка, ако земетресението се случи в нечетен ден от месеца. Това е добра сделка, защото за половината пари получавате покритие за повече от половината дни.“ Започвайки някъде в зоната на ниските вероятности, въздействието върху тежестта на решението за намаляване на вероятността от в на в/2 е значително по-малко от ефекта на едно намаление от в/2 на 0. Тогава намаляването на риска наполовина не си заслужава половината премия. Отвращението от застраховането срещу вероятности е значително поради три причини. Първо, то подрива класическото обяснение на застраховането в понятията на вдлъбната функция на полезността. Според теорията за очакваната полезност застраховането срещу вероятности би трябвало определено да се предпочита пред нормалното застраховане, когато последното е просто приемливо (вж. Канеман и Тверски 1979). Второ, застраховането срещу вероятности представя много форми на защитни действия, като например правене на пълен медицински преглед, купуване на нови гуми или инсталиране на алармена система срещу крадци. Подобни действия типично намаляват вероятността за известен риск, без изцяло да го отстраняват. Трето, приемливостта на застраховката може да се манипулира чрез рамкиране на непредвидените обстоятелства. Една застрахователна полица, която покрива пожар, но не и наводнение например, би могла да се оценява или като пълна защита срещу определен риск (напр. пожар), или като намаляване на общата вероятност за загуба на имота. Фигура 2 навежда на мисълта, че хората силно подценяват намаляването на вероятността за даден риск в сравнение с пълното отстраняване на този риск. Следователно застраховането би трябвало да изглежда по-привлекателно, когато е рамкирано като отстраняване на риска, отколкото когато се описва като намаляване на риска. Действително Словик, Фишхоф и Лихтенщайн (1982) показаха, че една хипотетична ваксина, която намалява вероятността за заразяване с определена болест от 20% на 10%, е по-малко привлекателна, ако се описва като ефикасна в половината от случаите, отколкото ако се представя като напълно ефикасна срещу един от два изключителни и еднакво вероятни вида вируси, които произвеждат еднакви симптоми. Изтегляне 3.52 Mb. Сподели с приятели:
|