Мисленето
Бихте ли платили 10 долара за друг билет?
Изтегляне 3.52 Mb.
|
Свързани:
Групова динамика
- Навигация на страницата:
- Бихте ли платили въпреки това 10 долара за билет за пиесата Да (88%) Не (12%)
| Бихте ли платили 10 долара за друг билет?
Да (46%) Не (54%) Задача 9 (N = 183): представете си, че сте решили да гледате една пиеса, билетът за която струва 10 долара. Когато влизате в театъра, откривате, че сте загубили банкнота от 10 долара. Бихте ли платили въпреки това 10 долара за билет за пиесата? Да (88%) Не (12%) Разликата между отговорите на двете задачи е любопитна. Защо толкова много хора не желаят да похарчат 10 долара, след като са загубили билета, ако с готовност биха изхарчили тази сума след изгубването на еквивалентна сума пари в брой? Ние обясняваме разликата с тематичното организиране на мислените сметки. Отиването на театър се разглежда нормално като трансакция, в която цената на билета се разменя за гледането на пиесата. Купуването на втори билет увеличава цената на гледането на пиесата до ниво, което много респонденти очевидно намират за неприемливо. За разлика от това, загубата на парите в брой не се вписва в сметката на пиесата и това повлиява на купуването на билет, като само кара човека да се чувства малко по-малко заможен. Интересен ефект бе наблюдаван, когато двете версии на задачата бяха представени на едни и същи субекти. Готовността за възстановяване на загубения билет се увеличи значително, когато тази задача бе последвана от версията за загубването на парите в брой. За разлика от това, готовността за купуване на билет след загубването на парите в брой не беше повлияна от първото представяне на другата задача. Съпоставката на двете задачи очевидно прави участващите способни да осъзнаят, че има смисъл да мислят за загубения билет като за загубени пари в брой, но не и обратното. Нормативният статут на ефектите на мисленото счетоводство е съмнителен. За разлика от по-горните примери, като например задачата за общественото здраве, в която двете версии се различаваха само по форма, може да се изрази твърдението, че алтернативните версии на задачите с калкулатора и билета се различават и по същество. По-конкретно може да е по-приятно да спестиш $5 от покупка за $15, отколкото от по-голяма покупка, и може да е по-дразнещо да платиш два пъти за един и същ билет, отколкото да загубиш 10 долара в брой. Върху съжалението, разочарованието и самоудовлетворението може да окаже влияние и рамкирането (Канеман и Тверски 1982). Ако подобни вторични последствия се смятат за основателни, тогава наблюдаваните предпочитания не нарушават критерия за инвариантност и не могат лесно да бъдат обявени за непоследователни или за грешки. От друга страна, вторичните последствия могат да се променят след размисъл. Удовлетворението от спестяването на $5 от цената на артикул за $15. може да се помрачи, ако консуматорът открие, че не би направил същото усилие, за да спести $10 от цената на една покупка за $200. Всъщност ние не желаем да препоръчаме всеки две задачи за решаване, които имат еднакви първостепенни последствия, да се решават по един и същ начин. Обаче предполагаме, че системната проверка на алтернативните рамкирания, която предлага полезно рефлективно средство, може да помогне на вземащите решения да оценят стойностите, които би трябвало да припишат на първостепенните и на второстепенните последствия от техните избори. Изтегляне 3.52 Mb. Сподели с приятели:
|