Мисленето
Изтегляне 3.52 Mb.
|
Свързани:
Групова динамика
РазискванеТази статия разгледа когнитивните деформации, които произлизат от осланянето на евристиката в оценяването. Тези деформации не се дължат на мотивационни ефекти, като например самозалъгване или изопачаване на оценките от награди и наказания. Всъщност няколко от сериозните грешки в оценяването, за които съобщихме по-рано, се явяваха въпреки факта, че участващите биваха насърчавани да бъдат точни и биваха награждавани за верни отговори.440 Осланянето на евристиката и широкото разпространение на деформациите не се ограничават с лаиците. И опитни изследователи са склонни към същите деформации – когато мислят интуитивно. Например склонността да предсказват резултата, който представя най-добре данните, при недостатъчно отчитане на приорната вероятност се наблюдава в интуитивните оценки на хора, които имат голям опит в статистиката.441 Макар че опитните в статистиката хора избягват елементарни грешки, като например заблудата на комарджията, техните интуитивни оценки са предразположени към подобни дефекти в по-сложни и по-малко прозрачни задачи. Не е изненадващо, че полезните евристики, като например представителността и наличността, се запазват дори когато понякога водят до грешки в предсказването или оценяването. Онова, което може би изненадва, е провалът на хората да изведат от житейския си опит такива фундаментални статистически правила, като регресията към средното или ефекта на размера на извадката върху променливостта ѝ . Статистическите принципи не се научават от всекидневния опит, защото релевантните примери не се кодират съответно. Например хората не откриват, че последователните редове в даден текст се различават повече по средната дължина на думите, отколкото последователните страници, защото просто не обръщат внимание на средната дължина на думите в отделните редове или страници. Следователно хората не научават съотношението между размера на извадката и променливостта на извадките, макар че данни за подобно учене съществуват в изобилие. Емпиричният анализ на когнитивните деформации води до определени изводи за ролята на преценяваните вероятности в теорията и практиката. Съвременната теория на вземането на решения442 разглежда субективната вероятност като изразеното в количество мнение на една идеализирана личност. По-конкретно, субективната вероятност за дадено събитие се определя от набора облози за това събитие, които една такава личност е готова да приеме. Една вътрешно свързана – или кохерентна – мярка на субективната вероятност може да бъде извлечена за даден човек, ако неговите избори сред облозите удовлетворяват определени принципи, тоест аксиомите на теорията. Извлечената вероятност е субективна в смисъл, че на различните хора е позволено да имат различни вероятности за едно и също събитие. Основният принос на този подход е, че той осигурява точна субективна интерпретация на вероятността, която е приложима към уникални събития и е отразена в една обща теория на рационалното решение. Вероятно би трябвало да се отбележи, че докато за субективните вероятности понякога може да се заключи от предпочитанията сред облозите, нормално те не се формират по този начин. Един човек залага по-скоро на отбор А, отколкото на отбор Б, защото е убеден, че е по-вероятно да победи отбор А; той не прави извод за това убеждение от предпочитанията си за кого да заложи. Следователно в реалността субективните вероятности определят предпочитанията сред залозите, а не се извличат от тях, както е в аксиоматичната теория на рационалното решение.443 Присъщата на вероятността субективна природа е подвеждала много изследователи да вярват, че кохерентността, или вътрешната свързаност, е единственият валиден критерий, по който би трябвало да се преценяват оценените вероятности. От гледната точка на формалната теория за субективната вероятност всеки набор от вътрешно свързани оценки на вероятности е толкова добър, колкото останалите. Този критерий не е напълно удовлетворителен, защото един вътрешно свързан набор от субективни вероятности може да бъде несъвместим с останалите убеждения, към които се придържа човекът. Разгледайте един човек, чиито субективни вероятности за всички възможни резултати от игра на ези-тура отразяват заблудата на комарджията, т.е. неговата оценка на вероятността да се падне тура в определено хвърляне на монетата се увеличава с броя на последователните хвърляния на ези, предшестващи това хвърляне. Преценките на такъв човек биха могли да са вътрешно свързани и следователно приемливи като адекватни субективни вероятности според критерия на формалната теория. Тези вероятности обаче са несъвместими с цялата мрежа от убеждения, поддържани от човека. За беда не може да съществува проста формална процедура за оценяване съвместимостта на набор от оценки за вероятности с общата система от вярвания на даден съдник. Рационалният съдник независимо от това ще се стреми към съвместимост дори когато вътрешната свързаност се постига и оценява по-лесно. По-конкретно: той ще се опитва да направи своите преценки на вероятности съвместими със знанието му за въпросната материя, законите на вероятността и собствените му евристика и деформации в оценяването. Изтегляне 3.52 Mb. Сподели с приятели:
|