Мисленето

1 Бяхме прочели една книга, която критикуваше психолозите за това, че из­ползват малки извадки, но не обясняваше техните избори: Jacob Cohen, Sta­tistical Power Analysis for the Behavioral Sciences (Hillsdale, NJ: Erlbaum, 1969).

2 Леко съм променил първоначалните думи, които се отнасяха до букви на първо и трето място в думите.

3 Един изтъкнат немски психолог беше нашият най-упорит критик. Gerd Gigerenzer, “How to Make Cognitive Illusions Disappear,” European Review of Social Psychology 2 (1991): 83-115. Gerd Gigerenzer, “Personal Reflections on Theory and Psychology,” Theory & Psychology 20 (2010): 733-43. Daniel Kahneman and Amos Tversky, "On the Reality of Cognitive Illusions,” Psychological Review 103 (1996): 582-91.

4 Сред многото примери са Valerie F. Reyna and Farrell J. Lloyd, “Physician De­cision-Making and Cardiac Risk: Effects of Knowledge, Risk Perception, Risk Tolerance and Fuzzy-Processing "Journal of Experimental Psychology: Applied 12 (2006): 179-95. Nicholas Epley and Thomas Gilovich, “The Anchoring-and-Adjustment Heuristic,” Psychological Science 17 (2006): 311-18. Norbert Schwarz et al., “Ease of Retrieval of Information: Another Look at the Avail­ability Heuristic,” Journal of Personality and Social Psychology 61 (1991): 195- 202. Elke U. Weber et al., “Asymmetric Discounting in Intertemporal Choice,” Psychological Science 18 (2007): 516-23. George F. Loewenstein et al., “Risk as Feelings,” Psychological Bulletin 127 (2001): 267 – 86.

5 Присъдената ми награда за икономика се нарича „Награда на Шведската банка за икономически науки в памет на Алфред Нобел“. Тя е присъдена за пръв път през 1969 г. На някои учени физици не им харесваше, че беше добавена и Нобелова награда за социални науки, така че отделната награда за икономика бе компромис.

6 През 80-те години на XX в. Хърбърт Саймън и неговите студенти в „Карнеги Мелън“ поставят основите на нашето разбиране на експертизата. За отлично популярно въведение в предмета вж. Joshua Foer, Moonwalking with Einstein: The Art and Science of Remembering (New York: Penguin Press, 2011). Той излага труда, който е представен с повече технически подроб­ности в К. Anders Ericsson et al., eds., The Cambridge Handbook of Expertise and Expert Performance (New York: Cambridge University Press, 2006).

7 Gary A. Klein, Sources of Power (Cambridge, MA: MIT Press, 1999).

8 Хърбърт Саймън е един великите учени на двадесети век, чиито откри­тия и инвенции се простират от политическата наука (където той започва кариерата си) до икономиката (в която печели Нобелова награда), компю­търните науки (в които е пионер) и психологията.

9 Н. A. Simon, “What Is an Explanation of Behavior?” Psychological Science 3 (1992): 150-61.

10 Концепцията за афектната евристика беше развита от Пол Словик, състудент на Амос в Мичиган и негов приятел за цял живот.

11 Вж. глава 9.

12 За обзор на тази сфера вж. Jonathan St. В. Т. Evans and Keith Frankish, eds., In Two Minds: Dual Processes and Beyond (New York: Oxford University Press, 2009); Jonathan St. В. T. Evans, “Dual-Processing Accounts of Reasoning, Judg­ment, and Social Cognition," Annual Review of Psychology 59 (2008): 255-78. Сред пионерите са Сиймор Епстайн, Джонатан Еванс, Стивън Сломан, Кийт Станович и Ричард Уест. Заемам понятията „Система 1“ и „Система 2" от ранните трудове на Станович и Уест, които оказаха силно влияние върху моето мислене: Keith Е. Stanovich and Richard F. West, “Individual Differences in Reasoning: Implications for the Rationality Debate," Behavioral and Brain Sciences 23 (2000): 645-65.

13 Това чувство за свободна воля е понякога илюзорно, както е показано в Daniel М. Wegner, The Illusion of Conscious Will (Cambridge, M A: Bradford Books, 2003).

14 Nilli Lavie, “Attention, Distraction and Cognitive Control Under Load,” Current Directions in Psychological Science 19 (2010): 143-48.

15 В класическата задача на Струп на опитното лице се показват парцалчета с различни цветове или думи, напечатани с различни цветове. Задачата му е да назове цветовете, като не обръща внимание на думите. Задачата е из­ключително трудна, когато цветните думи сами представляват названия на цветове (напр. ЗЕЛЕНО с червени букви, последвано от жълто със зелено, и т.н.).

16 Професор Хеър ми писа: „Вашият преподавател е бил прав“ (16 март 2011 г.). Robert D. Hare, Without Conscience: The Disturbing World of Psychopaths Among Us (New York: Guilford Press, 1999). Paul Babiak and Robert D. Hare, Snakes in Suits: When Psychopaths Go to Work (New York: Harper, 2007).

17 Човечетата вътре в ума се наричат хомункули и (съвсем уместно) са пред­мет на присмех сред професионалистите.

18 Alan D. Baddeley, “Working Memory: Looking Back and Looking Forward,“ Nature Reviews: Neuroscience 4 (2003): 829-38. Alan D. Baddeley, Your Memory: A User's Guide (New York: Firefly Books, 2004).

19 Голяма част от материала, изложен в тази глава, се базира на книгата ми Attention and Effort (1973). Тя може да се сваля безплатно на моя сайт (https://scholar.princeton.edu/sites/default/files/kahneman/files/attention_hi_quality.pdf). Основната тема в тази книга е идеята за ограничената способност на човека да обръща внимание и да упражнява умствено усилие. Вниманието и усилието бяха смятани за общи ресурси, които могат да бъдат използ­вани в подкрепа на много умствени задачи. Идеята за общия капацитет е спорна, но се разпространява и от други психолози и невролози, кои­то намират подкрепа за нея в изследванията на мозъка. Вж. Marcel A. Just and Patricia A. Carpenter, “A Capacity Theory of Comprehension: Individual Differences in Working Memory,“ Psychological Review 99 (1992): 122-49; Marcel A. Just et al., "Neuroindices of Cognitive Workload: Neuroimaging, Pupillometric and Event-Related Potential Studies of Brain Work," Theoretical Issues in Ergonomics Science 4 (2003): 56-88. Увеличават се и експеримен­талните данни за ресурсите на вниманието за обща цел, като напр. в Evie Vergauwe et al., “Do Mental Processes Share a Domain-General Resource?“ Psychological Science 21 (2010): 384-90. Съществуват изображения, свиде­телстващи, че самото предчувствие за задача, изискваща големи усилия, мобилизира активността в много области на мозъка, в сравнение със зада­ча от същия вид, изискваща малко усилия. Carsten N. Boehler et al., “TaskLoad-Dependent Activation of Dopaminergic Midbrain Areas in the Absence of Reward "Journal of Neuroscience 31 (2011): 4955-61.

20 Eckhard Н. Hess, “Attitude and Pupil Size,“ Scientific American 212 (1965): 46-54.

21 Думата „субект“ напомня на някои хора за подчинение и робство и Амери­канската психологическа асоциация ни задължава да използваме по-демо­кратичната дума „участник“ (participant). За беда политически коректното название е трудно за изговаряне, което заема пространство в паметта и забавя мисленето. Ще се опитам да използвам думата „участник" винаги, когато е възможно, но ще преминавам към „субект“, когато е необходимо.

22 Daniel Kahneman et al., “Pupillary, Heart Rate, and Skin Resistance Changes During a Mental Task,“ Journal of Experimental Psychology 70 (1969): 164-67.

23 Daniel Kahneman, Jackson Beatty, and Irwin Pollack, “Perceptual Deficit During a Mental Task," Science 15 (1967): 218-19. Използвахме затъмнено огледало, така че наблюдателите виждаха буквите непосредствено пред себе си, докато гледаха в камерата. В контролни условия участниците гледаха буквата през тесен отвор, за да предотвратим каквото и да било въздействие на променящия се размер на зеницата върху зрителната им острота. Техните резултати по откриването на буквата показаха модела на обърнатото V, което наблюдавахме и при останалите субекти.

24 Опитът да изпълняваш няколко задачи наведнъж може да доведе до за­труднения от различно естество. Например физически невъзможно е да кажеш две различни неща едновременно точно в едно и също време и може би е по-лесно да съчетаеш една слухова и една зрителна задача, отколкото две зрителни или две слухови задачи. Известни психологиче­ски теории са правили опити да обясняват цялото взаимно влияние между задачите с надпреварването на различни механизми. Вж. Alan D. Baddeley, Working Memory (New York: Oxford University Press, 1986). C практиката способността на хората да изпълняват много задачи наведнъж може да се подобри по специфични начини. Широкото разнообразие от много раз­лични задачи обаче, които се намесват една в друга, подкрепя предполо­жението за съществуването на общ ресурс на вниманието или усилието, който е необходим при многото задачи.

25 Michael Е. Smith, Linda К. McEvoy, and Alan Gevins, “Neurophysiological Indices of Strategy Development and Skill Acquisition," Cognitive Brain Research 7 (1999): 389-404. Alan Gevins et al.: “High-Resolution EEG Mapping of Cortical Activation Related to Working Memory: Effects of Task Difficulty, Type of Processing and Practice," Cerebral Cortex 7 (1997): 374-85.

26 Например Sylvia K. Ahern and Jackson Beatty показаха, че хора, които имат по-високи резултати на SAT, показват по-малки разширения на зениците, отколкото хора с по-ниски резултати, при реакция на една и съща задача. "Physiological Signs of Information Processing Vary with Intelligence,“ Science 205 (1979): 1289-92.

27 Wouter Kool et al., "Decision Making and theAvoidance of Cognitive Demand,“ Journal of Experimental Psychology – General 139 (2010): 665-82. Joseph T. McGuire and Matthew M. Botvinick, “The Impact of Anticipated Demand on Attention and Behavioral Choice," in Effortless Attention, ed. Brian Bruya (Cambridge, MA: Bradford Books, 2010), 103-20.

28 Невролозите идентифицираха една област в мозъка, която оценява обща­та стойност на дадено действие, когато то се изпълнява. Усилието, което е било вложено, се пресмята като разход в това невронно изчисление. Joseph Т. McGuire and Matthew М. Botvinick, “Prefrontal Cortex, Cognitive Control, and the Registration of Decision Costs," PNAS 107 (2010): 7922-26.

29 Bruno Laeng et al., “Pupillary Stroop Effects," Cognitive Processing 12 (2011): 13-21.

30 Michael I. Posner and Mary K. Rothbart, “Research on Attention Networks as a Model for the Integration of Psychological Science,“ Annual Review of Psychology 58 (2007): 1-23. John Duncan et al., "A Neural Basis for General Intelligence," Science 289 (2000): 457-60.

31 Stephen Monsell, “Task Switching“, Trends in Cognitive Sciences 7 (2003): 134-40.